Мъж мистериозно изчезва в посолството на САЩ в София

На 12 май 2010 г. 22-годишният Петър Владимиров Димитров влиза в посолството на САЩ в София за интервю за студентска виза. След това следите му се губят.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели

Петър е студент първи курс в Техническия университет. Преди това е учил във факултета „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Академията на МВР. До посолството е придружен от двама приятели, с които има уговорка да се срещне след интервюто.

Има един важен детайл, който в по-късните преразкази често се губи: Петър не влиза в посолството със собствения си мобилен телефон. Той го е оставил при приятелите си, а един от тях му дава своя телефон, за да могат да поддържат връзка с него. Именно с този чужд телефон Петър влиза в сградата. Какво впоследствие е станало с телефона, който е бил у него, не е публично изяснено. Собственият телефон на Петър обаче остава наличен извън посолството.

След интервюто Петър не се връща при приятелите си. Същата вечер трябва да пътува с влак за Попово, където баща му Владимир Йорданов го чака на гарата. Петър не пристига. На следващия ден семейството подава сигнал и той е обявен за общонационално издирване. Още през първата седмица след изчезването се появява противоречието, което остава в центъра на случая и до днес.

На 18 май БНТ съобщава, че според данни от видеонаблюдението Петър е влязъл в посолството около 13:47 и го е напуснал около 14:55. Ден по-късно тогавашният американски посланик Джеймс Уорлик заявява публично, че посолството разполага с кадри, които показват Петър на изхода и доказват, че той е напуснал сградата. Бащата Владимир Йорданов и адвокатът на семейството Николай Колев обаче твърдят друго.

След многократни настоявания им е показан кратък запис, на който Петър се вижда да върви във вътрешно помещение или коридор. Според тях кадрите не показват как той преминава през външен изход и физически напуска посолството. Това е важно уточнение. Няма основание като установен факт да се твърди, че Петър „е изчезнал вътре в американското посолство“.

Установено е, че той влиза там. Американската страна заявява, че разполага с доказателство, че е излязъл. Семейството твърди, че такова доказателство не му е било показано. Това противоречие никога не е изчистено публично чрез показване на въпросния запис. Разследването продължава по няколко линии. Разпитвани са хора, които са били в посолството по същото време. Претърсен е районът около Южния парк.

Полицията проверява и личния компютър на Петър. Има и друга необичайна следа, която трябва да се разглежда именно с оглед на факта, че личният му телефон не е изчезнал заедно с него. На 21 май – деня, в който Петър е трябвало да замине за САЩ – на собствения му мобилен телефон, останал извън посолството, е получено обаждане от скрит номер. Полицията проверява кой стои зад него, но публично известен резултат от тази проверка няма. Отделен въпрос е какво е станало с телефона на приятеля, който Петър е носел със себе си при влизането в посолството.

В достъпните публични сведения не се открива ясен отговор дали този апарат впоследствие е намерен, върнат, локализиран или изследван и какво са показали евентуалните му разпечатки. На 3 юли 2010 г., по-малко от два месеца след изчезването, пастир открива край село Дервишка могила, Свиленградско, силно разложено тяло на млад мъж, обесен на дърво. Полицията започва да проверява възможността тялото да е на Петър. Родителите му дават материал за ДНК експертиза още през юли.

Бащата посочва и конкретни несъответствия – намерените обувки и раница според него не принадлежат на сина му. През януари 2011 г. медиите съобщават, че резултатът от ДНК експертизата все още се бави. В същото време полицейски източници заявяват неофициално, че според тях е „почти сигурно“, че намереното тяло е на Петър. И тук публичната следа практически прекъсва. Не се открива публично съобщен окончателен резултат от ДНК анализа, който категорично да установява дали тялото край Дервишка могила е или не е на Петър Владимиров Димитров.

През годините случаят обраства с множество неподкрепени истории – за вербуване от американски служби, нова самоличност, тайно извеждане от България, загадъчен банков превод от Германия и хора, държани с дни в посолството. Част от тези твърдения могат да бъдат проследени единствено до по-късни сензационни публикации и препечатки, но не и до документи или надеждно потвърдени източници.

Остават обаче факти, които сами по себе си са достатъчно необичайни. Ако посолството действително е разполагало с ясен запис на Петър, преминаващ през изхода, защо този кадър не е показан по начин, който да сложи край на спора със семейството?

Какво точно показва записът, за който Джеймс Уорлик публично заявява, че е направен „на изхода“?

Какво е станало с телефона на приятеля, който Петър е носел със себе си в посолството? Бил ли е намерен, върнат или локализиран?

Проверени ли са разговорите и клетките, към които се е свързвал?

Кой е звънял от скрит номер на личния телефон на Петър на 21 май – телефон, който не е изчезнал заедно с него – и какво е установила полицейската проверка?

Какъв е резултатът от изследването на компютъра му?

Кой е младият мъж, намерен обесен край Дервишка могила?

Приключила ли е ДНК експертизата и какво е нейното заключение?

Ако тялото е било на Петър, как е стигнал от София до района на Свиленград и какво се е случило между 12 май и началото на юли? Ако не е било негово, какво се е случило с Петър след излизането – или предполагаемото излизане – от американското посолство? 

И най-важното: има ли в архивите на МВР и прокуратурата отговори на тези въпроси, които никога не са станали публично известни? 

Шестнадесет години след изчезването историята на Петър Владимиров Димитров продължава да няма публично известен край.

Бъди част от нас и подкрепи сайта напълно безплатно, с един клик върху някоя реклама!