Златното момиче на българския MMA с открито писмо до федерацията

Александра Тончева и Николай Добруджански

Като ,,любимка'' на БФММА и аз ще споделя някои таени през годините емоции и изживявания. Годината е 2015-та и предстои европейско първенство по мма в Бирмингам. След години усилени тренировки без опонент на държавни първенства, треньорът ми и тогава национален такъв, Николай Добруджански, направи всичко възможно да убеди г-н Недков да ми даде шанс да се явя на това европейско, за което още съм им благодарна и на двамата!

Тогава тепърва започваше своята дейност БФММА, още нямаше държавна субсидия даже. Структурните звена на федерацията - мътни силуети, самопровъзгласил се президент, нахъсан национален треньор... още колективно желание за победа. Мина европейското и отбелязахме исторически успех за една млада и прохождаща федерация! 11 национални състезатели - 2 златни медала /и двата сме от СК ДЕСАНТ/ 1 сребърен и 1 бронзов от Аргус Казанлък.

За мен емоцията беше неописуема - вдигнат високо българския трибагреник, родния химн гърми, а аз на първото стъпало. През ум не ми мина тогава за финансови и какви да е награди... та малко ли е да имаш шанса да играеш на състезание от такъв ранг за родината си! Безценно! Въодушевен от шанса да подаде главица, президентът започна с големи суперлативи и обещания,но, верно, частично изпълнени....Адмирации, за което! Начален стадий на структуриране и осъзнаване силата на властта. Годината вече е 2016-та и Лас Вегас ни чака за световно по МMA, финансиране от държавата вече има, безчинствата започват, състезатели и треньори са надъхани да докажат способностите на България пред света, а управата на БФММА готова да командори и налага безумни и още неписани закони.

Пешките и васалите са на местата си, визите на тези, които нямат забрана за САЩ - готови, целта е победа за едни, медали и облагодетелстване за други. Българският отбор беше само с един треньор, Николай Добруджански, нагърбен не само с треньорските си / имаше случаи в 2 съседни клетки едновременно да се налага да играят български състезатели/, но и останалите административни, контролни и представителни функции. Сам човек, справи се отлично... първо световно Злато за Десант и България, 2 сребра /1 за Десант/ за България, 1 бронз за Десант и България. Трето място в световната ранглиста за новата, едвам прохождаща българска мма федерация. Страхотна подкрепа и кураж от българските фенове на спорта, голяма радост за всички нас.

Посрещнаха ни с гайди и цветя...баш като шампиони! Дотук добре!.... Както не обичам публични изяви, трябваше навсякъде да споменавам как всичко дължа на федерацията и господин Президента , та, едва ли не, само и единствено на тях дължа успехите си. Не на труда си в залата и лишенията, не на треньора си, който освен всичко, с надежда за чиста федерация и шанс за бъдещо развитие на мма като спорт и у нас, спомогна за нейното учредяване. Уви, жажда за власт и величие, некадърност, страх от сваляне от поста, безчинства, вече неудобни хора, смешни и юридически неиздържани договори, подменяне на правилата в движение и безумни устави, налегнаха тази млада и прохождаща федерацийка. Това виждам аз през годините, бъдейки с клуба си навсякъде, но не е моя работа да коментирам тези въпроси.

Лично аз, като състезател, нямах много допирни точки с неправдите като треньора си, докато, след световното злато, не бях поканена с Ники Добръджански в ,Шоуто на Слави' без г-н Недков. Не съм робот, не съм ничий васал, знам как и с чия помощ съм постигнала успехите си, предаването имаше някакво рамкиране и беше на базата на интервю. Забравили сме да споменем президентското име и това на федерацията... ПРОБЛЕМ. 

Както златното момиче на БГ бе извикано за пред хората в клетката след една гала в Лозенец и целунато по челото от президента лицемерно, така минути след събитието на паркинга и беше държан тон с жест, наподобяващ биене на шамар. Причината познайте каква е - не си бил чул името и това на федерацията в шоуто. Заплахата - как няма да си получа държавната премия от световното и как няма да ,подуша' повече европейско.

Може да звучи детински, но аз бях много афектирана, заради държанието, което не мисля, че заслужава кой да е състезател,още повече една дама, при все, че освен злато за България, носи облаги и дивиденти за господина. Бях се зарекла, че колкото да имам желание да се обигравам и състезавам, не желая да съм пешка на президента на БФММА и имах сериозен разговор с моя наставник Н.Д., който въпреки, че също беше в пререкания с цялата ,свинщина' във федерацията по други направления, едвам ме убеди да се явя за последно на европейското в Чехия за мое добро. Тогава се появиха едни безумни договори, според които трябва състезателите да сме държанки на БФММА години напред. Отказах да подпиша договора, разбира се, но въпреки това участвах на европейското, като този път треньорският екип беше сменен с друг, по-удобен НЕМУ, а ние бяхме поучавани, настройвани срещу някои хора, на мен и на Дани ни беше държана сметка, че вечеряме с треньора си и съзаклятничим.

Треньорът ми ,въпреки че пътува на свои разноски, не беше допуснат до ъгъла на състезателите си, а бяхме четирима от Десант и разчитахме на него. Всички останали треньори бяха допуснати до ъгъла на възпитаниците си. Наложи се Ники да ни наставлява, викайки от крайните редове. Дори опонентката ми от Румъния беше озадачена защо познатият национален треньор е 'наказан' на скамейките.

Е..въпреки всичко 3 злата и 1 сребро в колекцията на Ск Десант. В Чехия вече прозираше простотията, алчността и безхаберието в редиците на БФММА. Вече бях решила, че след три поредни титли и с това отношение към мен и клуба ми, имам достойнство и повече не желая да се състезавам в национален отбор с това ръководство. Месец преди подготовката с официално писмо треньорът ми заяви, че имам желание да премина към професионалистите и няма да взема участие на европейското. 

Отговорът беше, че съм дължала всичките си успехи САМО и ЕДИНСТВЕНО НА БФММА и съм се държала неблагодарно и непочтително! Трябвало задължително да се явя на лагера и на състезанието, за да защитя трибагреника и българската чест...смях. Право на един състезател е като не е обвързан с договор или нещо подобно, сам да вземе решение дали да премине към професионалистите и се опитахме да им го обясним по някакъв начин. Не се явих на състезанието и доста неща чух по мой адрес многократно. Вече не се отнася до мен това безобразие, но пред мен са всички деца и подрастващи, копнеещи да се развиват и състезават, но възпрепятствани от безкрупулни управници, подмазвачи и подлизурковци....Докога?

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 

Нека не позволяваме на хора като Станислав Недков да заемат ръководни позиции!

Жесток скандал разтърси ММА у нас