Предаването на документа

Докторът натисна копчето. Това малко и незрачно копче, което включи лаптопа и съответно към интернет действителността. Докторът се зачуди дали интернет е нещо глобално, както твърдят всички, или нещо твърде регионално. Някакси като чели много събрани регионални интереси по спорт, политика, новини, мода и забава се превръщаха в нещо глобално. Все пак обаче докторът реши да не расъждава повече по тази тема, защо влизаше в кръга на кокошката и яйцето, кое е първото, а то нито кокошката, нито яйцето е първото. 

Докторът отвори един файл и се зачете в него. Вече всичко важно минаваше през Word, а не като в романите на Агата Кристи на хартия. Същата, която остана №1 в криминалните романи макар и да бе извършена страховита перверзия с филмовата версия на 10-те малки негърчета, кръстена - "Те бяха десет", защото негрите вече не са негри и никой не трябва дори да си помисли да ги нарича негри. Филм, който само може да обърка представата ти за криминална класика, но в този дъждовен ден, това не беше на дневен ред. 

Докторът се зачете в абзац за проходимостта на руските в сравнение с английските танкове. Нещо, което беше твърде далеч от специалността на доктора. В днешно време да боравиш с руски думи и да се интересуваш за нещо от и за Русия си беше направо углавно престъпление. Все пак винаги може да ти се лепне етикета на шпионин или най-малкото на зловреден антинатовски елемент. Достатъчно беше да го кажат по новините на рейтинговите ни телевизии и масата от доволно облъчени и вертикално ходещи, но в същото време тежко изпаднали в будна кома, стадо от телевизионни имбецили ще го попие като суха гъба турска лимонада. 

На доктора му писна да чете военно-технически характеристики за танкове и друга верижна техника и си пусна едно от незабравимите парчета на Ицо Хазарта, който в типичен стил реди скороговорки под думкащ ритъм, но нали това е модерно. Докторът се замисли, че всичко в този живот тече и се променя и в това число и модите, само манията на бабичките да си мерят по 10 пъти на ден кръвното не се променяше и този ритуал не го ловеше никаква нова мода. 

След има няма пет минути докторът взе една флашка и с трепереща ръка я наръга в отвора на лаптопа и прехвърли въпросния файл. Сега е по-лесно, а не като в началото на филма за "Чернобил", където най-важните неща се записват на аудио касетка и след това старателно се завиват във вестник и се крият. Сега принципът е същият, само технологиите са различни. Хората не са станали нито по-добри, нито по-лоши, нито по-умни, новостите само променят пейзажа, но не и реалността. Така както няма да се промени и невежеството на хората, които все още си мислят, че е станала авария в АЕЦ "Чернобил". Малко хора в това число докторът знаеха, че въпросната централа се е казвала "Ленин" и се намира на 15 км от украинския град Чернобил в Киевска област. Именно близостта до този град дава възможност да се заблудят хората, че е станала Чернобилска авария, а не ленинска. Не че това има значение за жертвите и пострадалите, но още веднъж доказваше тезата на доктора, че хората се манипулират твърде лесно и вярват на първата дума, която чуят. Все пак това го бяха разбрали и редица други хора, далеч преди доктора и го използваха доста добре и мащабно. 

Докторът излезе, мина през номер 59 и подаде флашката на генерала. Поне да я бях разпечатал, винаги е хубаво да го има и на хартия, мислеше си докторът. Все пак той беше от старата генерация, на която не и вдъхваха особено доверие електронните носители на информация. Разделиха се бързо с генерала и доктора се насочи към "Армията". Докато вървеше се замисли, че манипулацията на масата от хора не е никак трудна и сложна работа. Например достатъчно е да кажеш на някой - генерал и той веднага си представа много достолепен господин със строг поглед. А в случай генералът беше жена, но за тази опция не би се сетил никой, дори и ти, който сега четеш тези редове.