Една неразказана история за футболни легенди

На 28 декември 1993 г. звездата на Ювентус и Италия Роберто Баджо получи Златната топка за най-добър футболист в Европа. Той спечели анкетата на Франс футбол с голяма преднина пред втория Денис Бергкамп и класиралия се трети Ерик Кантона.
Малцина днес си спомнят, че  тогава на 8-о място беше класиран българин. И това не е Христо Стоичков, който предишната 1992 г. остана вртори на косъм от лауреата Марко ван Бастен, а през следващата 1994 г. вече вдигна Златната топка като победител.

През 1993 г. обаче Камата беше извън първата десетка. Там намери място звездата на Порто Емил Костадинов, който месец по-рано - на 17 ноември ни донесе невиждана радост с двата си гола на Парк де Пренс. Заслужено бе избран за Футболист номер 1 на България, а в Европа зае 8-о място. 

След споменатата челна тройка -Баджо, Бергкам и Кантона, на четвърто място бе класиран хърватинът Ален Бокшич от Лацио, а петата позиция бе за съотборника на Стоичков в Барселона - Михаел Лаудруп. Следващите две мета (6-о и 7-о) бяха заети от легендарните защитници на Милан -Франко Барези и Паоло Малдини. След Емо останаха Райън Гигс от Манчестър Юнайтед и Стефан Шапюиза от Борусия Дортмунд, които запълниха челната десетка.

Христо Стоичков пък раздели 12-тото място с други две легенди - Рууд Гулит и Петер Шмайхел.

Няма коментари:

Публикуване на коментар