Нищо чак толкова различно,
но поне не сме на вълна апатично,
никога не ни е било безразлично,
в тази ситуация твърде различна,
не чак толкова добре типична,
леко даже прилича на неприлична.
Ще им дам храна щом са гладни,
шансовете им за успех са минимални,
всеки е белязан от съдбата,
но вдигни ти смело главата,
и тогава ще дойде края на играта.
Винаги гледаш пътя да е лесен,
но в живота не всичко е песен,
затова скочи в играта бесен,
за да не окапеш, като листата на есен.
В живота бъди твърде нетипичен,
тогава за хората ще бъдеш магнетичен,
не винаги ще може да си оптимистичен,
но важното е от стадото да си различен.
Животът си минава, а ти чакаш внуци,
нека спрем да бъдем вечните балъци,
които само се измъкват по тарлъци,
поне така го чувствам муци.
В край сметка нека си поговорим,
нека вечно само да не спорим,
няма на кого толкова да се молим,
куплета тука рязко ще затворим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар