Как Happy Bar & Grill се сдобиха с визията на своите български тениски? Как известна и популярна марка не уважава авторските права... Всичко по темата в следващите редове...
След поста в който изказах разочарованието си за тениските на Happy Bar & Grill, много хора реагираха, споделиха мнение и получих съвети по темата. Мина време и хората започнаха да ми пращат снимки на техни реклами и да ме питат дали това са мои шевици и естествено да се интересуват как се разви историята с този бранд. Мисля, да разказа на всички та да не ми се налага да обяснявам по отделно.
Искам да уточня, че Хепи не са директно отговорни за това, но обират негативите, защото тяхното име стои там. Те разчитат на фирма подизпълнител, която да се погрижи за техните облекла. Фирмата е Пловдивска и се казва Patricia RADO.
В началото нито Хепи, нито фирмата изпълнител обърнаха внимание на моята молба за среща в която да им покажа доказателствата, че аз съм автора на дигиталните схеми на шевиците, които те за използвали за тениските си без мое знание. Едните ме нахокаха и ми затвориха телефона, а другите се оправдаха, че някой друг го е направил и тя нямат вина, въпреки, че тяхното име стои там. Но когато споделих във фейсбук огорчението си и хората бурно реагираха, всички започнаха да ми звънят, да пишат и да искат среща с мен. Имиджът им е доста чувствителен на негативни новини по техен адрес. Разбирам ги. Започнаха едни разговори и мейли.
Собственичката на фирмата изпълнител Patricia RADO, ми обясни, че след като се консултирала с дизайнерката сътворила тези неща ми обясни, че защото аз работя на Илюстратор, а дизайнерката им ги е обработила на фотошоп, и колко много работа тя била свършила, а то на мен не ми е било чак толкова трудно така, че да й кажа цена, която, ако тя сметне за РАЗУМНА ще се съгласи да компенсира моя труд. Обърнах се към Хепи с молба да й предадат моето решение на ситуацията. А то бе простично. Нека собственичката на фирмата изпълнител според своето мерило нека оцени моята работа и заплати труда ми. Не исках да навлизам в грозни пазарлъци. На следващия ден получавам поредния мейл от нея с въпрос какво точно съм искала.
И така взех окончателното решение да пиша на Хепи, че не искам нищо от никой. Аз пожелах по мирен и човешки начин да разрешим нещата, като предоставих ПЪЛНА СВОБОДА на Patricia RADO да се реваншират колкото и както те решат, но отново не бяха доволни. На последното ми съобщение Хепи, дори не си направиха труда да ми върнат и един ред. Можете сами да си направите изводите за хората, които представляват такива големи брандове. Това е края на историята с Хепи и Patricia RADO.
Много хора биха ме запитат защо не съм заявила твърдо какво точно дължат заради кашата, която са забъркали, но знаете ли, те никога няма да се съгласят с реалната стойност на този труд. Пък и аз не съм искала да си слагам шевиците на тениски и то точно за ХЕПИ, така, че на това се казва кражба. Ако им бях казала цена, която да ги устройва, това щеше да означава да им ги подаря, затова реших да оставя те да преценят. Но в крайна сметка исках да не се занимавам повече и разреших нещата НЕ в моя ползва. Но пък затова, имам свободата да изразя мнението си да го споделя с всички хора без всякакви манипулации.
Коментари
Публикуване на коментар