В международното списание International Politics and Society, излезе обширен анализ за ситуацията с коронавирус в някой от държавите по света, където на България беше отредено едно специално и водещо място, давайки я за пример с тоталната неадекватност и популизъм в реакцията на държавата.
Авторите на статията демонстрират един задълбочен поглед за реалността в България, показвайки, че това което наистина се случва не остава незабелязано от отвън. Розовите очила, сложени от правителството, с помощта на медиите успяват да излъжат голяма част от населението на страната, но то не може да излъже външния зрител за които целия цирк е напълно прозрачен.
Тенденциите в Европа, често пристигат бавно в България. В края на февруари, докато останалата част от Европа с тревога осъзна, че коронавирусът може да достигне епидемични размери, за известно време България изглеждаше като Островът на Блажените. Брой случаи: нула. В аптеките обаче стана ясно доколко българите се доверяват на тази статистика: маски, дезинфектанти и ръкавици за еднократна употреба бяха разпродадени, преди да има дори един потвърден случай в България.
България официално не съобщи първите четири заболели с коронавирус до 8 март. Като и тогава това се случи в два отдалечени града в сърцето на страната- Габрово и Плевен. Пътя на инфекцията не може да бъде проследен; случаите изглежда са дошли от нищото. Училищата в цялата страна вече бяха затворени, уж поради чести грипни инфекции. Като в средата на март е обявена национална извънредна ситуация и оттогава са потвърдени 23 случая. Дневните центрове бяха затворени и скоро ги последваха магазини, обществени сгради и съоръжения.
В историята на България за коронавируса някои части просто не се връзват. Но обяснението е просто: няма тестове, следователно няма случаи. Първоначално българското правителство закупи 2000 теста - смешна бройка за международно мобилно население от седем милиона. Междувременно частните донори се намесиха и общо 5000 души бяха тествани за вируса - все още твърде малко, за да се получи дори приблизителна реалистична картина на ситуацията. Но когато българските сезонни работници се завърнат от затворените курорти в северната част на Италия, броят на недекларираните случаи вероятно ще бъде огромен.
Реакцията на българите е отчасти цинична, с убеждението, че правителството просто е чакало европейския фонд за помощ, преди да обяви първите си случаи - и отчасти с типичен фатализъм, виждайки още една криза в дългата поредица от български катастрофи. В момента има малко доверие в държавата, тъй като едва ли някой действително вярва, че правителството или здравната система могат да управляват кризата. Доверието в българските институции е ниско: фалшивите новини и теории на конспирацията процъфтяват, но преди всичко това е българското убеждение, че можеш да разчиташ само на себе си.
Въпреки че навсякъде има предупреждения за бедствие, никой не изглежда да изпада в паника. Но хората са загрижени. Мнозина тук все още могат да си припомнят затрудненията в доставките на храни, съществували до 90-те години. Увереността на правителството, че запасяването с продукти не е необходимо, е по-скоро въпрос на трезво преценка, отколкото на страх. И повечето хора разчитат, че ще успеят да издържат на кризата у дома, независимо дали са болни или здрави.
Дори при нормални условия здравната система е дефицитна по отношение на оборудване и персонал. Хората казват: „Ако нямаш пари, трябва да умреш.“ Това, което преди беше корупция, сега е приватизация - държавното здравно осигуряване едва покрива основния минимум. Останалото идва от частни услуги, които трябва да можете да си позволите.
Още по-лошото е, че колкото по-дълго трае блокадата, толкова по-малко неща можеш да си позволиш. В най-бедната страна в ЕС две седмици на блокиране на държавата, означават фалит за много малки предприятия и неплатен отпуск за безброй служители. Със среден доход от 671 евро на месец, средната класа също няма резерви за тази криза.
Президентът Румен Радев наскоро предупреди, че кризата може да постави стотици хиляди българи на ръба на оцеляването: „Гладът ще бъде по-голям от страха и последиците ще бъдат пагубни.“
Helene Kortländer, FES България
Източник: International Politics and Society
Превод и подготовка на материала: Георги Анадолов
Коментари
Публикуване на коментар