СЕНЗАЦИЯ: Открита е златна монета на кан Аспарух

На търг в Ню Йорк на 14 септември тази година е извадена рядка златна монета, от т. нар. варварски подражания на византийски солиди. Идентифицирана от Станков като монета на българския кан Аспарух и е купена от него по интернет.

Това е историческа сензация, до момента се смята, че българското монетосечене започва при цар Иван Асен Втори. И на учениците в началното училище у нас е обяснено, че по времето на кан Аспарух не са сечени монети, защото в държавата е преобладавало натурално стопанство и за разплащанията са били достатъчни налични византийски монети.

Живеещият във Виена Митко Станков е консултант на някои от най-големите аукционни къщи, за оценки и експертизи го търсят колекционери и търгове от цял свят.

Станков е забелязал монетата в каталога на търга на CNG - Classical Numismatic Group Inc. Тъй като наистина става дума за сензационно разкритие и твърдение, мнозина ще се усъмнят, дали един колекционер просто не иска да вдигне шум около притежавана от него монета, затова първите въпроси са към него.
 
- В каталога на търга монетата беше ли представена като принадлежаща на българския владетел Аспарух?

- Не. Специалистите (нумизматите) от CNG я бяха определили като монета на неизвестно германско племе, но бяха я датирали най-общо в VI-VII век. В описанието се казва, че представлява имитация на солид на византийския император Константин IV Погонат.

- Защо твърдите тогава, че принадлежи на Аспарух? В такива известни аукционни къщи работят най-добрите учени и нумизмати.

- Те не са я „познали“, поради обстоятелството, че в периферията на Византия (Източно римската империя, както е редно да се нарича ), от това време са известни на науката различни т. н.„варварски имитации“ на официалните емисии златни монети. Някои от тези имитации са сечени в провинциални монетни ателиета. Те се отличават по различния стил на изображенията, непълните си, а понякога и погрешни надписи, по-малка тежина от стандартната или с понижено съдържание на злато.

Но има и такива, които се приписват на различни „варварски“ племена- лангобарди, хуни, ломбарди , остроготи и други. Поради „варварския“ стил на монетата и „безсмисления“ надпис, нумизматите от CNG са решили, че най-вероятен издател е именно „неизвестно германско племе“.

- Противопоставяте се на тяхното становище, твърдите, че монетата е сечена именно от хан Аспарух. С цел да „обогатите“ доказателствата за историята на българската държава?


- За пръв път видях тази монета преди повече от осем години. Показа ми я човек, който имаше и други монети. Обясни ми, че са намерени в Добруджа. Какво ли не му предлагах, за да ми я продаде, но не се споразумяхм .

След време я видях в аукционен каталог на „Фрийман и Сиър” (Freeman & Sear 10, 11 February 2004 г.), под номер 511. За съжаление това стана след като търгът вече беше минал. И там тя беше описана, както сега в каталога на CNG – неизвестно германско племе. За мое щастие, преди около два месеца получих аукционния каталог номер 88 на CNG и видях, че същата монета отново се предлага за продажба. Оценката на монетата беше 1500 долара. Спечелих монетата за 3750 долара.

- Какво доказва, че е на кан Аспарух?



- Ето първия аргумент: местонамиране - Добруджа. През седми век там няма германски племена. Добруджа се намира в границите на държавата на кан Аспарух. Дори и да нямаше никакви надписи, една хипотеза за квалифицирането й като българска не би била по-малко логична, отколкото като германска.

Втори аргумент: На реверса (опакото) на монетата ясно се четат буквите С, А, N и V . На аверса (лицевата страна) – буквата А, монограм и V. Моето четене на надписа като цяло (опако и лице) е CAN CV A(SPAR)V. = ASPARV(H) . На известния златен медальон на кан Омуртаг надписът е CANE SYBHГI WMORTAГ. Васил Златарски казва: От официалните надписи на гръцки език, дошли до нас от езическо време, ние узнаваме, че така е изписана титлата на българските канове на известните каменни надписи, носещи техните имена.

Трети аргумент: Солидите (златните монети) на византийския император Константин IV Погонат (668-685 г.), които са прототип за монетата от аукциона, са сечени в периода 674-681 г. След 681 г. този тип никога повече не се произвежда в монетарниците на империята. Следователно „суверенът“, който е сякъл „имитациите“ е бил съвременник на този източно римски владетел.

Според историците мирният договор между Източната римска империя и българският владетел бил сключен през лятото на 681 г. С този акт Византия санкционирала едно незапомнено поражение и за пръв път признала възникването на една нова държава – България.

Това е и дата на отсичане на златните солиди на кан Аспарух. Сеченето на солидите на кан Аспарух е започнало веднага след сключването на мирния договор през лятото на 681 г. Качеството на металното съдържание е чисто злато. Тежината й отговаря на тегловния стандарт и нормите на съвременните византийски монети (на Източната Римска империя). Новооткритата монета е безпрецедентна научна сензация.

Описание на монетата:


Златен солид с тежина 4,21 гр., 18 мм, разположение на лицевия спрямо опаковия печт 1 часа.

На аверса (лицевата страна ) на монетата е представен бюст на мъж с къса брада насреща (в анфас), облечен в ризница и с шлем с гребен и перлена диадема на главата, държащ копие на дясното си рамо.

В полето вляво от бюста е разположена голяма буква А, а вдясно монограм и буква V. Над буквата А се виждат двата края на лентата (връзките) на диадемата.

На реверса (опаковата страна) на монетата е представен висок кръст на четири стъпала, от двете страни на който стоят две стилизирани човешки фигури, облечени в тоги и въоръжени с мечове (саби).В полето вдясно е разположена латинската буква С (негативно) и под нея буквата V, вляво буквата А, а под кръста буквата N (негативно).

Източник: bolgari

Няма коментари:

Публикуване на коментар