Стана ясно, че поне десет българи са убити при сраженията в Източна Украйна. Разбира се това макар и със закъснение стана ясно от родните медии, а не от там от където първо трябва да излезе информацията - министерството на външните работи. Има военен конфликт на територия на която има поне 200 000 бесарабски българи, а нашето ведомство не знае нищо за това има ли мобилизирани наши сънародници, колко са ранени или убити при конфликта.
В това безхаберие, което си е поредния скандал в държавата се убедих лично. Миналата седмица една моя колежка ми сподели, че са и писали по Фейсбук, че има убити двама бесарабски българи при сраженията в Украйна и ме помоли да проверя тази информация. Журналистическият дълг заговори в мен и на следващия ден звъннах в Министерството на външните работи. Там вдигна една тежко отегчена от живота лелка, която след като чу за какво я питам на свой ред ми зададе около десетина въпроси - какви са имената на загиналите, на коя страна са се сражавали, къде са убити, как са убити, имат ли двойно гражданство (в Украйна е забранено двойното гражданство, но това родните чиновници не го знаят), на коя дата са загинали?
Все пак ако знаех отговора на всички тези въпроси, то нямаше да им звъня. Служителката искаше да си набави от мен информацията, а не тя да си направи усилие да научи дали наистина има двама убити българи. Сигурно заплатата и е ниска и тя не смяташе да си нарушава традиционното пиене на ведомствено кафе! Все пак обеща да направи проверка и да се обади, но и до днес не се е сетила да го направи.
Е, медиите вече я изпревариха! Тези служителки се подиграват на нас гражданите, но най-лошото е че се подиграват с над 200 000 бесарабски българи. Все пак държавата в лицето на своите служители е редно поне да знаят проблемите на нашите сънародници, да не говорим, че е крайно време да почнат и да им осигуряват статут, който да не ги направи пушечно месо на фронта. Крайно време е за действия, а не само за снижаване на главата в опит да се прикрием от бурята, защото някои хора няма къде да си скрият. Трябва да е ясно, че няма закон, който да ти забрани да помогнеш на брат си и сестра си. Човешките закони са над юридическите и именно затова не трябва да оставяме българи да загиват в Украйна.
д-р Николай Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар