С травестит шоуто на Олимпиадата либералите празнуват началото на края на нашия свят без да го знаят!

Нека го кажа така – дори ако темата на церемонията беше ‘Празникът на Боговете“ („The Feast of the Gods“), а не „Тайната вечеря“ на Леонардо, пак имаме проблем.

По принцип, сюжетът „The Feast of the Gods“ има два основни варианта в западното изкуство – отразява или празненството по случай сватбата на Ерос и Психея, или това на Тетида и Пелей.

В случая с картината на ван Бейлерт става дума за празненството по случай сватбата на Пелей и Тетида (от този брак ще се роди Ахил), като този сюжет е част от по-голям митологичен цикъл, свързан с Прометей. На сватбата на Пелей и Тетида били поканени всички богове, без Ерида – богинята на раздора. За да си отмъсти за обидата, Ерида откъснала златна ябълка от градината на Хесперидите, написала на нея „За най-красивата“ и я подхвърлила на пиршеството. Между Атина, Хера и Афродита избухнал спор на коя от тях трябва да принадлежи ябълката. В крайна сметка, тъй като Зевс се отказал да бъде съдник, било решено да се допитат до най-красивия смъртен мъж – Парис. Афродита подкупила Парис, като му обещала за съпруга най-красивата смъртна жена, Елена.

Всички знаем продължението – този избор причинил Троянската война, която като краен резултат, довела не само до опустошението на Троя, но и до края на цялата епоха в митологичния смисъл. Целият елинистичен свят рухнал в резултат на тази война, която белязала края на цялата епоха. Старият свят бил разрушен. Изразено с исторически категории, всичко това довело до колапса на бронзовата епоха и настъпването на Тъмните векове.

И точно на това е посветена картината на ван Бейлерт. Така че, ако местните халтураджии се радват триумфално на тази интерпретативна нишка, те отново не схващат. Те празнуват началото на края на нашия свят. Край, съпроводен с мрак и страдания.

Ноооо, както стана ясно, няма и помен от „Празникът на Боговете“ в замисъла на французите. Препратката е била към „Тайната вечеря“, за което и се извиниха.

Иначе, дълбината на претенциозното невежество на местните псевдоинтелектуалци е неизмерима. Но пак имаше някаква полза за тези любители на кича, маскиран като изкуство. Научиха името на не толкова известен холандски художник.

Ирини Зикидис