Цветанов изнудвал с незаконните СРС-ета

Бившият директор на полицията в Стара Загора ген. Тончо Михайлов пред TV7

Водеща: Това беше кратката ни пауза, за да може да отидем в Стара Загора. Там ни очаква ген. Тончо Михайлов, който е бивш директор на ОД на МВР в града.

През 2009 година той беше отстранен от вътрешното министерство след обвинение, че е поставил бръмбари в полицейската дирекция. От него сега ще научим какво се случва в структурата на вътрешното ведомство. Добро утро.

Репортер: Мая, добро утро, Вито също, добро утро и на нашите зрители. Тук сме в град Стара Загора пред общината, а тук до мен е бившият директор на ОД на МВР, както и ти казах, Мая, ген. Тончо Михайлов. Ген. Михайлов, веднага към горещата тема – СРС-а, разследванията, които води прокуратурата, всичко към момента, като че ли гледа към бившия вече вътрешен министър Цветан Цветанов. Все пак вие като човек от системата вашия прочит на нещата – правилна ли е посоката на разследването?

Тончо Михайлов: Посоката на разследването е правилна, стига да има воля да се стигне до край. Определено има улики, факти, които могат да бъдат при едно добро разследване могат да бъдат превърнати в доказателства и оттам да се развие един добър процес.

Репортер: Защо е правилно? Обяснете ни на по-простичък език, разбира се, по какъв начин е структурирано самото подслушване, използването на СРС-а, кой нарежда на кого и технически как се изпълняват?

Тончо Михайлов: Ползването на СРС-а и тяхното изпълнение е изключително приоритет на служба СДОТО, която е в рамките на Министерство на вътрешните работи и е на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи. Заявителите, хората, които искат да ползват СРС-а това са оперативните служби, прокуратурата, съдът, но, пак повтарям, тази служба е изцяло под империума на министъра на вътрешните работи. Без него, подчертавам, не може да се осъществи СРС и затова несъстоятелна е тезата, че присъствието на министъра в цялата тази конфигурация на разрешение е формална. Това и по закон не е така, по закон отговорността ляга върху министъра на вътрешните работи изцяло.

Репортер: Защо е невъзможно тази структура да е действала без знанието на министъра на вътрешните работи, тоест самостоятелно? И защо отхвърляте тезата и за съществуването на това, което също беше пуснато в общественото пространство на паралелни структури, които да са извършвали това подслушване?

Тончо Михайлов: Вижте, тезата за паралелното МВР в един момент е удобно в друг момент не е удобна, както виждате от начало тя беше отхвърлена, след това е приета, за да може да се намери резервен изход от тази…

Репортер: Малко по-конкретно да обясните, как така отхвърлена, приета?

Тончо Михайлов: От начало, в началото на сигнала беше казано, че това се извършва от паралелни служби и структури. Тогава министърът на вътрешните работи Цветанов каза, че това е невъзможно, защото не се познават принципите на работа в МВР и тъй нататък. Той защити една теза, която наистина беше състоятелна. След това обаче към днешна дата виждате, че това е много удобно и се казва наистина е паралелна структура, защото картофът стана много горещ, и защото стрелките за отговорност започнаха да сочат пряко към министъра на вътрешните работи. Ето затова в един момент е удобно, в друг момент не е удобно. Но, познавайки системата, служба СДОТО трябва да ви кажа, че е една много дисциплинирана служба, вътре работят много съзнателни служители, квалифицирани не е възможно хора да проявят вътре самоинициатива и да направят нещо на своя глава, в свой интерес, по свое усмотрение без заповед на висше стоящ началник, разбирайте министър или главен секретар.

Репортер: Когато липсва обаче такова доказателство черно на бяло министърът на вътрешните работи да е наредил на бившите вече директори на СДОТО такова подслушване, а то е станало устно по какъв начин може да бъде проследена обратно връзката и действително това, което върви в момента като хипотеза, че бившият вече вътрешен министър е виновен да бъде доказано?

Тончо Михайлов: Бившият министър има самочувствието да говори това, защото знае, че донякъде тези неща са недоказуеми. Когато подадеш едно листче на служител от СДОТО или на шефа на СДОТО и той да ти провери какви са разговорите на този или на онзи човек…

Репортер: Чувал ли сте за такава практика – подаване на листче и нареждане по този начин на подслушване?

Тончо Михайлов: Да, чувал съм. Обаче тук си мисля, че въпросът остава в технократското поле и е възможно да бъде доказано обаче чрез техника, чрез чисто юридически способи е невъзможно да се докаже, тогава, когато е имало поръчване – проверете този или онзи за какво говори и с кого говори. Защото от листче резултатът е дошъл на листче и листчето е отишло в коша, информацията е дошла при адресата. Но смея да кажа, че доказване имa и доказателства има за това нещо, които са, бих казал, документални и са неунищожими. Това са…

Репортер: По-конкретен може ли да бъдете?

Тончо Михайлов: Мога да бъда. Например, казвам ви така: при едно заявено законно СРС на един обект, който ползва два телефона в неговата бланка се добавят още 8 или 10 телефона като се казва, че той ползва и тези телефони. Тези телефони са добавени като не са идентифицирани, не е казано на кого са, разбирате ли?

Репортер: Как се случва това, чисто законово обаче?

Тончо Михайлов: Чисто законово? Попълва се една бланка: моля да бъде разрешено мероприятие – подслушване на лицето еди кое си, което се занимава с наркотици, чл. еди кой си от закона ползва два телефона, казват се номерата на телефоните. Обаче отдолу пише: ползва и… и се добавят още 7-8 телефона. Тези телефони са на хора, които нямат нищо общо с това престъпление и са добавени по нечие усмотрение. Вече не казвам на кого, когато се стигне до технологията на разгадаването на това престъпление ще стане, защото тези телефони като се персонифицират ще се види, че единият човек, да речем, е от Силистра, другият човек е някакъв от циганската махала, третият е някаква баба и тъй нататък, които нямат нищо общо с това.

И трябва да ви кажа, че в процес на разследването това не е грешно да се направи, но се задава въпрос: „Защо те не са персонифицирани с истинските им имена и защо не е искано спрямо тяхното име такова подслушване под формата на съучастници?”, защото законът разрешава, когато имаш съучастник или някой друг, който ти дава да ползваш телефона да се слуша и неговия телефон, но в конкретния случай няма такова нещо, няма такава хипотеза. Ето затова аз казва, че тези добавени телефони са незаконно подслушване в рамките на законното. И веднага ви казвам: зад всичко това са останали документи, където стои подписа и на главния секретар и на министъра. След като тези неща ги казах в публичното пространство министър Цветанов започва да говори, че „да, аз съм се подписал обаче след съдията”.

Значи той е готов да изтипоса съдията напред, като съдията имате предвид това е един човек в кабинет, който, каквото му занесат документално той вярва на служителите-заявители, дали ще е прокурор, дали ще е оперативен работник, дали ще е оперативна служба, затова, че това е много несъстоятелно и опит за измиване на ръцете като казва „аз съм се подписал след съдията”. Така че като се преброят от 2009 година всички мероприятия, които документално са си останали, те стоят, като се извадят тези телефони на добавените хора, като се персонифицират в мобилния оператор ще получите един списък на хора, които са били незаконно подслушани. Тогава вече вие може да си изберете кой от тях е политик, кой от тях е любовница на еди кой си и да се разплете интригата защо пък са били включени. Ето това е технологията на разкриването на това престъпление само да има воля за това.

Водеща: Един въпрос от студиото, само, ако ми позволите.

Репортер: Имаме въпрос от студиото. Слушаме те, Мая.

Водеща: Господин Михайлов, искаме да уточним. Вие казахте, че знаете за подаване на листчета, можете ли да бъдете малко по-конкретен и да кажете специално в случая със служба ДОТО имате ли информация, че на служителите са подавани листчета за това кого да подслушват?

Тончо Михайлов: Значи, такава конкретна информация не мога да ви дам, защото няма да мога да я докажа…

Водеща: Кажете ни това, което знаете, това, което сте чул.

Тончо Михайлов: … но, пак повтарям, тези служители никога не биха си проявили своеволия или инициатива да направят нещо по собствена инициатива, ако нямат разпореждане от началник.

Водеща: Говорите за листчета – от къде знаете за тези листчета и за какво точно става въпрос?

Тончо Михайлов: Знам, защото съм присъствал 30 години в тази професия, и защото през мен са минавали такива неща за подпис. Ето за това знам.

Водеща: Такива листчета са минавали през вас, така ли? Вие сте разпореждали на служители?

Тончо Михайлов: Не…

Водеща: Разяснете, за да стане ясно.

Тончо Михайлов: … но съм виждал резултати от такива листчета, съм виждал…

Водеща: Да започнем от начало: Кой подава листчетата?

Тончо Михайлов: Само висш началник може да направи това нещо.

Водеща: Висш началник на кого предава листа и какво пише на този лист?

Тончо Михайлов: На служба СДОТО, само висш началник – това е главен секретар и министър. В случая, да речем, може да бъде и зам.-министър, ако министърът отсъства. Спешното и незабавно включване на едно лице за подслушване изцяло са прерогатив на главен секретар и министър.

Водеща: Какво пише на тези листчета, защото ние сега в момента говорим за законно даване?

Тончо Михайлов: Какво пише? Пише едно име и казват виж този човек с кого е и за какво говори, нищо документално не остава. Само технократите, ако могат да разрешат проблема, защото човекът, който слуша това нещо той го качва на информационен носител и там, ако остава следа. Значи, експертите могат да окажат…

Водеща: Не се ли пазят тези листчета, всъщност?

Тончо Михайлов: Не, не се пазят, те идват от джобовете на началниците и отиват в кошчето.

Водеща: Толкова са наивни служителите на СДОТО, че не оставят доказателства. Така са се разбрали. От това, което знаете обаче вие доколко могат да бъдат възстановени тези файлове на записани разговори, тези back up файлове така наречените?

Тончо Михайлов: Значи, вижте аз не съм технократ и ако ви отговоря ще ви препредавам информация затова би следвало да се обърнете към експерти. Защото тук става въпрос за характера на техниката, за нейните качества и ред други неща, в които аз не съм компетентен.

Водеща: Така е, прав сте. Добре, да не губим тогава време в тези обяснения. Кажете ни, тъй като и вие бяхте подсъдим за това, че сте подслушвали вашите подчинени и кабинетът ви е бил, така да се каже, пълен с бръмбари, оказа се обаче, че ви оправдаха, нали така? Припомнете ни защо с какъв мотив.

Тончо Михайлов: Значи, кабинетът ми не е бил пълен с бръмбари и никога никого не съм подслушвал. Сигналът дойде от един човек, който е 2 години починал преди да пусне сигнала, разбирате ли за какво става въпрос? Вторият свидетел, който дойде каза, че някой си пуснал в пощенската му кутия. Тогава бяха инспирирани свидетели, това бяха хора, които в услуга на Цветанов направиха всичко това и разбира се образуваха едно кухо дело, влачиха го 3 години, чудиха се къде да го препратят и накрая беше един съдебен фарс и го прекратиха. Ето за това става въпрос.

Водеща: Защо обаче едва сега излизате, разказвате какво се случва в системата на МВР? Някакво лично отмъщение ли търсите или?

Тончо Михайлов: Не. Най-напред искам да ви кажа, че аз не съм политически ангажиран и не бих искал да говоря в полза на нито една политическа сила. Моето мнение си е чисто професионално, ако мога да кажа нескромно, и експертно. Бих искал всичко онова, което е забъркано по тези дела да излезе на бял свят, да се види технологията, защото това по същество е престъпление, престъпление извършено срещу мен. В правото има една формула – черпиш права от неправомерното си поведение. Инспирираш един свидетел, караш го да каже еди какво си, образуваш дело, вкарваш го в съда, влачи се три години, нищо не излиза от тази работа, обаче човекът през това време е наказан. Ако да речем ви интересува защо…

Водеща: Добре де, защо…

Тончо Михайлов: А защо съм наказан ли?

Водеща: Последен въпрос. Да. Защо, според вас, вътрешният министър бившият е искал това?

Тончо Михайлов: Ще ви кажа. Сложните неща понякога са много прости. Да…

Водеща: Давайте.

Тончо Михайлов: Например в Стара Загора арестувахме кумецо на господин Цветанов, който от извършител, докато се придвижи делото от Стара Загора до Пловдив на апелативна, защото вътре бяха замесени и полицаи в този въоръжен грабеж с полицейски униформи кумецо стана от съучастник стана свидетел. Разбирате ли? Но така или иначе аз създадох сериозен дискомфорт на кумецо.

Водеща: Припомнете за кого говорите.

Тончо Михайлов: За Тодор Бояджиев, кумецо на господин Цветанов. Аз мисля, че говоря за неща, които отдавна се преекспонират в публичното пространство и затова така говоря.

Водеща: Добре. Благодаря ви много. Разбрахме каква е вашата цел всъщност и беше полезно да чуем какъв е вашият опит с подслушването.

Тончо Михайлов: Не, аз няма цел. Аз просто съм си един пенсионер и ако вие ме попитате за моето мнение аз ще го кажа така, както го мисля и това е нищо друго неискам.

Репортер: Имаме ли време, колеги, за един финален въпрос?

Водеща: Имаме, давай, бързичко, Дидо.

Репортер: Тъй като съвсем малка част от този материал събран със СРС-а отива реално като доказателства в съда интересно ни е отново вашето експертно мнение какво се случва в останалите 97% от събраната информация? Има ли възможност и тя да се използва по някакъв начин нерегламентирано, разбира се?

Тончо Михайлов: Това е много интересен и много важен въпрос, включително и от гледана точка на разследването и на едно бъдещо евентуално разследване. Само в телевизионно предаване господин Цветанов каза, че не всичко, което пада от СРС-ата се представя и се предоставя в съда, влиза в съдебна фаза. Възниква въпроса, наистина, какво става с останалите? Аз ще ви кажа какво става. С останалите се създават интриги, извършват се изнудвания на бизнесмени, хора в личен план, защото, например, ако има един запис с любовницата ви и утре ви кажат ще кажем на жена ти, ако ти не се подчиниш. Тоест ползва се за превеждане във вид удобен за алгуритмуване на определени хора, бизнеси и тъй нататък. Това е много важен въпрос и утре той ще възникне, защото тук следите остават от…

Репортер: Категоричен ли сте в това ваше мнение или правите догадки?

Тончо Михайлов: Абсолютно съм категоричен. Веднага ще ви посоча един пример, веднага ви давам конкретен пример. Преди две седмици беше задържан шефът на Инспекцията по труда в Стара Загора. Отиват да го арестуват, обискират го, не намират нищо, не доказват престъплението, викат жена му в една отделна стая и започват да й казват: Ти знае ли, че той има любовница? Той знаеш ли, че той се среща в еди коя си квартира? Ти знаеш ли, че той й е купил подарък? Това е на практика какво се извършва с остатъка от СРС-а. Защото това нещо в съда да не го интересува, съдът не може да бъде вкаран, обаче то се използва за какво – за изнудване и да накарат… И аз питам: тези служители отидоха да търсят престъпление или да му разбиват семейството на този човек?

Репортер: Скандалът става все по-голям.

mignews.info