От създаването си през 1991 г. ДПС играе ключова роля в политиката, като гласовете ѝ на изборите не падат под 200 000 дори в най-трудните за партията години.
Въпреки това между 2011 и 2021 г. (Сметната палата не предоставя на сайта си информация за по-ранни години) няма постъпило нито едно дарение. Изведнъж през 2021 г. съвестта на 445 души се пробужда и те даряват 243 570 лв. на партията на Ахмед Доган.
През 2022 г. въпросната съвест добива желязна дисциплина, вследствие на което 667 души правят независими едни от други дарения към партията в общ размер от 458 660 лв. Всички осъществени в един ден, 28 юни.
Друга интересна обща черта е, че всички дарения са направени под минималната заплата от 700 лв., което не задължава дарителите да предоставят декларация за произхода им. Повечето суми са именно до 700 лв., а мотивите на всички дарители са – „за покриване на текущи и други разходи“.
В това, разбира се, няма нищо незаконно на теория. На практика обаче поражда някои въпроси, свързани с пране на пари.
Снимка от годишния финансов отчет на ДПС и получените дарения за 2022 г.
Пране на пари за политически цели
Първата стъпка е слоенето на парите. Принципът е следният – има субект, който има мръсни пари, които иска да изпере. Това може да бъде един човек, групировка, бизнес или дори самата партия.
Този субект се договаря с друг субект/и, който би се съгласил да му изпере парите. Навярно субектът би искал част от изпраните пари или договорка за друг тип отплащане – чрез позициониране на посочени от него хора, носене на контролиран вот или друго.
След като партията получи парите започва да ги разхвърля по местните си структури. Когато част от парите достигнат до местна структура, от там някой се ангажира да „изпере“ парите.
Как се случва?
Единият вариант е човекът, който се е ангажирал от местната структура, да обиколи най-близките симпатизанти на партията и да им даде сума пари, която е под минималната заплата. Така партията си гарантира, че при даряването на средствата няма да бъде изисквано подписването на декларация за произход на парите. Очаква се, че потърсените хора ще бъдат най-лоялните ѝ симпатизанти. След това те отиват до офиса на партията и даряват парите.
Дарените средства влизат отново в политическата структура. Този път обаче вече почти изпрани. Партията разполага с тези средства за оперативните си нужди, за провеждането на кампанията или други разходи. След това тя отчита получените средства в отчетен доклад до Сметната палата, в който се предполага, че работят хора и одитори, които следят за съмнителни движения и дарения по финансите на субекта, каквито биха били всички 667 дарения на един и същи ден, всички под минималната заплата.
Когато одиторът се подпише, парите официално са “изпрани“ и “чисти“.
Вторият вариант е аналогичен на първия. С разликата, че човекът от местната структура е възможно изобщо да не обикаля и дава пари на симпатизантите, а директно от тяхно име да прави даренията. Възможно е хората, през които е направено дарение, да не са информирани.
Подобен случай бе описан от Генка Шикерова през 2016 г. във връзка с президентската кампания на Румен Радев. Хората, които тя посети, видимо не бяха наясно, че са направили дарения, като дори и отричаха в началото. В последствие изненадващо си спомниха, че може би са дали, но не си спомняха точната сума, докато журналистката не ги подсети.
При многократно потърсване за коментар, телефонните номера, на които могат да бъдат открити представители на ДПС, не отговаряха.
Свързахме се със Сметната палата, откъдето ни беше отговорено, че в момента се извършва одит за годишните финансови отчети на политическите партии за 2022 г.
Другите партии
Интересни казуси има и при други политически партии. Например ГЕРБ са получавали дарения едва 6 пъти през последните 11 години:
2011 г. – 9 319 лв.
2012 г. – 0 лв.
2013 г. – 0 лв.
2014 г. – 0 лв.
2015 г. – 0 лв.
2016 г. – 90 лв.
2017 г. – 0 лв.
2018 г. – 0 лв.
2019 г. – 8 000 лв.
2020 г. – 6 550 лв.
2021 г. – 32 365 лв.
2022 г. – 80 858 лв.
За разлика от тях, БСП има постоянен поток от дарения. Това се вижда от подадените отчети в Сметната палата:
2011 г. – 369 793 лв.
2012 г. – 118 511 лв.
2013 г. – 245 093 лв.
2014 г. – 206 246 лв.
2015 г. – 291 070 лв.
2016 г. – 332 468 лв.
2017 г. – 743 165 лв.
2018 г. – 326 393 лв.
2019 г. – 963 918 лв.
2020 г. – 1 415 057 лв.
2021 г. – 1 371 947 лв.
2022 г. – 1 623 560 лв.
През 2021 г. най-големият дарител на Да, България е бил Явор Калудов, 26-годишен фотограф, който тогава е дарил 196 250 лв. на партията за нейната предизборна кампания. Потърсен от медиите тогава, неговите обяснения за произхода на парите и мотивацията за дарението бяха повече от незадоволителни. Да, България беше създадена през 2017 г. и приходите ѝ от дарения през годините са както следват:
2017 г. – 63 049 лв.
2018 г. – 113 913 лв.
2019 г. – 883 164 лв.
2020 г. – 224 904 лв.
2021 г. – 2 690 880 лв.
2022 г. – 870 708 лв.
Получените дарения на Демократи за Силна България са следните:
2011 г. – 126 310 лв.
2012 г. – 11 793 лв.
2013 г. – 213 100 лв.
2014 г. – 355 126 лв.
2015 г. – 116 021 лв.
2016 г. – 16 050 лв.
2017 г. – 127 221 лв.
2018 г. – 61 252 лв.
2019 г. – 120 038 лв.
2020 г. – 30 510 лв.
2021 г. – 160 685 лв.
2022 г. – 20 180 лв.
Получените дарения на Зелено Движение са следните:
2011 г. – 11 357 лв.
2012 г. – 3 635 лв.
2013 г. – 30 760 лв.
2014 г. – 17 320 лв.
2015 г. – 15 890 лв.
2016 г. – 2 209 лв.
2017 г. – 1 181 лв.
2018 г. – 12 613 лв.
2019 г. – 269 лв.
2020 г. – 1 040 лв.
2021 г. – 99 820 лв.
2022 г. – 25 750 лв.
Получените дарения на Има Такъв Народ са следните:
2020 г. – 10 485 лв.
2021 г. – 361 909 лв.
2022 г. – 399 630 лв.
Големи суми дарения за получили и Продължаваме Промяната през 2021 г. Тогава един от мандатоносителите на партията на Кирил Петков и Асен Василев е ВОЛТ, на която бившият министър на транспорта Николай Събев е дарил 310 000 лв.
Иво Ценов и Тенко Николов, основателите на SiteGround, една от най-големите IT компании за уеб хоустинг в света, са дарили заедно 1 010 000 лв. на ВОЛТ (Продължаваме Промяната) и Да, България. Техните дарения за Продължаваме Промяната и Да, България се случват около 20 дни едно след друго. Иво Ценов е дарил 330 000 лв. на Да, България и 200 000 лв. на ВОЛТ. Тенко Николов е дарил 330 000 лв. на Да, България и 150 000 лв. на ВОЛТ.
Получените дарения на Продължаваме Промяната са следните:
2021 г. – 1 934 422 лв. (тогава получени във ВОЛТ)
2022 г. – 570 710 лв.
Получени дарения на партии, 2011 – 2022 г.
Данните са извлечени от платформата Стража и Сметната палата.
Международният поглед върху корупцията в България
С доклад, публикуван на 2 декември 2022 г., Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа предупреждава за обширни уязвимости към корупция в ключови правителствени институции и полицейски органи. Оценката на GRECO насочва вниманието към незадоволителна картина на настоящата ситуация, разкривайки сериозна липса на ефективни антикорупционни механизми и стандарти за прозрачност.
Едно от най-големите притеснения е липсата на здрава структура на интегритет за висшите правителствени служители.
Също толкова притеснителен е нерегулираният контакт между правителствените служители и лобисти, които се опитват да оказват влияние върху политики и законодателство. Докладът на GRECO подчертава липсата на ясни правила, уреждащи тези взаимодействия и призовава за съставянето на насоки, които да гарантират прозрачност и предотвратяване на недопустимо влияние.
Верификацията на декларациите за интереси и активи от висшите правителствени служители се смята за неефективна, което води до възможни конфликти на интереси, които остават ненадзорни. Както докладът ясно посочва, уязвимостите за корупция в ключови правителствени институции и полицейски органи са изключително обезпокоителни.
Според проучване на Basel Institute on Governance, направено сред 1209 респондента в началото на 2023 г., за възприятията за корупция и антикорупционни усилия в България показва, че анкетираните са поставили корупцията на второ място по честота като най-важен проблем в българското общество след инфлацията.
Доверието към политиците и политическите партии е изключително ниско – 83% недоверие към политиците и 81% недоверие към политическите партии. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) също е с изключително ниско доверие сред българските граждани – малко под 60%.
В това проучване впечатление прави начинът, по който са отговорили хората при въпроса „Приемливо ли е корупционното поведение на правителството?“ Значителна част от анкетираните (44%) са съгласни с твърдението „Приемливо е правителството да участва в корупционни практики, стига да постига добри резултати“. Само 37% от лицата не са съгласни, което показва, че за голяма част от българското население корупцията може да бъде приемлива при определени обстоятелства.
Най-нисък процент на несъгласие може да се открие сред гласувалите за ДПС – 18%.
Графика от проучването на Basel Institute on Governance за възприятията за корупция и антикорупционни усилия в България.
Важно е да се отбележи, че според Transparency International и нейния индекс за възприятие на корупцията България през 2022 г. се нарежда на 72 място от 180 в световната класация и на предпоследно място в Европейския съюз, като през тази година Унгария заема последното място в класацията. Пред България се нареждат страни като Оман, Китай, Руанда.
Решаването на проблема с корупцията и прането на пари изисква многостранен подход. На първо място, правителството трябва да приоритизира затягането на финансовите разпоредби, за да се предотврати злоупотребата със средства в рамките на политическите партии.
Прозрачността трябва да бъде от първостепенно значение, с ясни изисквания за отчетност и одити, които разкриват всякакви нередности. Освен това трябва да се създадат независими надзорни органи, които да гарантират отчетност и справедливост при финансирането и разходите на политическите партии, както и да се приемат поправки в Закона за политическите партии.
klinklin.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар