Нескопосаното четиво на двете лица (синдици), отговорни за осребряването на имуществото на банката (едното от които е в отчайващ конфликт на интереси, предвид факта, че поне до края на май 2014 г. е поддържал сметки на фирми в ликвидация в банката), налага няколко основни извода:
Изключителна ограниченост и невъзможност за справяне със задачата;
Силна зависимост от ликвидаторите на КТБ АД и техните слуги;
Прилагане на двойни стандарти при изпълнението на техните правомощия при драстично нарушаване на специално изменения по този случай Закон за банковата несъстоятелност;
Единствена цел на този доклад е да ме постави отново в ролята на злия гений според инструкциите на ликвидаторите на КТБ АД.
За да не звучат голословно тези мои констатации, ще формулирам в няколко групи доказателствата за тях:
I. Неизвестно защо в "доклада" отсъстват нееднократно изнасяните в пресата и свеждани до знанието на Прокуратурата случаи на кражба на имущество, чието придобиване е финансирано от банката. Главни действащи лица в тях са основният свидетел на Прокуратурата Бисер Лазов и неговата крадлива групичка. Сред най-скандалните от тях са кражбата на централата на КТБ на пл. "Гарибалди", кражбата на бившата сграда на София Прес (станала обезпечение по кредити на фирми на Пеевски в Първа инвестиционна банка), кражбата на 160 дка регулирана земя на първа линия между Бяла и Обзор, кражбата на 120 дка регулирана земя във Велинград, кражбата на недовършен хотелски комплекс в Катарино (Разлог), кражбата на 50% от двете газоразпределителни компании Си Ен Джи Марица и Метамодул с помощта на фирми на друг длъжник на банката – Велин Георгиев (Оранжерии Петрич). Вложените инвестиции в тях, а и пазарните им оценки, надхвърлят 140 милиона лева. Нещо повече – не са направени и най-малки опити за използване на възможностите на закона за връщането им в патримониума на КТБ.
II. Отсъстват и съвместните “операции“ на лицето Лазов с приписания ми в "доклада" Веселин Бушев по отклоняването на активите на ИПС и Инфраструктурна компания (над 40 милиона лева). Подобна е съдбата и на ГИПС-Кошава, в чиято модернизация само са инвестирани над 30 милиона лева. Обикновено чевръстите в писането на сигнали до Прокуратурата синдици (когато целта е аз да бъда допълнително атакуван), сега са неми. Както сляп и ням е и общественият обвинител.
III. Безотговорно и вредоносно управление на активите на КТБ под техен контрол
Най-драстичните примери в това отношение са:
А. ТЕХНОМАРКЕТ:
"Проспиването" на увеличението на капитала от квесторите и незаангажираността на контролираните от Момчил Мондешки и Александър Ангелов (личен адвокат на Пеевски) синдици доведе до загубата на актив, чиято стойност надхвърля 60 милиона лева (поне по цена на придобиване). Но как да се ангажират, след като е намесен интересът на Пеевски?! Да не говорим за безучастността на ДАНС и Прокуратурата, за които очевидно не представлява интерес нито начинът на придобиване на Техномаркет от компанията на Пеевски НСН Инвестмънт, нито последващото й прехвърляне на дубайска перачница.
Б. РУБИН-Плевен:
При наличие на 80% от акциите на завода, заложени в полза на КТБ, квестори и синдици удобно дават пълен комфорт на приближения на Борисов Александър Сталийски да контролира с помощта на Лазов и директора на Рубин Филипов фабриката, а впоследствие и да окрадат активите чрез апорт в трета фирма. Загубата от това е над 70 милиона лева, имайки предвид, че най-вероятно Сталийски си е върнал парите от цесията за сметка на оборотния капитал на Рубин. Да не говорим за това, че произходът на средствата на Сталийски е отново от КТБ – резултат от изнудване на ТВ7 поради сключени неизгодни за телевизията договори от тогавашния й директор и сегашен "политик" и глашатай на Пеевски Николай Бареков. В същото време, закупените за 50 милиона лева студиа с кредит от банката се експлоатират и разграбват отново от бившите им собственици. Но за това нито дума от синдиците!
В. ПЕЧАТНИЦАТА, финансирана от Партнер лизинг:
В "доклада" на синдиците услужливо се споменава колко много дължи "свързаната с мене" лизингова компания, но и дума няма за срамния търг на ЧСИ Якимов, който с "нестандартния" си подход продаде на фирма на Пеевски земята, на която е изградена печатницата, но не и самата нея. Не бих се учудил, ако сега Пеевски започне да търси наем от Партнер лизинг за ползването на "неговата земя", както вече си потърси магазините на Глориент. Добивам впечатлението, че по нашите земи се е появил един съвременен Робин Худ, който раздава чужди благини на себе си и на своите господари. Връх на наглостта на синдиците е прехвърлянето на отговорността върху мене, след като не си направиха труда да впишат претенциите върху нашумялата напоследък нова "инвестиционна перла" на Пеевски Дореко комерс (собственост понастоящем на дубайска перачница), която като акционер в Юрий Гагарин-Пловдив беше встъпила и в дълга на печатницата към Партнер лизинг. Загубата от това засега е над 75 милиона лева!
Г. ДОМО-Румъния:
От безхаберие и незаинтересованост е допусната загубата на третата верига за битова електроника и домакинска техника в Румъния – Домо (годишни продажби от над 170 милиона евро), независимо от настойчивите опити на мениджмънта да търси решение на проблемите след фалирането на КТБ. Загубата от това е поне 20 милиона лева. Очевидно никой от ликвидаторите не е проявил интерес към този актив.
Д. СТРАНД-Бургас:
По подобен начин е харизан и един от най-големите молове в Бургас – Странд, в който са вложени 70 милиона лева. Нежелание за комуникация със собствениците, липса на въображение и готовност за търсене на решение. Тук му е мястото да подчертая и негласното споразумение между търговските банки за отказ от рефинансиране на каквито и да било бизнеси, произтичащи от финансирани проекти от Корпоративна търговска банка. Комплексите на ликвидаторите и желанието им да отрекат всичко, свързано с банката, очевидно е включило и послушанието на останалите банки, изразило се в определени бонуси за тях – картелно координирано сваляне на лихвите за реализиране на свръхпечалби от лихви (лихвените спредове са почти двойно по-високи от онези до 2014 г.) за изчистване на масата от лоши кредити и преразпределяне на почти 4 милиарда лева от дотогавашни клиенти на Корпоративна търговска банка.
Е. Продажба на активи в пъти под тяхната придобивна и текуща пазарна стойност като офиси на Генимекс, Хелт и Уелнес, Агрокомплект и др. Като правило, техни "бенефициенти" обикновено са мародерите от групата на Мондешки.
Ж. Акциите на банката (малко под 6%) в светая светих на Пеевски – Булгартабак, чиято стойност в резултат на незаинтересоваността на квестори и синдици е паднала със 70% от техните нива през май 2014 г., т.е. загуба от над 28 милиона лева. Без да отчитаме факта, че Пеевски може и да не благоволи да ги изкупи. А друг няма кой!
З. Директни кражби на събрани средства с помощта на правни компании чрез завеждане на искове, обречени предварително на неуспех. Интересни биха били резултатите от проверките на тези компании, но очевидно и това не вълнува нито Прокуратурата, нито НАП (Бойко Атанасов). По оценки на експерти, директната загуба от това за кредиторите и акционерите на КТБ е над 100 милиона лева.
IV. Aбсолютно неадекватно отношение към изключително атрактивни имоти и проекти, изцяло контролирани и заложени на банката:
А. ИПК Родина, която е надлежно посочена като особено голяма експозиция, свързана с мене. Обезпечението – 55 000 кв. м недовършена сграда, с нови проекти и разчистена 40 дка площ на Цариградско шосе с възможност за застрояване на до 150 000 кв. м ново строителство. По реални пазарни оценки, стойността на този проект надхвърля 120 милиона лева в този му вид. Вероятно не им е стигнало времето да намерят "най-подходящото" решение за ликвидаторите.
Б. ЗАЛА УНИВЕРСИАДА с прилежащ терен от 15 дка – безотговорно и безстопанствено отношение, сигурно целящо и нейната кражба. Иначе не мога да си обясня готовността на Борисов да налива пари за щяло и нещяло, но не и да се спаси залата. В същото време, интересът и на Пеевски, и на Борисов винаги е бил към терена (включително и чрез скрито участие в собствеността чрез подставени лица), за чието регулиране не беше намерено време и решение, независимо от дългогодишното финансиране на ремонтите на залата и нейната текуща поддръжка от собственика й (вложени над 25 милиона лева заедно с платената цена за приватизацията й). Само пазарните оценки на прилежащия парцел при параметрите за застрояване в района надхвърлят 20 милиона лева.
V. Описанието на случаите с фирмите, свързани с мене според синдиците, показва липса на професионализъм, едностранчивост, както и има изключително поръчков характер:
А. ДУНАРИТ
Нито дума не се споменава, че има висящо производство за увеличение на капитала с една-единствена цел – погасяване на задължение на цитираната фирма-краен собственик Хедж инвестмънт с 60 милиона лева. В същото време, с действията си по оспорване на цесиите на Дунарит в съда (очевидно съгласувани с групата на Пеевски), същите тези герои дават възможност на никому неизвестната фирма Виафот да придобие контрол над стратегическото предприятие, без вероятно да е вложила и стотинка. Разбира се, офшорката не притеснява нито нелепия Лукарски, нито ДАНС, нито Прокуратурата. Не е ясен и механизмът на прехвърляне на правата от предишния кредитор Миролио на офшорката. Важно е, че там са интересите на Пеевски, който както обикновено работи на принципа "с чужда пита помен правя". Това би трябвало да го е разбрал един "опитен" бизнесмен, доверил му се да му прехвърли акциите си в Булгартабак. Сега ще има да чака.
Б. АВИОНАМС
Авионамс, открай време апетитна за Борисов, беше "продадена" на нередовен търг на държавната ДКК на цена поне 2,5 пъти по-ниска от нейната реална стойност. Съвсем естествено е изпълнителният директор на фирмата-собственик да подаде жалба срещу това. Неговият интерес е погасяването на задълженията на фирмата-майка към КТБ, което очевидно колидира с интереса на групата около Борисов, огледала се в печалбата от договор, сключен единствено само в резултат на дейността на мениджмънта на Авионамс и активната роля на собственика (Хедж инвестмънт), въпреки противодействието на първото правителство на Борисов (2009-2013 г.) и „сериозните усилия“ да се провали договора с НАТО от неговото второ правителство.
В. ВИВАКОМ, НУРТС, ТЦ-ИМЕ, ЕФВ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
Това е може би най-сложната конструкция. И очевидно е прекалено сложна за елементарното счетоводно скроено мислене на избраниците на Горанов-Пеевски. На всичкото отгоре в това ОПГ има и международно участие – групата високопоставени функционери от Руската банка ВТБ. Чрез манипулирания от руската банка търг и при съучастието на българските им помагачи братя Велчеви, Красимир Катев и Спас Русев, е окраден най-големият актив, придобит чрез финансиране от КТБ. Активна роля в тази кражба имат и българските институции КЗК, КОНПИ (Пламен Георгиев), както и синдиците на КТБ. Крайната цел е една – да се създадат максимално тежки условия и недопускане до участие в т.нар. търг на стратегически инвеститори, които да платят реалната пазарна цена. Мисля, че е обществена тайна #КОЙ контролира държавните институции и в чий интерес работят те.
Опитът да се прехвърли отговорността върху мене е жалък, защото единствено и само заради съдебните дела, заведени от Косарев, е спряна тази гигантска машинация. Само това не позволява директната препродажба на компанията на трети лица, която би донесла минимум 600 милиона лева печалба на т.нар. явни и недотам явни акционери. За техните методи може да се съди по изтеклата информация за продажба на пакет от акциите на самата компания Виваком с цел рефинансиране на т.нар. собственици. За безобразното източване на компанията в посока футболни клубове, 4G проекти и пр. други, да не говорим.
Подобно е положението и с НУРТС, придобит почти безплатно от Виваком. В този актив са инвестирани над 240 милиона лева, а сега е разменна монета за узурпаторите на Виваком при отношенията с правителството за улесняване на кражбата на самия телеком. Вместо да си търсят плащанията от БНТ (дължаща по мои изчисления около 40 милиона лева за излъчване в периода 2014-2016 г.), новите "собственици" и КРС правят поредните нагли нарушения на европейската директива за дигитализация, което вероятно ще донесе нови санкции на България. Друг е въпросът, защо синдиците не подкрепиха търсеното от предишния собственик на НУРТС разваляне на договора за продажба на НУРТС на ВИВАКОМ, още повече, че промените в Закона за банковата несъстоятелност им дават основания за това. За тяхно сведение, почти цялата инвестиция в НУРТС е индиректно финансирана от широко споменаваната И ЕФ ДЖИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ (над 60 милиона евро). Дълбоко таените надежди за доказване, че банката е източвана чрез нея, ще ударят много скоро на камък.
Фаворизираната от синдици и Прокуратура директорка на ТЦ-ИМЕ, която много "надлежно" е заложила вземанията на представляваната от нея фирма на КТБ, поради естествената си игнорентност, е пропуснала да уведоми владеещия несобственик – офшорката на ВТБ КАПИТАЛ – КРАШЪР, че съгласно подписания договор дължи или акциите, или платената за тях цена. А става въпрос за 33,3% от Виваком, чиято стойност при нормални условия не би била по-ниска от 400 милиона лева. Нещо, за което в момента Косарев води дела и което е признато с половин уста от синдиците.
Съвсем отговорно мога да заявя, че прехвърлянето на собствеността върху компанията, притежаваща 43,3% от Виваком, имаше за цел да спре руската банка и нейните български помагачи да придобият на безценица този актив. Първостепенно условие в договорките ми с чуждестранните купувачи е било изплащане на задълженията към банката, свързани с придобиването на активите при постигане на съгласие с представителите на българската държава. Аз не съм се облагодетелствал и с една стотинка от това. И този факт е елементарно доказуем.
Вместо за над 1,2 милиарда лева за 77% от Виваком и 100% от НУРТС, тандемът Борисов-Пеевски чрез подконтролните им КЗК и КОНПИ "хариза" този актив за по-малко от 100 милиона лева. Това е голата истина!
Г. САНА и ХЕЛТ и УЕЛНЕС
Към първото полугодие на 2014 г., активите на двете фирми надхвърляха 200 милиона лева. След координираната ликвидация на КТБ, тези активи останаха презрени като "активи на фирми на Цветан Василев". Повече от 2,5 години мениджмънтът и на двете компании води отчяна битка, за да запази техните активи в условията на пълен отказ за разбиране на проблема от страна на представляващите банката в ликвидация. Факт е, че нито един актив не е сменил собствеността си. Това очевидно дразни ликвидаторите.
След като не успяха със заплахи да склонят хората да преминат към техния лагер, същите тези лица преминаха към други действия. Смъртта на Директора на Хелт и Уелнес отвори амбициите на вездесъщия свидетел Лазов и на натрапения "собственик" Максим Димов да придобият контрола и върху тази фирма. Пак под благосклонния поглед на всички заинтересовани. Естествено, последваха сигналите до Прокуратурата, която моментално започна да упражнява любимото си занятие – обвинение за формиране на ОПГ. Уверявам ви, че пак ще бъдат неприятно изненадани, когато се окаже, че нито един актив не е отклонен. Очевидно, това, което е подразнило ликвидаторите, е възможността за контрол върху продажбите на активите, което не се вписва в тяхната стратегия. Този път ще трябва да се съобразяват с реалността. А целта е само една – максимално осребряване на тези активи в масата на несъстоятелността.
VI. Последствията от малоумната политика, водена и от представителите на БНБ (квестори), и на ФГВГ (синдици) по отношение на цесиите, са катастрофални. В резултат на това се контролират значителни активи, придобити на минимална цена чрез вътрешни цесии. Чрез първоначалното им разрешаване, а след това оспорване, се създадоха предпоставки за "криене" на активи от страна на цесионерите с цел запазване на интересите на кредиторите си (първоначално одобрените цеденти). Подобни са случаите с Петрол (вложени над 400 милиона лева), с Телиш-Кастра Рубра (вложени над 70 милиона лева), с ХКИ Костенец (вложени над 100 милиона лева), Русенска корабострителница (вложени над 120 милиона лева). При изброяването им не претендирам за изчерпателност. Изглежда проблеми нямат само групата на ликвидаторите – случаите с ПИБ и цесиите с групата на ПЕЕВСКИ, Техномаркет, Рубин.
В случая с Дунарит, както вече казах, интересът е да се позволи на офшорката на Пеевски да придобие контрол, след което ще последва съдбата или на Техномаркет, или на Рубин.
От съдебните битки между банката и цедентите печелят цесионерите. По-конкретно:
А. ПЕТРОЛ – по мои сведения, чрез цесии и прихващания в банката са влезли не повече от 70 милиона лева. Остатъкът от близо 330 милиона лева изглежда химера. Особено ако апетит е проявил вездесъщият съвременен Робин Худ. Тогава и търговските партньори на ПЕТРОЛ (а се говори и партньори на Пеевски в строителния бизнес) променят условията и правят нещата още по-сложни. И Прокуратурата изкарва любимото оръжие – ОПГ. Освен ако алчната паст на Пеевски не бъде напълнена с едни, да речем, 50 милиона (валутата не е уточнена). Тогава съгласно "Офертата" Прокуратурата вероятно ще реши, че предполагаемото ОПГ на Ганчев не съществува. А дори и в несъстоятелния поръчков доклад на SPV-то на Аликс Партнърс е отбелязано, че е отказано предложение на Ганчев за сетълмент с банката от 120 милиона долара.
Б. ХКИ КОСТЕНЕЦ – в прекъснатия проект са вложени над 100 милиона лева (по свинската терминология – "откраднати чрез фирми-бушони"). Фабриката, доколкото съществува, се контролира от цедентите чрез цесии, покриващи около 40% от това. От забавното четиво на синдиците става ясно единствено, че са оспорили цесиите, ама не се получавало.
Подобни драми се разиграват и с много други активи, финансирани от "фирми-бушони". Във всеки един от случаите действа смъртоносна комбинация от фактори – законови малоумия (цесии), бездарни и престъпно управляващи банката (квестори и синдици), да не пропускаме техните началници-ментори (БНБ, МФ, ФГВГ). А над всичко стои техният (на Пеевски и Борисов) интерес, защитаван от всички държавни институции, и най-вече от Прокуратурата.
Настоящите вариации нямат претенции за изчерпателност и не могат да "служат за счетоводни цели" – по алюзия с едни други доклади. Но със сигурност ще дадат възможност на обективния и непредубеден читател да погледне от друг ъгъл на "не банката" и "пирамидата на българския Мадоф", по устойчивите определения на свиневидните медии и обслужващата ги Прокуратура. Още повече, че само от елементарните калкулации на ориентировъчните числа във вариациите, недосъбраната, разпиляната, пропуснатата и открадната стойност от активите на банката е над 2,8 милиарда лева! Професионално изготвените оценки ще оставя за съдебния процес. Вярвам, че там логическата конструкция на ликвидаторите-мародери "Активите за нас – Пасивите за Василев и неговите хора" ще претърпи пълен крах.
[1] ОПГ – Ояла се Профанизирана Глутница. По подразбиране може да се тълкува и като (O)рганизирана (П)рестъпна (Г)рупа. При добро желание и обществен натиск от имената с удебелен шрифт, чрез различни комбинации могат да бъдат формирани "ен" на брой ОПГ-та. Лидерите на групите са известни на голяма част от хората. Споменатите институции могат да излъчат поне по един виден представител. Не ми е ясно само как Прокуратурата ще впише своите в тази схема!
Източник: www.vassilev.bg
* Заглавието е на редакцията
Няма коментари:
Публикуване на коментар