Не циганите, а системата е виновна

Циганите да си плащат сметките, данъците, а след това да говорят за интеграция. Често чуваме тази реплика, но някакси забравяме, че не всичко в този живот се свежда само до желания, а и до възможности. Как един трайно безработен човек, който си брои припечелените стотинки от вторични суровини да плати 100 лева такса смет за панелния блок, в който живее? Как да се плаща на ЧЕЗ, топлофикация, Софийска вода, просто няма начин. Разбира се това не важи само за циганите, а и за българите.

Именно в бедността е проблемът. Хората се озлобяват един към друг, а не трябва. Да, трябва правилата да важат за всички, но да има и държавна, и социална политика в тази сфера. Хората с най-ниски доходи или такива, които изобщо нямат доходи, трябва да имат подсигурен социален минимум. Най-малкото, когато искаме даден човек да се развива, то трябва да му осигурим - хляб, вода и транспорт, за да не става беден и закрепостен селян, пък било и то в градски условия. Осигуряването на работа на голяма част от малцинствените групи ще намали социалното и етническото напрежение в страната, но в тази сфера е вече повече от ясно, че липсва държавна инициатива. 

Управляващите през последните 25 години показаха, че трудно се справят с безработицата и ниските доходи, а именно тези два аспекта от икономиката пораждат редица проблеми - престъпност, социално и етническо напрежение. Ето защо, когато се говори за етническо напрежение трябва да се вкарват повече размисли и по-малко страсти. Избухването на нетърпимост няма да реши проблемите, защото не бива да забравяме, че насилието поражда насилие. 

В България е винаги модерно да се говори, че някои хора стоят и чакат на другите, а никой не се сеща да подаде ръка на човек изпаднал в нужда. Сигурен съм, че поне 70% на сто от ромите биха работили, ако имаха тази възможност, но нямат. Какво им остава в такъв случай, да извършват престъпления или да чакат на социални помощи. Това не е тяхна привилегия, а съдба. В Европа все по-често се говори за гарантиран социален минимум, а у нас тази тема бе забравена на бързо след провеждането на парламентарните избори. Дебатът трябва да се поднови, а не да се говори с езика на омразата.

д-р Николай Георгиев