Неутрална държава ли е била България?
Предисторията е твърде интересна. В края на 1940 г. Съветският съюз предлага на България пакт за приятелство и взаимна помощ (известната Соболева акция). По същото време Германия и Италия настояват България да се присъедини към Тристранния пакт. И радетелят за "неутралитет" на България Борис III, и фашистът Богдан Филов под бурните аплодисменти на 25-то обикновено народно събрание включват България в Тристранния пакт. Страната ни става съюзник на фашистките държави - Германия, Италия, Япония, и присъединилите се към тях Унгария, Румъния, Хърватия и Словакия, страни противници на Антихитлеристката коалиция на СССР, Великобритания, САЩ и Франция.
По сключените спогодби "Клоудиус-Попов" (1941) и "Нойбахер" (1941) България става икономически придатък на Германия, снабдява германската военна промишленост с руди на цветните метали, с вълна, кожи, облекла, храни, дори дървени къщички за германските войници на Източния фронт. В резултат на това малка и бедна България финансира голямата и икономически силна Германия. По различни източници задълженията на Германия към България са около 63-73 млрд. райхсмарки, които и досега Германия не е върнала на България. Освен това България издържа пребиващите в страната немски войски - 7.3 млрд. лева за периода март 1941 до септември 1944 г.
България е и военен придатък на Германия и Италия - главните фашистки сили в Европа. Българските войски заместват германските окупационни войски в Поморавието, Македония, Тракия, а немските дивизии отиват на Източния фронт срещу Съветската армия. Германците искат - българските управници изпълняват. На 15 април 1941 г. Министърът на външните работи (Попов) изпраща на българския посланик в Берлин телеграма: "Исканите от германците дивизии за окупацията (к.м.) са готови и всички подробности са уговорени с тукашното германско командване" (ЦДА, фонд 1449, а.е. 98, л. 311). И българските войски под мощни фанфари, водени уж от "обединението на България", окупират Поморавието, Македония и Тракия и създават там българска окупационна администрация и власт. Малко по-късно е окупирана и Югоизточна Сърбия.
През лятото на 1943 г. по искане на Хитлер българските войски окупират почти цяла Сърбия (без Белград, неговите околности и мина "Бор"). В Сърбия действа първи български окупационен корпус (7 дивизии), командван от ген. Асен Николов в състав от над 33 000 души. Но българските войски в Югославия не само присъстват и поддържат реда. Те участват под немско командване в сражения с югославските партизани. През октомври 1942 г. българската Девета пехотна дивизия и СС дивизия "Принц Ойген" провеждат операцията срещу югославските партизани и четници "Капаоник" (ръководена лично от Химлер).
За участие в тази операция с германски железен кръст са наградени трима български войници от селата Ракита, Брегаре и Сомовит (Плевенско). През юни 1943 г. български войници участват заедно с германски и италиански войски (под командването на нацисткия генерал Ал. Лер) в операция срещу Титовите партизани в Черна гора (Дурмитор). И редица други акции. Ген. Асен Николов (осъден на смърт от Народния съд) е награден от Хитлер с най-високия немски орден - Железен кръст I степен "за сътрудничество с германски групи за омиротворяването на значителни части от Сърбия и големи заслуги в борбата с партизаните" (в. "Устрем", 27 юни 1943 г.). Коментарът, както се казва, е излишен.
България фактически е била участник във Втората световна война на страната на Германия. В Хагската конвенция за законите и обичаите на сухопътната война (18 октомври 1907 г.) в глава I "Кой се признава за воюващ", в чл.3 ясно пише: "Въоръжените сили на воюващите страни могат да са от сражаващи се и несражаващи се". Следователно, това че българските войски не се сражават на Източния фронт, не значи, че страната ни не е била съвоюваща на страната на Германия, тъй като нейни военни части заместват немските окупационни сили и се сражават с югославските противници на нацистка Германия, осигуряват снабдяване на немската армия и предоставят своята военна и гражданска инфраструктура за ползване от тях.
Ето как авторитетният източник - немският посланик в София Бекерле, оценява (при разпита 1950 г.) участието на България във войната на страната на Германия:
"Въпрос: В какво конкретно се изразяваше военната помощ на българското правителство за агресията на германския фашизъм на Балканите?
Отговор: Военната помощ на българското правителство за военно-оперативните планове на германското командване в европейския югоизток се изразяваха в следното: България пусна германските войски през своята територия. Трябва да кажа, че Германия не би могла така бързо да сломи съпротивата на Югославия и Гърция, ако българското правителство възпрепятствуваше придвижванията на германските войски през своята територия. Нещо повече... българското правителство предостави свой транспорт и средства за свръзка за прехвърлянето на германските войски към границите на Гърция и Югославия.
В местата за съсредоточаване на германските войски до границите на Югославия и Гърция тези войски получаваха продоволствие, ползваха българските укрепления и фортификационни съоръжения, летища, средства на ПВО и т.н. Българското правителство, освен това, предостави своите пристанища (Варна, Бургас) на германските кораби и корабостроителниците за ремонта и строителството на съдове, които бяха използвани също за бойните операции в Черно море срещу Съветския съюз. През 1942 г. българското правителство изпрати 3 дивизии от своите войски в Сърбия и 1-2 дивизии в Гърция, наричащ се окупационен корпус, за смазването на партизанското движение и поддръжката на германския окупационен режим в тези страни.
Накрая, по секретната икономическа спогодба, която от германска страна беше сключена от пълномощника на германското правителство - Клодиус, българското правителство оказа на Германия голяма икономическа помощ, насочена изцяло към удовлетворяването на военните нужди на Германия (зърно, македонска руда, парично доволствие за германските войски в България и т.н.)... Германските кораби от Варна и Бургас се използваха от нашето командване при настъплението срещу Крим и Севастопол, и в другите бойни операции срещу Съветския съюз. Неутралитетът на България по отношение на Съветския съюз съществуваше на хартия (к.м.).
През 1941 г. по желание на Берлин успях да осигуря в България мобилизирането на работна сила за изпълняването на работа в предприятията в Германия. По мое настояване бяха мобилизирани до 40 000 българи, които бяха изпратени в Германия" (по: Кр. Иванджийски; https://strogosekretno.com).
Западните страни, които сега са антикомунисти, тогава одобряват обявяването на война от Съветския съюз на България и влизането на страната в съветската зона на влияние. Ето две мнения. Първото е на Рандъл Нийл, дипломатически дописник, който в "Ройтерс" през септември 1944 г. пише: "Обявяването на война от Русия на България, за което британското правителство бе уведомено предварително, е акт на реалистична политика... С това се слага край на усилията на България да избегне заплащането на тежката цена за съюза си с Германия (отнемане на половината й територия в полза на Гърция - б.а.).
Трябва да бъде образувано ново правителство, представляващо действително левицата, като включи безсъмнено комунисти." А второто е на американския дипломат Барнс: "Ние приемаме напълно, че Съветския съюз има специални интереси по отношение обезпечаването на неговата сигурност, която сме признали при изработването на споразуменията относно регулирането и контрола на бившите неприятелски страни... Америка от своя страна никога не ще подаде ръка на групировки в тези страни, които са неприязнено настроени срещу Съветския съюз" (Сп. "Съвременник", кн. 20, 1945 г., с. 887-888). Заявления без последващо покритие!
А има ли "съветска окупация" в България?
Безкрайна е манипулацията
с окупацията от СССР на Царство България. Явно огромната група платени и безплатни комунистофоби не четат, не мислят и не разсъждават по същността на станалите исторически процеси. По време на Втората световна война на територията на България между 1 март 1941 г. и 15 септември 1947 г. има ограничени контингенти чужди войски - съответно немски и съветски. Присъствието на чужди войски на българска територия дали е белег за окупация? Ако е така, тогава би следвало да говорим за немска и за съветска окупация. Но историците не пишат за немска окупация на България. Явно е, че самото присъствие на войски на чужда територия не е белег за окупация. Иначе би трябвало соросоидите да пишат, че сега България е окупирана от САЩ, понеже в страната има американски войски в няколко военни бази.
Военна окупация има, когато се прекратява самостоятелното национално административно управление и се формира ново управление, приема се функцията на управление на завладяната територия от чужда войска (American Heritage Dictionary). Такава форма на управление (администрация и полиция) създава България чрез нашите окупационни корпуси в Поморавието, Македония и Тракия по време на Втората световна война. Съветската армия не създава в България своя администрация, полиция и съд, за да има окупация. В страната е формирана нова отечественофронтовска самостоятелна власт, самостоятелно правителство, окръжни и общински административни звена и структури.
След приключването на войната Съветската армия се изтегля окончателно от територията на България. Тя не създава и не поддържа свои военни бази, каквито са създадени и поддържани в Германия от САЩ, Великобритания и СССР. Крайно време е да се прекратят спекулациите със "съветската окупация" на България!
Анко Иванов - д-р по философия, в. Дума
Коментари
Публикуване на коментар