BG журналистиката в помощ на мутри и политици

Към списъка на доклади, съдържащи негативни оценки за медиите в България, през седмицата се добави новият доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2011, пише zonabg.info. Той следва общите изводи в предходния доклад: журналисти практикуват автоцензура;

журналисти вземат пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групи,
за да публикуват   положителни истории за лидери и за престъпни групи или негативни истории за техни противници;

собственици на медии принуждават журналистите да променят публикации;

има информация за  неофициални списъци на политически партии, лица  и теми, които  получават само положително отразяване;

медийната собственост е само частично прозрачна;

няма  граждански мониторинг върху  субсидиране на медии със средства от държавата, особено при регионалните медии;

Народното събрание прие изменения в Наказателния кодекс, предвиждащи от една до четири години лишаване от свобода  за словото на омразата. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изрази опасения, че с измененията могат да се злоупотребява, за да се ограничава  свободата на изразяване и   основателната критика;

печатните и електронните медии са податливи на икономическо и политическо влияние и има  съобщения за сплашване на журналисти;

въпреки че обществените медии представят гледните точки на опозицията, наблюдатели смятат, че  законодателството все още недостатъчно защитава независимостта на тези медии  и ги прави уязвими при натиск от правителството.

От известно време е достъпен  и докладът на БХК, в частта Свобода на изразяване и достъп до информация, за 2011 г. Според доклада търговията с влияние продължава да бъде основен мотив за инвестиция в медийния бизнес. Медиите все повече се превръщат в инструмент за натиск или подкрепа; те не са средство за информиране, а оръжие в борби за политическо или икономическо надмощие.

Оценката на Матиас Барнер, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация  Конрад Аденауер:

пряката намеса от страна на олигарси, които не представляват само собствените си бизнес интереси, но са тясно свързани и с политическите партии, се е превърнала в стандарт.