„Кървави водопади“, са толкова драматични, че ранните изследователи са вярвали, че са свидетели на космическо престъпление, извършено от самата природа.
Този кървав водопад остава пълна мистерия повече от век.
Когато австралийският геолог Грифит Тейлър го открива през 1911 г., той вярва, че червеният цвят се дължи на червените водорасли в леда. В продължение на десетилетия учените се опитват да обяснят защо един полярен ледник блика кръв.
Но истината се оказва много по-зрелищна от всяка теория:
Под ледника Тейлър се намира една от най-екстремните екосистеми на планетата.
На близо 400 метра под леда се намира подземно езеро, което е било откъснато от външния свят в продължение на 1,5 милиона години.
Тази древна вода съдържа огромна концентрация на желязо, 20 пъти по-голяма от средната в океана. Когато тази богата на желязо вода намери пукнатини и се издигне на повърхността, желязото веднага се окислява във въздуха и се превръща в течна, кърваво оцветена ръжда.
Но още по-впечатляващо е, че вътре в това замръзнало подземно езеро живеят микроорганизми, еволюирали по напълно уникален начин.
Тези бактерии оцеляват без слънчева светлина, без кислород и при температури под нулата, хранейки се изключително с желязо и сяра.
Те са буквално микробни „вампири“ на планетата, превръщащи метала в жизненоважна енергия и произвеждащи този „кървав водопад“ като страничен продукт от странния си метаболизъм.
Кървавите водопади са прозорец към форми на живот, които може да съществуват на други ледени планети, като Европа (луна на Юпитер) или Енцелад (луна на Сатурн).
Доказателство, че животът може да оцелее дори в най-трудните условия и че нашата планета все още крие екосистеми, толкова чужди, колкото и невероятни, дори на места, които изглеждат напълно мъртви.
Когато видите този червен водопад, бликащ от белия лед, вие не виждате просто геоложки феномен. Виждате кръвта на подземен свят, който еволюира в тишина и тъмнина в продължение на милиони години.
Понякога, през лятото, движението на ледника Тейлър, който оказва натиск върху езерото отдолу, и частичното затопляне на повърхността му, позволява на водата да тече през мрежа от канали в тялото на ледника и да блика навън, предлагайки на обществеността възможността да наблюдава това шокиращо чудо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар