След германското завоевание на Холандия, Краус Барби, е назначен в Амстердам. През 1942 г. той е изпратен в Дижон, Франция, в окупираната зона. През ноември същата година, на 29-годишна възраст, е назначен в Лион като началник на местното Гестапо.
Той прави за свое седалище хотел „Терминус“ в Лион, където лично измъчва възрастни и деца затворници, чупейки крайници, използвайки електрошок и сексуално злоупотребява с тях. Той става известен като „Касапинът от Лион“.
Дъщерята на лидер на френската съпротива, базирана в Лион, твърди, че баща ѝ е бил бит и дран жив, а главата му е потопена в кофа с амоняк.
Историците смятат, че Барби е пряко отговорен за смъртта на 14000 души. Той арестува Жан Мулен, един от най-високопоставените членове на френската съпротива . През 1943 г. е награден с Железен кръст от Адолф Хитлер за кампанията си срещу френската съпротива и за залавянето на Мулен.
През април 1944 г. Клаус Барби разпорежда депортирането в лагера Аушвиц на група от 44 еврейски деца от сиропиталище в Изьо След това се присъединява към СД на Лион и води наказателна операция срещу силите на френската съпротива.
След Втората световна война Клаус Барби се завръща в Германия. В 1947 г. т.нар. Висш съд по правосъдието във Франция го осъжда на смърт, обаче Барби започва да сътрудничи на американската тайна служба - CIC. Според някои сведения, работел за боливийските власти в борбата им срещу партизаните на Че Гевара.
През 1965 г. Барби е назначен от Западногерманската чуждестранна разузнавателна агенция - БНД под кодовото име „Адлер“. Първоначалната му месечна заплата от 500 германски марки е прехвърлена през май 1966 г. на сметка на Chartered Bank of London в Сан Франциско. По време на работата си с БНД, Барби прави най-малко 35 доклада до централата на БНД в Пулах.
Барби емигрира в Боливия, където живее в Кочабамба, под псевдонима Клаус Алтман. Той се радва на отлични отношения с високопоставени боливийски служители, включително боливийските диктатори Уго Банзер и Луис Гарсия Меса. „Алтман“ е известен с националистически и антикомунистически позиции.
Докато е ангажиран в търговията с оръжия в Боливия, той е назначен с ранг на подполковник в Боливийските въоръжени сили.В годините 1980 – 1981 е съветник по сигурността на президента на Боливия Луис Гарсиа Меса, като играе важна роля по време на установения по това време в страната неофашистки режим.
Барби е идентифициран в Перу през 1971 г. от ловци на неонацисти от Франция, които се натъкват на таен документ, който разкрива псевдонима му. На 19 януари 1972 г. тази информация е публикувана във френския вестник L'Aurore, заедно с фотография на Алтман, която е получена от германец, живеещ в Лима. Въпреки големите протести, Барби успява да се върне в Боливия, където правителството отказва да го екстрадира, заявявайки, че Франция и Боливия не са имали договор за екстрадиция и, че давността за престъпленията му е изтекла.
На 19 януари 1983 г. новоизбраното демократично правителство на Ернан Суасо арестува Барби в Ла Пас, на основание, че дължи на правителството 10 000 долара за стоки, които е трябвало да достави, но няколко дни по-късно правителството го екстрадира във Франция, където е изправен пред съд.
През 1984 г. Барби е обвинен за престъпления, извършени като началник на Гестапо в Лион между 1942 и 1944 г. Процесът започва на 11 май 1987 г. в Лион. Необичайно съдът позволява процеса да бъде заснет, заради историческата му стойност. Направена е специална съдебна зала с места за около 700 посетители. Главният прокурор е Пиер Трухе.
Защитата на Барби е финансирана от швейцарския финансист Франсоа Генуд и поета от адвоката Жак Вержес. Той е съден за 41 отделни престъпления срещу човечеството, базирани на 730 евреи и оцелели от френската съпротива, които описват как измъчвал и убивал затворници. Бащата на френския министър на правосъдието Роберт Бадинтер почива в Собибор, след като е депортиран от Лион по време на управлението на Барби.
Адвокатът на Барби, има репутация да атакува френската политическа система. Стратегията му е да се използва процесът, за да се говори за военни престъпления, извършени от Франция през 1945 г. Верже се опитва да твърди, че действията на Барби не са били по-лоши от действията на колониалистите по целия свят и, че процесът му е равносилен на избирателно преследване. По време на своя процес Барби казва: „Когато стоя пред Божия престол, ще бъда признат за невинен.“
Съдът отхвърля аргумента на защитата. На 4 юли 1987 г. Барби е осъден на доживотен затвор. Той умира в затвора в Лион 4 години по-късно от левкемия и рак на гръбначния стълб и простатата на 77-годишна възраст.
Няма коментари:
Публикуване на коментар