Над 500 души от сливенското село Сборище, сред които и около 100 деца, от две седмици живеят и работят при нечовешки условия на полето сред черешовата плантация в бобовдолското село Шатрово. Те са „настанени“ под собственоръчно създадени найлонови навеси, без никакви хигиенни условия и работят за 32 стотинки на килограм череши, разказва местното издание „4власт“.
„Живеем като роби. Плащат ни по 0,32 лв. за кг. череши. Сами си сглобихме найлонови навеси, мръзнем, студуваме. Няма бани, тоалетни тук. Вчера бяха сглобени 2-3 тоалетни, след като дойдохте в петък. Тук течаща вода няма“, разказват работниците.
Найлоновите палатки са разположени на няколко лагера, а мястото е превърнато в истинско сметище, посочва изданието, като прилага и богат и шокиращ снимков материал.
„Недейте да ни снимате.“, викат други от берачите: „Дошли сме от толкова далече, за да не умрем от глад. 32 стотинки, 32! Кой ще ни даде повече, за да се оплакваме? Никой. Чули сме, че хората работят така в Бразилия и други далечни страни, където има закони за изкореняване на робството. От тук по-голяма робия няма. Не ни снимайте, само може да ни навредете и да останем и без тези 32 стотинки за килограм“, казват работниците, сякаш излезли от роман от Джон Стайнбек.
Докато екипът на „4власт“ е край лагера, за да направи репортаж, в него тръгва брожение, а работниците, предимно от ромски произход, се карат едни с други. „Да се върнем гладни у дома ли? Да дойде полицията? Какво добро ни чака?“, питат те. В лагера на черешоберачите има и много малолетни и непълнолетни. Всички те са с родителите си и помагат. Най-страшното е, че на мястото пълзят и влечуги.
„Огромни смокове се вмъкват в палатките. Онзи ден пищяха няколко деца. Змиите са по 2 м. Усойници ухапаха няколко жени. Дърветата са хлъзгави от непрестанните дъждове. Черешоберачите падат постоянно. През годините има доста хора с изпочупени ребра. Има и починали. Тук няма медицински център или лекар. Най- близкият спешен център е на около 20 км в Бобов дол и в Дупница. Докато пристигне линейката, ако се случи нещо, човекът може и да си отиде“, споделят те.
Черешовата плантация е на собственост на кооперация, а шефът ѝ Благой Благоев обещава по телефона да направи изявление и кани екип на „4Власт“ в административната сграда на кооперацията. При пристигането на екипа обаче той не се явява. Вместо това изпраща петима мъже, сред които бившият кмет на селото Румен Йорданов, който се представя за член на Управителния съвет. Същият слиза от джип и с нападателна стъпка и нетърпящ възражения тон изсипа закани за саморазправа срещу екипа. „Веднага спрете снимките, напуснете мястото. Едни хора вас на времето не можаха да ви озаптят, но ние ще го направим“, заплашва той.
За поведението на приближените на Благой Благоев, когато журналистите отиват за уговореното интервю, от медията подават жалба до полицията. С журналистката Лидия Павлова е още един мъж, който потвърждава изречените заплахи в жалбата до началника на полицията в Дупница Борислав Динев.
Бивши бригадири в Шатрово, които желаят имената им да не бъдат цитирани, заявяват пред регионалната медия, че политиката на работа в кооперацията представлява директно посегателство над човешкото достойнство и здраве. Хората са лишени от здравни грижи и всякакви хигиенни условия и то при наличието на пандемия от коронавирус.
„Моля ви, свалете записите, защото имам директна заплаха за живота си. Те могат да направят всичко, да запалят колите ни, къщите ни. В тази кооперация се въртят над 2 млн. лв. Те се разпределят между два рода. Там родственици са касиерки и главни счетоводители. Хората в селото са бедни, възрастни, те се задоволяват с трохите, които им подхвърлят шепата членове на Управителния съвет. Мога да предоставя списък на хората, пребили се след падане от черешите, за които никой не се е погрижил. Да, има и починали. Но по-добре да не говоря, защото никой няма да си помръдне пръста. На мястото няма и охрана. Има може би едно момче, което е родственик на ръководството на кооперацията. А преди време лагерите се охраняваха от жандармеристи, имаше тоалетни, лекари. Никога хората не са били в тези условия и никога не са получавали за труда си по 32 ст за кг.“, съобщава жител на селото.
По телефона на 12 юни Благой Благоев твърди:
„Охраната ни се състои от 4-ма човека, те са възрастни, но са на трудови договори. Не са роднини на никой. Не е вярно, че касиерката и счетоводителката са роднини. Не е вярно, че жената на кантара е касиерка на кооперацията. 200 души са тук, не са 500. Те сами са избрали да са тук. Нямат трудови договори, нямат осигуровки. Ние нямаме пари, за да им осигурим жилища. 130 000 лв. субсидия получаваме от Министерство на земеделието. Приходите стигат до над 1,5 млн. лв., но от тях разходите поглъщат над 1,1 млн. лв. Парите отиват за семена, за гориво, препарати.
Освен череши имаме пшеница, ечемик, слънчоглед, сини сливи. 360 дка са сливите. От посевите прибираме по 400 000 лв., но нямаме пари. Моята заплата е от 1000 лв. Клюки се носят, че членовете на Управителния съвет караме коли за по 30, 40, 100 000 лв. Не е вярно, моята кола е скромна, имам ауди. Другите имат джипки, колите са от порядъка на 7000 до 13 000 лв. Членкооператорите са около 480-500 души, раздаваме дивиденти от 60 000 лв. и 600 т пшеница. За първите четири дни на кампанията, която започна миналия понеделник, сме набрали 140 т череши. На 1 дка плащаме на всеки членокооператор 100 кг рента и 10 лв. дивидент от печалбата.
Искам да пишете хубави статии. Ние редовно пускаме при вас всички съобщения. Това е поминъкът на населението. Нашият поминък. Ние не сме богаташи. Не е вярно, че членовете на Управителния съвет имат магазини в Дупница. Дори и да имат, не са от пари, изкарани тук. Тук е мизерия и всички пари отиват за производство. Сключили сме договор с румънска фирма, която изкупува череши. Румънците идват с тирове и товарят черешите на цена от 1 лв. за кг. В петък цената падна на 80ст. Качеството на черешата се влошава заради дъждовете, плодът се пука от влагата. Това е начинът в България, по който се прибира реколтата. На който не му харесва, да си ходи. Тук няма робски труд. Това е правителствената политика, малко са субсидиите, програмите пропаднаха.“
Логично при тези условия на труд и живот, Шатрово е превърнато в сметище. „Черешоберачите от Сливенско превърнаха центъра на Шатрово в бунище, пътят към гробищата е тоалетната им, дъждовете го превърнаха във фекална река. Хората не могат да отидат до гробовете на близките си“, казва кметът на селото Елена Атанасова, която „4власт“ търси за коментар във връзка със стотиците роми, настанени край селото, за да берат черешите на местната кооперация.
Те продължават да живеят при нечовешки условия, в разпънати от найлони палатки, директно под черешите, а на място няма течаща вода, тоалетни или лекар. „Всички пейки в селото са изпочупени, на трески са. На тумби от по 50 човека непрекъснато се стичат към площада. Там се хранят, ходят до тоалетната. Перат се, къпят се на място. Търкат дрехите и простират по масите на площада, защото няма течаща вода в кооперацията. Спрях чешмата на площада. На място има контейнер, но центърът на селото е бунище. Хранят се на място, но оставят планини от боклуци. В кооперацията расте цяло сметище, което започва да се трупа буквално веднага, щом от общинското предприятие по чистота от Бобов дол съберат отпадъците“, казва Атанасова.
Тя твърди, че е искала списък с имената на тези хора, които в момента пребивават в селото, за да знае кой е там, но такъв списък и се отказва и това не е за първи път, а причината е, че при инциденти отговорността не е кооперация. „Втора седмица го чакам. Няма такъв, няма и да получа. Така е всяка година. Има хора, които претърпяват злополуки. Така отговорността за кооперацията е нулева. Това не е случайно. Освен всичко предявих и иск към кооперацията и Благой Благоев да възстанови изпочупените пейки, маси и оградата на площада, които са унищожени“.
Кметицата твърди, че в момента е в отпуска и я замества 28-годишната и племенница. „Нито тя, нито аз сме в състояние да се справим с цунамито, което вилнее в селото. Искам да дойдете, за да снимате погрома“, казва тя и посочва, че ситуацията е „след нас и потоп“.
„Няма тоалетни, няма течаща вода, перат на площада на чешмата, спрях чешмата. Едно от най- светите места – гробищния парк и пътя към него, те превърнаха в нужник, там се изхождат, защото шефовете на кооперацията не се постараха да осигурят поне тоалетни. Хората спят в калта по ливадите под найлони, дъждовете не пират, няма аптека, няма медицински център, няма лекар, хората падат от дърветата, чупят ребра, крака, така е през годините. Потрошиха и оградата на площада, потрошиха пейките. Направиха бунище до бунище. Няма хигиена“, обобщава тя.
„4власт“ търси и областният управител на Кюстендил Виктор Янев, който обещава да потърси отговорност от Благой Благоев за нечовешките условия на работа на черешоберачите в Шатрово.
Областният управител на Кюстендил Виктор Янев със сериозна тревога алармирам, след публикации на 4ВЛАСТ, че в бобовдолското село Шатрово може да се развихря нова сериозна епидемия, заради настанените в калта по ливадите в найлонови колиби около 500 души от Сливен черешоберачи. Председателят на кооперацията Благой Благоев с членовете на УС са ги спазарили да берат череши на площ от 1 700 декара срещу 0.32 лв. на килограм, без да са съсдали безопасни условия на труд.
Виктор Янев съобщава, че е разпоредил светкавична проверка на място от екипи на Регионалната здравна каса, Инспекцията по труда и полицията.
„Срещу епидемия, ако я има, в Шатрово, при тази мръсотия и струпване на роми от село Сборище, няма как да се предпазим с дезинфектанти, маски или социална дистанция. Става дума за наглост, с която пагубно се изгребва българската природа, черешоберачите са като хуни, чупят клони, берат безогледно и бързо, клони се чупят и от дъждовете, хората се хлъзгат по клоните, никой не ги инструктира тук са от миналия понеделник, договори взеха да им раздават в петък, когато екип на „4власт“ засне потресаващите условия на труд и живот. Погазват се закони. Нехайно е умишленото бездействие на РЗИ, на Полицията, на Инспекцията по труда. Вместо те да вземат бързи и адекватни мерки в защита на селото, общинската собственост, хората и закона, всички ставаме свидетели на безпрецедентна правителствена наглост“, казват местни хора, които ги е страх да афишират имената си.
Част от тях съобщават, че са заплашвани от членове на кооперацията. „Обади се бившият кмет, член на управителния съвет Румен и ми каза: „Боклук, ти ще береш ядове…“. Не е за приказване, страхувам се за живота си и за живота на семейството си. Всички от кооперацията си накупиха яки коли, не спират да пътуват по света, направиха си къщи, апартаменти, въртят на година по 2 000 000 лв, но пари за работниците няма, няма и навес дори за тях“- коментира бивш бригадир.
Коментари
Публикуване на коментар