Но в миналото болестта носела много по-тежко бреме.
В продължение на векове проказата била възприемана като вид „живот след смъртта“. Преди съвременната медицина нейните симптоми — изтръпване, кожни лезии, деформации — били неразбрани, всявали страх и често били приписвани на божествено наказание. Хората с болестта, наричани „прокажени“, били принуждавани да живеят в покрайнините на градовете или изолирани в колонии. Стигмата често била по-опустошителна от самото заболяване.
Противно на разпространеното вярване, проказата не е силно заразна; обикновено е необходим продължителен и близък контакт за предаване. Въпреки това страхът около нея се разпространявал далеч по-бързо от самата болест.
Исторически проказата се разпространявала широко из Европа, особено по време и след римските завоевания. Тя се споменава често и в религиозни текстове — най-известно в Марк 1:40–45, където Исус изцелява мъж, страдащ от болестта. В различни култури проказата се превърнала в силен символ на отхвърляне, страдание и социално изгнание.
Смята се, че болестта произхожда от Африка или Азия, като едни от най-ранните физически доказателства идват от 4 000-годишен скелет, открит в Индия — най-старият известен случай на проказа в света.
Към XVII век случаите в Европа рязко намалели, вероятно поради подобрена хигиена, санитария и условия на живот. Но през XIX век, на места като Китай, общности от хора с болестта все още били силно сегрегирани и маргинализирани — както показват снимки от 1890-те години.
Днес болестта на Хансен е медицинско състояние — не морално. А дългата ѝ и болезнена история ни напомня колко силно страхът може да оформя обществото, също толкова, колкото и самото заболяване.
Бъди част от нас и подкрепи сайта напълно безплатно, с един клик върху някоя реклама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар