„Дъхът на дявола“-най-силния наркотик на света

Наркотикът се нарича скополамин, но разговорно е познат като „Дъхът на дявола”. Извлича се от дърво, което е доста често срещано в Южна Америка. Дървото се нарича „борачеро”, често превеждано като „дървото, което те напива”. Казват, че майките предупреждават да не заспиват под това дърво, защото е много опасно, макар на външен вид да е изключително красиво.

Историите около наркотика са почти като градски легенди. В някои се разказва как хора са били изнасилени, принудени да изпразнят банковите си сметки и дори принуждавани да дарят орган.

Ще ви покажем един документален филм на Vice, показващ как Раян Дъфи отива в Колумбия и открива цял един подземен свят. Интервюира хората, замесени с търговията на скополамин както и жертвите.

Деменция Блек, известен дилър в столицата Богота, обяснява, че ужасяващото за този наркотик е простотата на неговото прилагане. Tой разказва, че скополаминът (който няма аромат и вкус) може да бъде издухан в лицето на минувач по улицата и само след няколко минути човекът вече е упоен: „Можеш да ги заведеш, където поискаш. Те стават като деца.”

Наркотикът превръща хората в зомбита и блокира изграждането на спомени. Затова, дори когато действието му отмине, те не помнят какво се е случило.

Една от жертвите, разказва, че мъж я спрял на улицата, за да попита за посоката. Тъй като мястото, което той търсел било наблизо, тя го завела и изпили по един сок заедно. Завела го вкъщи и му помогнала да отнесе всичките й ценни притежания, включително спестяванията на приятеля й и скъпите му фотоапарати. „Болезнено е да си загубил толкова много пари”- казва жената – но извадих късмет“.

В древни времена, този наркотик е бил даван на любовниците на мъртвите колумбийски лидери. Упоявали ги, казвали им да влязат в гроба на техните господари, където след това били изгаряни живи.

Блек обяснява още, че един грам от прахчето е като един грам кокаин, но по-късно уточнява „всъщност, по-зле е от антракс.” В по-големи дози дори е смъртоносен.