КТБ традиционно се възприема като банка на властта. Данните от БНБ показват, че ако към края на 2008 г., например, привлечените средства в КТБ са 1,3 млрд. лв. от институции и няма и 600 млн. лв. - от граждани и домакинства, в края на 2012 г. вече са 1,9 млрд. лв. от институции и 1,5 млрд. от физически лица, а към края на март 2014 г. вече са 1,9 млрд. от институции и 4,5 млрд. от граждани и домакинства. Така излиза, че КТБ може и да е „банка на властта”, но през последните години се превърна и в банка, където са съсредоточени огромна маса от спестяванията на хората.
Вложителите и до днес не знаят, какво и кой срина трезора. Кризата в Корпоративна търговска банка е провокирана от публично разпространена информация. Това е записано в отчета за първото полугодие на БНБ. Той е правен преди обявяването на КТБ в несъстоятелност, но включва времето, когато бе поставена под специален надзор. Според БНБ изтеглянето на депозити от банката и създаденият ликвиден проблем е провокиран от публично разпространена информация, създаваща съмнения в качеството на кредитния й портфейл. Проблемът е пренесен и върху дъщерната банка "Виктория", което е довело до поставянето на двете институции под специален надзор.
Акцията
Финансовият срив на Корпоративна търговска банка е започнал в деня на акцията на Прокуратурата - 13 юни, когато полиция нахлу в сградата на бул. "Цар Борис III", където са основните офиси на банкера Цветан Василев.
Мащабното теглене на пари от КТБ е започнало в същия ден - 13 юни. Само за седмица - от 13 до 20 юни (когато банката бе затворена и поставена под специален надзор от БНБ заради риск от неплатежоспособност) - са били изтеглени 907.064 милиона лева, става ясно от прессъобщение на Българската народна банка за състоянието на банковата система към 30 юни 2014 г. Тази сума е 12.98% от размера на привлечените средства на банката към 13.06.2014 г.
От 5,3 млрд. кредити, които КТБ е отпуснала, 4 млрд. не могат да бъдат върнати. Това е записано в доклада, изготвен от одиторските фирми “Ърнст енд Янг”, “Делойт България” и АФА. Одиторите констатираха, че от общо 6,662 млрд. лв. активи на банката трябва да бъдат обезценени 4,222 млрд.
На 6-ти ноември тази година Управителният съвет на БНБ отне лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна търговска банка" АД. Причината за решението бе установената отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ в размер на "минус 3 745 313 хил. лв" и заради несъответствие с капиталовите изисквания по регламентите на ЕС.
Изплащането на депозитите
На 4-и декември започва изплащането на гарантираните депозити в КТБ. Близо 250 хил. души и около 6 хил. фирми и други юридически лица ще могат да получат блокираните си суми до 196 хил. лв. в Корпоративна търговска банка (КТБ) през една от девет кредитни институции, посочени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Деветте избраници са Алианц Банк България, Банка ДСК, Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк, СИБанк, Уникредит Булбанк, Централна кооперативна банка и Юробанк България (Пощенска банка), които ще трябва да проведат най-голямата подобна операция в българската история, като изплатят сума от 3.6 млрд. лв.
Всяка банка ще си създава и свой вътрешен ред за обслужването. От Уникредит Булбанк например заявиха, че ще обслужват клиенти с гарантирани влогове в 43 филиала на банката в 29 града в страната, като за София са определени 6 клона. Кои точно са и с какво работно време ще бъде обявено на интернет страницата на банката. В изплащането на гарантираните суми в Уникредит Булбанк ще са ангажирани 270 служители на банката.
При изплащането на гарантираните суми вложителите могат да изберат дали да изтеглят средствата си в брой, да наредят превеждането им в друга банка или да открият сметка в обслужващата банка и да оставят сумата на влог в нея. Откриването на тези сметки е без такса за тях, както и еднократното нареждане на междубанков превод през платежната система БИСЕРА (преводи до 100 000 лв.).
Преди изплащането на депозитите в КТБ бяха организирани и няколко протеста пред БНБ заради факта, че вложителите месеци наред нямаха достъп до парите си.
Последствията
Заради случая с Корпоративна търговска банка (КТБ) лихвите по депозитите са ускорили спада си. Това се отбелязва в анализ за състоянието на икономиката и финансите ни, направен от Българската банка за развитие (ББР). Причина за това е, че високите лихви по депозитите, поддържани от КТБ, са оказвали натиск върху пазара. Лихвите по депозитите са намалявали значително по-бързо от лихвите по кредитите. За деветмесечието банките регистрират приход от лихви в размер на 1,9 млрд. лева.
От Българската банка за развитие отбелязват, че има редица фактори като дефлацията и високата ликвидност на банките за поевтиняването на цената на вложенията, но поставянето под специален надзор на Корпоративна търговска банка е ускорило процеса.
Също така заради събитията от лятото банките предпочитат вече да поддържат т.нар. "висока бърза ликвидност", за да реагират на неочаквани събития, което реално означава да могат да реагират бързо, ако се наложи да изплащат големи средства в кратки срокове.
Към края на септември 2014 г. коефициентът на ликвидните активи на банковата система е 29.84%. Това е най-високата стойност на показателя през последните години.
От банката за развитие отчитат и забавяне на кредитирането, както и по-нисък темп на поевтиняване на кредитите, отколкото на депозитите. Именно на увеличаването на разликата между цената на вложенията, чрез които банките се финансират и на кредитите, които те в последствие връщат в икономиката, се дължи и ръстът от близо 100 млн. лева на приходите от лихви в банковата система за първите девет месеца на годината.
Въпреки това експертите отбелязват, че част от кредитните и депозитните продукти вече са започнали да задържат цената си. Като цяло обаче тенденцията ще продължи да бъде към поевтиняване, макар и с по-бавни темпове. От ББР считат, че цената на привлечения ресурс от фирми и граждани е близко до минимума си и може да се очаква, вече през следващите месеци средното лихвено равнище по депозити на фирми ще се колебае в диапазона 1.2-1.5%, а по депозити на граждани, в диапазона 2.3-2.6%.
Промените
Водят се разговори с определени фирми за проследяване и разследване на операции с активи на КТБ, довели до отрицателния капитал на банката и отнемането на лиценза. Това стана ясно от думите на председателя на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Радослав Миленков. Той каза, че в новия закон е залегнало седем работни дни след затваряне на банката вложителите да имат достъп до парите. В контекста на КТБ Миленков заяви, че при подобна ситуация в бъдеще Фондът може да реагира за този кратък период от 7 дни, но предизвикателството би било финансирането.
Главният урок от случая с КТБ трябва да се търси на две места, каза Миленков. По думите му на първо място в самия бизнес модел на КТБ. „Четейки по медиите информацията, която излиза и четейки позицията на БНБ, докладите на одиторите, които БНБ публикува, разбира се, някакви извадки от тях, става ясно, че бизнес моделът, който банката е следвала, е много различен от модела, който следват банките в България. Това беше признато от всички", каза председателят на УС на Фонда за гарантиране на влоговете. Миленков изтъкна, че от друга страна самият бизнес модел, който не е бил устойчив, е бил съчетан и с липсата на адекватен надзор. Шефът на Фонда за гарантиране на влоговете подчерта, че последното не е негова констатация, а го казва прокуратурата, която е повдигнала две обвинения на подуправителя на БНБ Цветан Гунев, който е отговарял за надзора.
Делото
Банката ще участва в делото срещу решението на БНБ за отнемане на лиценза, реши Върховният административен съд (ВАС) на 15-и декември. Встъпването на банката стана причина разглеждането на спора да се отложи за 9 февруари догодина. Страни в процеса, който стартира във ВАС, са двамата най-големи акционери в КТБ - “Бромак” и “Бългериан акуизишън къмпани”, както и по-малките акционери - отстраненият изпълнителен директор Орлин Русев и Вера Ахундова.
д-р Николай Георгиев
Коментари
Публикуване на коментар