Петък, 24 април, 11,40 ч. Влизам в УНСС, за да се видя с Наско. Посрещат ме двама охранители. Понеже съм с колелото, решавам, че ще ми кажат да го оставя отвън. Обаче не казват нищо. Мъжът вика, че трябва да ми премери температурата. Вади дистанционнен термометър и го насочва към челото ми. Ей, сега ме хванаха, си мисля аз. Термометърът писва, онзи го поглежда и съвсем сериозно казва - 33,9 °C.
Не е ли много ниска - искрено се учудвам аз. В следващия момент жената, която носи маска за оксижен пред цялото лице, напълно сериозно отговаря: Елате да ви я премерим отново след половин час.
Корона да ми сложат, ако лъжа.
Евала, Годжи, евала Кантарджиев!
Повече от месец правя каквото зависи от мен да дойде най-после този пик. Возя се в автобуса, ходя на работа, два пъти минах през парка с колелото, като веднъж щях да се обеся на лентата, даже веднъж излизах с полумокра коса. И накрая 33,9 °C. Ужас и безумие!
И това не е всичко. Моят приятел Атанас Димитров ходи в УНСС всеки петък. И вече му е показвало 32,9 °C.
Другият път да поискаш да ти я измерят анално. По-точно е - успокоява ме той!
Вече няколко седмици чакаме да дойдат камионите. Не идват, бе, не идват. Или са ги спряли на Драгоман, щото нямат винетка, или са на границата за 2 седмици карантина.
Ще дойдат ли?
Божа работа.
Знам кой дойде. И те знаят. Знаят и кои им продават дрогата. И като хванат старите пушки, ще знаят и кои ще дойдат на тяхно място. Затвори тях, бат' Бойко. Аз знам как да си мия ръцете и как да се пазя здрав с колелото, във фитнес залата, и в планината.
Цветан Ламбрев
Коментари
Публикуване на коментар