Да си пазим Райчо!

Мина делото на Райчо Иванов в Асеновградския съд. Има ли някой, който не знае за случая на Райчо Иванов. Това е “Човека”, който влачи куче с колата си и в последствие го зарови полуживо. Това е „Човека” Райчо. Райчо – иде от Рай. Тези, който имат представа от християнска религия, знаят какво е.
Старите българи наричат така и слънцето. В България както знаете през 2011 година беше приет „Закона за насилието над животните”, според който насилието на животни вече е престъпление. Ето и цитат от него „За умъртвяване на животно по особено мъчителен начин законът предвижда лишаване от свобода до три години или пробация, както и глоба от 2 хиляди до 10 хиляди лева”.

И така какво наказание получи „Човека” Райчо – 11 месеца условно – от които се оказа че за престъплението са само 8 месеца, а останалите три са за псувни и обиди към присъстващи в залата. Три месеца условно за псувни и обиди! Не присъствах в залата, за да чуя с ушите си какво е казал Райчо, но си спомням едни други негови думи – „КУЧЕТО ТРЯБВА ДА СЕ МЪЧИ”, казал Райчо и го завързал към теглича. А забравих - съдът постанови и три години изпитателен срок и цели 1000 лева глоба! Според така произнесената присъда става ясно, че деянието на Райчо въобще не се причислява към най-тежките престъпления спрямо животни, и според съда въобще не е имало „особена жестокост при убийството на животното”. Истината тук, е че единственото, което трябваше да направи Асеновградския съд е да тикне Райчо в затвора и да постанови най-голямата глоба предвидена в закона. Сега аз ще ви кажа какво ще прави Райчо – за да си отмъсти на невидимия враг и да утоли огромната си злоба ще утрепе най-малко десетина кучета, но този път ще е предпазлив. 

Ще се огледа около съседите си, ще се опита да запомни лицата на хора, който са се възмутили от делото му и по някакъв начин „са го изложили пред обществото, за нещо толкова дребно като живота на едно куче”. Ще изчака един – два месеца и ще каже – „И ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ МЪЧАТ”. Какво ще последва оттук нататък не се наемам да прогнозирам, само силно се надявам да няма смъртни случай или тежки телесни повреди (и на двете Райчо е способен). Има обаче нещо, което не ми дава мира след тази „справедлива присъда” на Асеновградския съд – подръжниците на Райчо се събудиха. Подръжниците на Райчо ликуват и вече трепят кучета за назидание. 

Райчо от вашия вход диво се радва и още сутринта, преди да е минало делото вече отрови десетки кучета, котки и гълъби до стадион Славия в София. Всички Райчовци сега доволно потриват ръчички и се радват зловещо – отново победиха. Всички Райчовци вече знаят – могат да направят всичко, могат да посегнат на всеки, могат да разплакват цели квартали – никой вече с пръст не може да ги пипне. Точно това направи в момента легитимната българска съдебна система – затвърди чувството за безнаказаност и за непотребност от закон. Да, на нас не ни трябват никакви закони – само се хаби хартия да се пишат. Закон не ни трябва, когато един Райчо в прокурорско расо съди друг Райчо за жестокост ... Това обаче никак не прави впечатление на никой. Красивите умни и богати протестиращи, не си мръднаха дори и пръстчето, да кажат поне няколко думи с искане – да се издаде ефективна присъда за Райчо и да се спазва поне един от българските закони - все пак Закона за насилието над животни не е приет от Орешарски. 

„Гражданското общество”, въобще не чу за проблема или му влезна през едното ухо и му излезна през другото – и това е разбираемо, все пак то има ПР мисия - ще говори като минат 100 дни протести. Цял ден медиите ни заливат с това какво казал г-н Борисов и какви са последните тенденции във политическото говорене. Но този фон Европейския съюз обвинява България че не се грижи добре за правата на гейовете. 

И какво се получава – Райчовците ходят с отрова в джоба, дебнат от всеки ъгъл. Хората ги е страх да си подадът носът навън, камоли да подадът сигнал за престъпление, политиците и онова „гражданско общество” преследват лични цели и на никой не му пука, че всъщност и животното има съзнание, че то усеща болка, има интелект и нервна система също като човека.    

Какво правят обаче хората – хората пазят Райчо. Хората пазят Райчо от входа, Райчо от квартала, Райчо от село, Райчо вътре в душата си – много си го пазят и май им харесва да живеят до садисти и изверги, май се оказа, че да живееш до убиец е нещо прекрасно. Съдебната система също невижда нищо лошо в това... 

Автор: съседката на Райчо