Африканския Че Гевара

Томас Санкара – президентът на Буркина Фасо, останал в паметта на народа като „африканския Че Гевара“, като истински революционер и безсребърник, каквито са малко сред политиците. Толкова малко, че в природата въобще не се срещат.

При тоталните обиски в личното му имущество открили само ръждив автомобил „Пежо“, стар хладилник, счупен фризер, три китари и четири велосипеда. Никакви милиарди в швейцарски банки, никакви ролс-ройсове, кюлчета злато и брилянти…

На 4 август 1983 г. в африканската държава Горна Волта се случил държавен преврат, четвъртият за последните 17 години. Властта взели привържениците на 33-годишния капитан от националната армия – Томас Санкара, който бил под домашен арест заради марксистко-ленинските си убеждения.

Санкара преименувал страната на Буркина Фасо – тя и сега се нарича така, в превод „земя на неподкупни хора“. Местното население се отнесло равнодушно към преврата: поредната хунта е дошла на власт.

В Африка местните президенти обикновено действали така: завземали властта, екзекутирали опозицията, а след нова революция бягали в Европа с куфари пари.

Санкара се отказал от президентската си заплата от две хиляди долара и живеел със заплатата на армейски офицер от 450 долара. Заплатата си превеждал на приют за сираци.

След това той извършил нещо „ужасно“ според африканските и според съвременните европейски мерки: той продал всичките скъпи мерцедеси в гаража на правителството и ги сменил със скромните малолитражни „Рено 5“. На чиновниците намалил заплатите и им забранил да летят в бизнескласа; в официалните визити в съседни държави Санкара купувал билети за икономична класа в самолетите.

Дори в най-големите жеги президентът на оборудвал кабинета си с климатик: „Ако повечето хора у нас не могат да си го позволят, срамно е аз да имам този разкош! Нищо ще се попотя малко…“

На служителите от държавните структури било забранено да носят луксозни европейски костюми, а - памучни туники местно производство. На всяко Рождество министрите били задължени да предават месечните си заплати в полза на бедните. Много чиновници били изпращани да работят във ферми, да обработват земята и да се грижат за крави – „за да знаят как живее обикновеният народ и с какво заработва, за да живее“.

Президентът забранил да окачват в министерствата негови портрети: „За какво ви трябва моето лице? У нас, в страната, и без това седем милиона са такива като мене…“

Накарал мъжете да готвят на обяд

Чиновниците буквално полудели, но това било само началото. Санкара заповядал всички мъже в страната поне веднъж в годината да ходят на пазар, да купуват продукти и да приготвят обяд за жените си: „Покажете й колко я обичате, облекчете живота й, разберете колко й е трудно с грижата за домакинството и децата…“ Естествено, в Буркина Фасо 8-и март бил обявен за държавен празник.

Широкомащабни реформи били проведени и в други сфери: отнети били именията на едрите земевладелци; президентът предал пасищата на селяните, в резултат на което реколтата от пшеница се увеличила 2,5 пъти и в страната изчезнала заплахата от глад. Санкара се отказал от продоволствената помощ на Западна Европа и САЩ, като заявил: „Нищо на белия свят не става просто така… Който те храни, той те контролира…“

Още едно действие на президента изплашило Запада: Санкара съобщил, че Африка може да се откаже да плаща дълговете си, защото е „странно бедни и експлоатирани да дават парите си на богатите експлоататори“.

В столицата на Буркина Фасо президентът открил първия в историята на страната супермаркет – с твърди цени за продоволствието.

Създадените от него Народно-революционни трибунали навсякъде разследвали корумпирани чиновници, разхищаващи държавния бюджет и „контрареволюционери“. Санкара отменил смъртното наказание, но за подкуп от 100 долара провинилият се получавал 10 години затвор.

Пет милиона долара за главата на Томас Санкара

Санкара посадил десет милиона дървета; 2,5 милиона деца били ваксинирани, за да се спре разпространението на инфекционни болести. Племенните вождове били лишени от привилегии и имущество; били отменени данъците, вземани от селяните, и безплатната работа на полетата на вождовете.

Буркина Фасо престанала да взема заеми от МВФ с ограбващите страната лихви. Това Западът не можел да прости, особено след като Санкара възхвалявал Ленин, Куба и Съветския съюз. Никой в Европа и Америка не се зарадвал на появилия се нов социалистически „форпост“ в Африка.

Френските спецслужби – Буркина Фасо е бивша колония на Франция, се заели да подготвят поредния преврат и отделили огромната за това време сума от пет милиона долара. Желаещи да участват в заговора имало предостатъчно – обидени имало и сред вождовете, и сред корумпираните чиновници. На отделни военни също не харесвало, че Санкара по времето на кратката гранична война със съседното Мали не разрешил да се бомбардира местното население на противника.

Три китари и четири велосипеда

На 15 октомври 1987 г. група войници напада в столицата Уагадуга резиденцията на Томас Санкара, с водач близкия приятел на президента, някогашен негов привърженик и министър на правителството - Блейз Компаоре.

Санкара бил заловен и убит. Трупът му бил разчленен и разхвърлян в безименен гроб.

През 2015 г., след есхумация, в тялото на Санкара открили 12 куршума, изстреляни от три вида оръжие.

Пучистът Компаоре мечтаел да обвини покойния Санкара в корупция, но нищо не се получило – при тоталните обиски в личното му имущество открили само ръждив автомобил „Пежо“, стар хладилник, счупен фризер, три китари и четири велосипеда. Никакви милиарди в швейцарски банки, никакви ролс-ройсове, кюлчета злато и брилянти.

Компаоре, който обещал на хората „истинска демокрация в замяна на комунистическия режим“, се задържал на власт като стандартен военен диктатор, докато го свалили от власт през 2014 г. в резултат от народно въстание и го изгонили от страната. Томас Санкара останал в паметта на народа като „африканския Че Гевара“, като истински революционер и безсребърник, каквито са малко сред политиците. Толкова малко, че в природата въобще не се срещат.

Георгий Зотов

Превод: РАСПЕР