В дружбенското гето

Пия аз кафето горещо,

в дружбенското гето,

падам си същество проклето,

но така се стига надалеко,

не обичам да ми е леко,

нито тези, които говорят на меко.

Няма фалш всичко идва от сърцето,

на душата на момчето,

което обича изгледа от морето,

а вечер пие уиски в сепарето.

За да се чувстваш добре,

знай че истинският рап,

извира от Черно море,

там не се признава чуждо реноме.

А ти в гърлото ли имаш буци,

че така здраво ме нахрани,

нищо лично към теб муци,

айде пътя си на ляво хвани.

Не обичам наглите типажи,

да ходат да гледат банани с пижами,

а да не ръсят мисли за рими,

защото нивата са някак неизмерими,

да си знаеш, че тук сме неуморими.