в дружбенското гето,
падам си същество проклето,
но така се стига надалеко,
не обичам да ми е леко,
Няма фалш всичко идва от сърцето,
на душата на момчето,
което обича изгледа от морето,
а вечер пие уиски в сепарето.
За да се чувстваш добре,
знай че истинският рап,
извира от Черно море,
там не се признава чуждо реноме.
А ти в гърлото ли имаш буци,
че така здраво ме нахрани,
нищо лично към теб муци,
айде пътя си на ляво хвани.
Не обичам наглите типажи,
да ходат да гледат банани с пижами,
а да не ръсят мисли за рими,
защото нивата са някак неизмерими,
да си знаеш, че тук сме неуморими.
Няма коментари:
Публикуване на коментар