Към списъка на доклади, съдържащи негативни оценки за медиите в България, през седмицата се добави новият доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2011, пише zonabg.info. Той следва общите изводи в предходния доклад: журналисти практикуват автоцензура;
журналисти вземат пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групи,
за да публикуват положителни истории за лидери и за престъпни групи или негативни истории за техни противници;
собственици на медии принуждават журналистите да променят публикации;
има информация за неофициални списъци на политически партии, лица и теми, които получават само положително отразяване;
медийната собственост е само частично прозрачна;
няма граждански мониторинг върху субсидиране на медии със средства от държавата, особено при регионалните медии;
Народното събрание прие изменения в Наказателния кодекс, предвиждащи от една до четири години лишаване от свобода за словото на омразата. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изрази опасения, че с измененията могат да се злоупотребява, за да се ограничава свободата на изразяване и основателната критика;
печатните и електронните медии са податливи на икономическо и политическо влияние и има съобщения за сплашване на журналисти;
въпреки че обществените медии представят гледните точки на опозицията, наблюдатели смятат, че законодателството все още недостатъчно защитава независимостта на тези медии и ги прави уязвими при натиск от правителството.
От известно време е достъпен и докладът на БХК, в частта Свобода на изразяване и достъп до информация, за 2011 г. Според доклада търговията с влияние продължава да бъде основен мотив за инвестиция в медийния бизнес. Медиите все повече се превръщат в инструмент за натиск или подкрепа; те не са средство за информиране, а оръжие в борби за политическо или икономическо надмощие.
Оценката на Матиас Барнер, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация Конрад Аденауер:
пряката намеса от страна на олигарси, които не представляват само собствените си бизнес интереси, но са тясно свързани и с политическите партии, се е превърнала в стандарт.
журналисти вземат пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групи,
за да публикуват положителни истории за лидери и за престъпни групи или негативни истории за техни противници;
собственици на медии принуждават журналистите да променят публикации;
има информация за неофициални списъци на политически партии, лица и теми, които получават само положително отразяване;
медийната собственост е само частично прозрачна;
няма граждански мониторинг върху субсидиране на медии със средства от държавата, особено при регионалните медии;
Народното събрание прие изменения в Наказателния кодекс, предвиждащи от една до четири години лишаване от свобода за словото на омразата. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изрази опасения, че с измененията могат да се злоупотребява, за да се ограничава свободата на изразяване и основателната критика;
печатните и електронните медии са податливи на икономическо и политическо влияние и има съобщения за сплашване на журналисти;
въпреки че обществените медии представят гледните точки на опозицията, наблюдатели смятат, че законодателството все още недостатъчно защитава независимостта на тези медии и ги прави уязвими при натиск от правителството.
От известно време е достъпен и докладът на БХК, в частта Свобода на изразяване и достъп до информация, за 2011 г. Според доклада търговията с влияние продължава да бъде основен мотив за инвестиция в медийния бизнес. Медиите все повече се превръщат в инструмент за натиск или подкрепа; те не са средство за информиране, а оръжие в борби за политическо или икономическо надмощие.
Оценката на Матиас Барнер, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация Конрад Аденауер:
пряката намеса от страна на олигарси, които не представляват само собствените си бизнес интереси, но са тясно свързани и с политическите партии, се е превърнала в стандарт.
Коментари
Публикуване на коментар