Халюцинира ли самопроизвелия се за „будна съвест“ Симон Милков и кой му разрешава да организира метежи?

Симон Милков, който се е самопроизвел в журналист, в будна съвест на обществото, в последна разпоредителна и съдебна инстанция – или халюцинира, или работи по нечий план, безнаказано организира нарушаване на обществения ред, безобразно хулиганства спрямо униформени служители на МВР и в типичния си просташки стил ругае и размахва средни пръсти.
Състояние, което ми прилича като да е от компетентността на психиатри, които биха го обяснили с медицински епикризи.

Ако сте гледали поне едно видео на въпросния осъждан, ще се впечатлите от свободията, която му е дала държавата. Всъщност, застаряващият ерген е най-добрата еманация на Шибанистан, както той нарича България. Единственият въпрос тук е – той наистина ли е син на Делян Пеевски, както се представя пред хората, използвайки председателя на ДПС-Ново начало за щит, или злоупотребява с обществения му авторитет, за да всява страх у хората.

За да проследим умотворенията на Симон Милков, безсмислено агресивните му действия и думи, ще проследим само част от „творчеството му“ – „отразените“ от него казуси в Попово. През какви диаметрално противоположни твърдения се трансформира полета на титаничната му мисъл и още по-героичните му „разкрития“.

Теориите на Милков по един и същи казус:

1. Момчил е убит, гробаря Иван Иванов – Апофис, е прикрил огнестрелни рани в гърба, потвърдено от неговия служител Алдин, който е и главен свидетел. Момчил е убит в движение докато се движи. Намесен е и д-р Горанов, който не е догледал при аутопсията, дори твърди че не е присъствал, а тя е извършена от Санитаря.

Извикани са полиграф и психолог,  на който са подложени близки и роднини, както и свидетеля, отказва да се яви приятелката на Момчил-загиналото момче. Тезата е че има любовен триъгълник между нея, убития и полицай от Разград – Йордан Цанев. Прокрадва се идеята, че момчето може би вече е убито на язовира до Попово – Каваци, или  на хижата на ловците в Сеячи, след което принесен на мястото, заедно с мотоциклета от поне 3ма души. Има намесен още един Йордан и някакъв горски.

Започват протести пред РУ-Попово с искане за оставка на Росица Русева, Вельо Атанасов и Иван Стефанов (началник РУ-Попово към момента). Обяснява се как Вельо е началник на РУ – Попово, тогава. Истината е че по време на инцидента началник е друг – Ивелин Христов, по късно прехвърлен към Антоново, към момента на длъжност в ОДМВР-Търговище. Настоящият началник Иван Стефанов идва на много по-късен етап, след изборите юни месец, и изобщо няма идея за казуса.  През цялото време се твърди, че Момчил е стрелян в гърба с ловна пушка.

АЛДИН – основния свидетел на Милков, който уж е видял дупките в тялото, е работник на Иван Апофиса. Той има криминални регистрации, прибиран преди много години за участие или съучастие в банда занимавала се с домови кражби в районите на Попово и Русе, освен това имал някакво участие в обир на казино, за който по късно е освидетелстван за психични отклонения и освободен от отговорност.  Същия е с нисък социален статус, живее в ромската махала в полусъборена къща.

Провежда се втори протест в Търговище, с искане за оставки на същите, като вече започва да иска и оставката на директора на ОДМВР-Търговище ПЕТЕВ. Иска се отвод на Росица Русева и прокурора. Ексхумацията е спряна по искане на родителите и Симон. Прави се пълен отвод и досъдебното е пренасочено към Силистра. Отлага се във времето с близо 20 дни.

В последния ден преди изборния ден се намесват Деан Русев и Ивайло Венков (служители на Иван Иванов – Роса АД) единия кандидат депутат и общински съветник, другия бивш кандидат Кмет. Мълвата е, че по поръчка на ВЕСЕЛИНОВ за да свали Вота към Деан Русев ПП. На следващия ден в деня за размисъл се прави протест пред МВР- за оставки на въпросните служители на МВР, и вече срещу Иван Иванов, местен феодал.

Пусната е подписка за изграждане на монумент в памет на Момчил и на 31.10 е внесена на сесия на Общински съвет, където има поредна закачка с Деан Русев, който обвинява за рецидивист и тн, взето е и интервю с кмета Веселинов, което е изключително нагласено и подготвено. Оттам прозира и тезата са топлата връзка между двамата

Следва последен протест на 01.11.2024 пред РУ ПОПОВО, за който няма издадено разрешително и подадено искане, оттам същия ден се затваря и пътя Попово-Бяла (II-51), на първия разклон посока от гр. Бяла. Оттам пътя остава затворен до понеделник 11.11.2024г. в района са извикани сили на жандармерия, които остават няколко дни, но не са предприети мерки за освобождаване на пътя, и той остава затворен. По време на  блокадата се правят временни затваряния на пътища – началото на магистралата при Търговище на 02.11.2024г., Следва моста н с. Писанец на пътя Русе – Разград, кръговото на гр. Бяла и гр. Стражица. На всички тези места няма издавани разрешителни и съгласуване с органи на МВР и общини.

След ексхумацията на 11.11.2024г и констатирана липса на след от огнестрелни рани по гърба (Описано от Дойче веле), вечерта протестиращите отварят сами пътя при Попово, като в следващите лайфове на Милков фокуса от прострелването на момчето е променен и вече се говори за блъскане с автомобил и инсцениране на самокатастрофа, започва  да се говори за Иван Иванов като предполагаем извършител на убийството заради конфликт и защита на приятелката на Момчил.

Тук е напълно излишно да обяснявам какво означава журналистика и какви са правилата за практикуването й. Сами виждате, че теориите на Симон Милков са несъстоятелни до степен, до която той самият се отказва от предната и лансира със същата брутална примитивност следващата. И така – много пъти! Няма да твърдя, че профили с различни имена, които използват неочаквано едно към едно специфичния му циничен изказ, са негови, защото ми е иска това „смело сърце“ да не се крие зад чужди снимки.

Личното ми мнение е, че всичките му усилия трябва да влязат в учебниците, но не по криминалистика, а по психиатрия! Ролята му до тук е единствено да предизвиква обществено внимание, с ясното съзнание, че от него няма да последва справедливост. Мислите ли, че ако беше второто, такъв като него все още щеше да има трибуна, през която да шантажира половин народ и цяло Народно събрание!

Аз лично се срамувам да кажа, че съм журналист, след като и Симон Милков се определя като такъв!

Калинка Пенчева, rns.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар