В България се почна с глупавото съчувствие. Станке, ти си шампионът. Станке, гордея се с теб. Станке, по-добра беше.
Тя няма нужда от това. Сама казва, че се е провалила, а ние, вместо да я похвалим за мъжкото поведение, търсим оправдания. Но няма да ги намерим. Защото сребро на Станка е провал. От гледна точка на очакванията ни, нейните амбиции, годините на подготовка.
"Сребърен медал от олимпиада не е малко, просто очакванията ни бяха прекалено големи", казват някои. Е към кого да са големи, ако не към петкратната световна и европейска шампионка? Големите шампиони са големи, защото изпълняват каквото се иска от тях. Все едно да кажем, че очакванията към Болт били прекалено големи и второто място е успех за него. Той отиде в Лондон за три златни медала и вече взе два. Какво ще направи този самохвалко, ако го бият на 100 и 200 м? Сепуко ще си направи и ще си изяде шпайковете. И светът ще каже, че се е провалил. Защото ЩЕ се е провалил.
Жената-мъж Воробьова тушира Станка заради нейна грешка и й взе златото. За втори път. Рускинята е толкова жена, колкото и бегачката Кастер Семеня. Но са я допуснали да се състезава с жените и тя победи може би единствения ни спортист с възможност за златен медал. Или хайде, ако не единственият, този с най-големите шансове. От когото се чакаше злато и нищо друго.
Нещата трябва да се наричат с истинските им имена. Когато самата Станка казва, че е позор, е позор. Тя няма полза от съчувствие. Имаше полза от златния медал. Не заради парите, славата или почестите от държавните мъже. А защото го иска и сънува четири години. Ако зависеше от мен, щях да й дам всички пари, които се харчат за туристите в леката атлетика, гребането, бадминтона, стрелбата с лък, спортната стрелба. Щях да платя на Воробьова десет месеца в годината да е в България и Станка по цял ден да я дърпа за брадата. Само и само да й свикне и на другата олимпиада да я размаже.
Ето какво каза Станка след финала: „Направих грешка, имаше подценяване, не бях концентрирана на 100 % и точно, когато не трябва, загубих срещата. Това е голям позор, но връщане назад няма и трябва да си носим кръста.”
А ето какво каза Боби Михайлов онзи ден: „Не се чувствам добре, че отборите ни отпаднаха толкова рано от европейските турнири, но не чувствам никаква вина. Нашите отбори, винаги като почне едно първенство, заявят амбиции за Европа. Това ранно отпадане обаче им дава възможност за подготовка. Очаквам оспорвано първенство (!).”
Не гелосаните и татуирани футболистчетата и другите спортисти, на които все съдиите, топката, късметът или силното слънце са им виновни, да прочетат думите на Станка. Спортист, за когото среброто е позор, заслужава уважение. Истински спортист, не турист.
Аз се гордея със спортиста и човека Станка, но не се гордея със сребърния й медал. Просто се радвам. Както не се гордея и че Бербатов е резерва в Манчестър Юнайтед.
Цветан Ламбрев
Няма коментари:
Публикуване на коментар