Новото правителство на Румен Радев не ме изненадва. Изненадва ме единствено способността на хората да очакват промяна. Ако трябва да бъда максимално обективна, ще призная: нямам нито статистически, нито идеологически, нито фактически основания да вярвам в кадровия му критерий. И не защото съм предубедена, а защото статистиката на собствените му служебни кабинети говори сама.
Поне седем правителства на брой, всяко от което с удивителна последователност успяваше да игнорира гласа на народа, да го притиска, да го дисциплинира да го "евроатлантизира" и накрая да го вкара в еврозоната като в коридор без аварийни изходи.
Трудно е да имаш доверие, когато фактите не ти оставят място за илюзии.
Трудно е да вярваш в кадрови подбор, когато резултатите му приличат повече на кастинг за роля "послушен статист" в политически театър.
Разбира се, новите партии печелят основно на гърба на рейтинга на лидера. Това е стар похват, миражът на "Спасителя", който блести толкова силно, че хората захласнати по Али Баба не виждат четиридесетте разбойника, всеки с джобове, пълни с обещания за "нов морал" и готов за стари схеми.
Али Баба поне беше честен в жанра си.
Въпреки това, аз смятам Радев за заложник на собствените си решения... решения, които е взел съзнателно, с пълното знание, че всяко действие има последствие. И, ако по някаква случайност ме прочете, знам, че ще ме разбере. И точно затова не желая да го атакувам лично. Той не е мозъкът на операцията. Той е инструментът.
Но към онзи, който държи инструмента, на създателя и господаря му, ще кажа само едно:
Очаквах повече! Девет години подготвяхте този момент. Девет години строяхте митологията си. И накрая...това!
Поне седем правителства на брой, всяко от което с удивителна последователност успяваше да игнорира гласа на народа, да го притиска, да го дисциплинира да го "евроатлантизира" и накрая да го вкара в еврозоната като в коридор без аварийни изходи.
Трудно е да имаш доверие, когато фактите не ти оставят място за илюзии.
Трудно е да вярваш в кадрови подбор, когато резултатите му приличат повече на кастинг за роля "послушен статист" в политически театър.
Разбира се, новите партии печелят основно на гърба на рейтинга на лидера. Това е стар похват, миражът на "Спасителя", който блести толкова силно, че хората захласнати по Али Баба не виждат четиридесетте разбойника, всеки с джобове, пълни с обещания за "нов морал" и готов за стари схеми.
Али Баба поне беше честен в жанра си.
Въпреки това, аз смятам Радев за заложник на собствените си решения... решения, които е взел съзнателно, с пълното знание, че всяко действие има последствие. И, ако по някаква случайност ме прочете, знам, че ще ме разбере. И точно затова не желая да го атакувам лично. Той не е мозъкът на операцията. Той е инструментът.
Но към онзи, който държи инструмента, на създателя и господаря му, ще кажа само едно:
Очаквах повече! Девет години подготвяхте този момент. Девет години строяхте митологията си. И накрая...това!
Парадоксално, но съм и доволна. Оказа се, че врагът, "сивия кардинал", не е нито толкова опасен, нито толкова стратегически мислещ. Актьорите му са от паралелка за начинаещи. Хора с привиден потенциал, но без дълбочина, без стил, без разбиране за сцената, на която са излезли.
ПП: Не ангажирам никого с мнението си! Упражнявам само правото си да имам такова!
С потенциално разбиране, но без уважение.
Мира Миркова
Няма коментари:
Публикуване на коментар