Сентинелците обитават остров Северен Сентинел, с площ 72 км², намиращ се в Бенгалския залив между Индия и Мианмар, недалеч от територията на индийските острови Андаман и Никобар.
Много малко хора са имали в контакт с местните жители на остров Северен Сентинел. Заради енергичната им съпротива срещу всякакви опити за контакт с външния свят, тези хора и голяма част от тяхната култура остава загадка.
Сентинелците живеят в почти пълна изолация от 60 хиляди години и все още не са се научили да правят огън, според някои източници. Поддържат го със сложна процедура за съхраняване на тлеещи въглени в глинени съдове.
Те са може би единствените хора, останали незасегнати от съвременната цивилизация.
Генетично изследване на свързаните с тях островитяни от Андаман показва, че сентинелците са сред най-старите общности в света, наследници на поколения, останали изолирани поне от 70 000 години. Те най-вероятно са директни потомци на първите хора, заселили се в Югоизточна Азия по време на ранния палеолит като запазват начина си на живот от тези древни времена.
Първото свидетелство за съществуването на племето на остров Северен Сентинел е от 1771 г., когато един британски топограф съобщава за огньове през нощта на острова.
При преброяването на жителите на Индия през 2011 бе определено, че само 15 души живеят на остров Северен Сентинели, въпреки че други оценки са по-високи, до максимум 500 (средна оценка: 250 човека). Преброяването е извършено от разстояние и не отразява точния размер на популацията.
Използвайки доклади от хора, които са наблюдавали острова отдалечено на лодка, изследователите смятат, че островните жители живеят в 2 до 6 групи. Сравнявайки хранителните ресурси на острова (на суша и море) и възможностите на ловците-събирачи, може да се направи извод, че дори малка част от острова ще е достатъчна за поносимо съществуване на населението. Селищата им се състоят от два различни вида къщи: големи обществени колиби и временни заслони без стени.
Коментари
Публикуване на коментар