В един момент, човек започва да се пита в чия полза работи Слави Трифонов

1. Обявиш състав на правителство на 12 юли, докато официални резултати още не са излезли.

2. Уж сериозно предложиш някого за премиер, ама 2 дни по-късно го оттеглиш. 

3. Заявиш, че не си склонен на никакви компромиси, макар че имаш 65 депутата. 

4. Направиш пресконференция с журналисти, от която най-запомнящи са репликите ти към журналистите. 

5. Преговаряш за кабинет с ДБ и ИБНИ във вторник, в сряда заявиш, че зад едните ти партньори стои олигархичен медиен кръг, а пък другите са “хора със съмнителен морал и адвокати на мутри”. 

6. Ходиш демонстративно в парламента със скъсани дънки и тениски, погазвайки всякакъв дрескод.

7. Сложиш за вицепремиер, човек, който в първото си интервю на 30-тата секунда започне с “името ми не е спорно, името ми е безспорно”.

8. Предложиш за министри или министър-председател хора около чиито дипломи или научни трудове има…меко казано съмнения. 

9. Същевременно нападнеш двама от министрите с най-високо обществено одобрение в служебното правитителство, които ти самия си поканил в кабинета си. 

10. Обявиш всяко важно решение със статус във фейсбук или в най-добрия случай с видео.

В един момент, човек започва да се пита това в чия полза работи. Слави Трифонов може да е всякакъв, но нито човек задържал се повече от 25 години на екран с огромен рейтинг и усет за вкуса на широката маса, нито екипа, който стои зад него са толкова прости, че да не разбират, че с подобно поведение си вредят. И тогава идва и въпросът “На кого помагат?”. Защото разбиването на идеята за алтернативност е печеливша единствено за
“алтернативата на алтернативата”.

Флора Стратиева, Фейсбук