Чудото на римския бетон

Структурата на бетона в Древния Рим му дава способността да се самовъзстановява и на това се дължи неговата дълготрайност през вековете.

Учени от Харвард и от Масачузетския технологичен институт откриват причината, а тя вдъхновява италиански стартъп от Удине да разработи „зелен бетон“.

Добавената негасена вар към циментите прави римския бетон изключително устойчив във времето. Пантеонът в Рим, построен между 118 и 128 г. сл. Хр., е едно от свидетелствата. Той притежава най-големия неармиран бетонен купол в света – неговият вътрешен диаметър на височина и на ширина е 43,3 м. Съвременните разтвори нямат такава издръжливост.

Досега здравината на античния бетон се приписваше на една съставка – вулканична пепел от района на залива на Неапол, която се разпращала на строителите из цялата Римска империя.

Новото изследване потвърждава хипотезата, че тайната на оцеляването на архитектурните чудеса в продължение на почти 2000 г. е в две съставки – вулканичната пепел и негасената вар.

Благодарение на тях старите римски конструкции имат способността да се самопоправят и да се използват в наше време. Не само Пантеонът, но и пътища, акведукти, сгради.

Някои модерни сгради се рушат само след няколко десетилетия. 

Разгадаването на състава на римския бетон може да помогне за намаляването на въздействието върху климата и околната среда от производството на бетон, което генерира значителни емисии парникови газове. И да помогне на реставраторите при възстановяването на автентичните древни градежи. 

Бъди част от нас и подкрепи сайта напълно безплатно, с един клик върху някоя реклама!