Най-голямата и нагла световна измама!

Учени доказаха,  че вирусът е прекалено глупав, за да влезе под маската, въпреки че има място да мине и врабче...

ИЗУМИТЕЛНО Е -

Как човешките същества могат да вярват в абсолютни дивотии. 

Например, че носенето на прозрачна пластмаса пред устата ги предпазва от вирус. 

Но не от хилядите вируси, които атакуват тялото им всеки ден и които имунната им система неутрализира.. 

А от един конкретен вирус. 

За другите вируси човекът с PVC-то на устата, може въобще да не си дава сметка. 

Даже и да не знае, че съществуват. 

Другата дивотия е, че може да се боледува безсимптомно. 

Т.е. здравият човек вече не е здрав, 

а безсимптомно болен. 

Нещо като да лежим в затвора превантивно, понеже всички сме престъпници. 

Вярно, потенциални, но престъпници!...

Вярата в тези и други подобни дивотии показва ясно - 

Че такива хора не са развили самостоятелно и критично мислене. 

И поради това те вярват. 

На телевизора, на "експерти", на правителства, на банки, на МВФ, СЗО, СБ и всякакви там капацитети. 

Слушкат и вярват, защото така. 

Ония са по-умни и знаят вместо тях. 

Дори са способни да удушат всеки, 

който се усъмни в правотата на институциите. 

Да го затворят, да му отнемат правата, да го линчуват. 

Така е било винаги. 

Така е било както през тъмните векове. 

Така и в политическите борби, революции, клади, екзекуции. 

Манипулацията е драмата на човечеството. 

Човек, у когото липсва критично и самостоятелно мислене гарантирано е манипулируем. 

А това означава, че е подвластен. 

Или просто роб. 

Но той дори не подозира това. 

Той вярва в демокрацията, че е свободен и твърди, че имал бил права! 

Това го прави перфектния роб, 

а гореспоменатите институции желаят точно такива. 

Затова ги и отглеждат точно такива. 

Хора, които подписват с охота договори за 35-40 години ипотечни заеми с променливи условия от страна на банката, което ги превръща в добитък за доене почти до живот. 

А те си мислят и твърдят, че са си уредили живота... 

С реклами, с лозунги, с фалшиви ценности. 

По телевизии, телефони, билбордове, всякак възпитават роби. 

Е, вече не им казват роби, а клиенти, граждани, лица..., все тая.

Само един роб, който е осъзнал, че е роб, 

вече започва да търси начин да се бори за свободата си. 

Нелека, трудна, отчаяна борба. 

Истинската битка на човека на тази Земя.

Останалите са щастливи роби. 

Червеното или синьото хапче.

Армен Попов