Тъжно ми беше, като влядох на стадиона на мача с Кипър. В Сектор Б можеха да играят на гоненица – толкова малко хора имаше. Във „В” седяха предимно футболисти на Левски, в „Г” – никой, 0, а в „А” – около 150, повечето с покани. По телевизията се чуваше пляскането на играчите преди началото на мача.
Е, вярно, слаб ни е футболът. Но не чак толкова, че да обиждаме националния си отбор. 2000 запалянковци е нормално. 200 е позорно. Цените на билетите не са оправдание – 5 лв. за сектор Б и Г са една кутия цигари. По-добре да гледаш малко футбол, колкото и тъп да е мачът, отколкото да си купиш една кутия цигари. Още една. В Пловдив с право биха казали: Не ви ли е срам, бе, майна? Такъв резил там не може да се случи. Показаха го феновете на Ботев срещу Славия - бяха 14 000, ще го покажат в неделя на Герена и на дербито с Локото.
Днес Пловдив е футболната столица на България. Така че, докато още не са построили новия национален стадион, нека да помислят дали да не е там. Със сигурност в Пловдив няма да се чуват комарите и винарките, докато играе България. И никой няма да даде основание на Ивелин Попов да прави малоумни изказвания като: „Колкото преценяват, толкова да идват. Като преценят, да идват, ако не – не, няма да се молим на никого. И да ни псуват, и да не ни псуват, не им обръщаме внимание”. Защото там ходят и ще ходят десетки хиляди. И футболът не им е безразличен. Като на софиянците.
Цветан Ламбрев
Няма коментари:
Публикуване на коментар