В Древен Рим наказанието не винаги целяло смъртта. Понякога властта предпочитала съдба, която продължава дълго след края на самото наказание.
За някои престъпления империята избирала нещо по-трайно. Зрението било отнемано умишлено, оставяйки осъдения жив, но завинаги променен. Тъмнината заменяла света, който някога е познавал, а зависимостта измествала свободата.
Това наказание гарантирало, че страданието не свършва с присъдата. Всеки следващ ден се превръщал в напомняне за римската власт, носено вътре в самото тяло. Ослепеният живеел като предупреждение - видимо доказателство за съдбата на онези, които се осмелявали да се противопоставят на силата.
Рим вярвал, че оцеляването може да бъде по-жестоко от екзекуцията. Като позволявала живот без зрение, империята отнемала смисъла, достойнството и свободата - оставяйки покорството като единствения останал урок.
Бъди част от нас и подкрепи сайта напълно безплатно, с един клик върху някоя реклама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар