Вижте досието на новия ни патриарх

Сайтът Държавна сигурност.com представя досието на Русенския митрополит Неофит. Той беше обявен от комисията по досиетата като агент „Симеонов” на Шесто управление на бившата Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия от 1983 г.

Какво съдържа делото на агент „Симеонов”

Делото, което е запазено в архива съдържа… 16 листа. То е прочистено и представлява част от личното дело на агент „Симеонов”. Оформено е според правилата на оперативния отчет (съответен печат на последната страница) едва през 1996 г. Тоест това е времето, до което може да се предполага, че върху материалите по делото е могло да се извършва интервенция.

Работно дело не е запазено. От няколкото документи, запазени в досието, предимно на оперативни работници, става ясно, че агент „Симеонов” е предавал и писмени сведения за български свещеници в заграничните епархии, които е посещавал при пътувания в чужбина. Такива донесения обаче не са съхранени.

От досието става ясно, че Симеон Димитров (Неофит) влиза в полезрението на Държавна сигурност още през 1964 г. – 19 години преди да бъде привлечен като агент. Контактите с него са започнали през 1981 г. – две години преди да е регистриран като агент. Когато е вербуван е бил архимандрит, протосингел на Софийската митрополия. В качеството си на агент Шесто управление го е използвало като агент за влияние, за решаване на кадрови въпроси и по линия на международни икуменически мероприятия.

С него са работили двама оперативни работници от 03 отдел на Шесто управление, отговарящ за духовенството – майор Кирил Иванов Котов в периода октомври 1983 г. до октомври 1985 г. и капитан Ангел Славейков Славчев от октомври 1985 г. до март 1990 г.

Агент „Симеонов” е приеман в явочна квартира „Несебър”. Пазил е конспирацията и не са засичани данни да е бил разконспириран.

От гърба на корицата на личното дело на агент „Симеонов” гледа гледа младият Неофит. Снимката е черно-бяла и е залепена на вътрешната страница на корицата на тънката папка, за да удостовери външния вид на лицето.

Оформяне като агент

Първият документ в личното дело е Строго секретно предложение за оформяне на архимандрит Неофит – Симеон Николов Димитров за агент на органите на ДС. То е  утвърдено е от началника на 03 отдел Шесто Т. Тодоров на 20 октомври 1983 г.

„Изхождайки от необходимостта за наблюдение дейността и поведението на отделни висши реакционно настроени духовници от БПЦ и оказване на влияние върху тях, както за участие в различни международни икуменически мероприятия от 1981 г. поддържам контакт, обработвам и използвам конкретно в изпълнение на наши оперативни поръчения архимандрит Неофит – Симеон Николов Димитров протосингел на Софийската митрополия”, пише в строго секретното предложение началникът на 01 отделение на 03 отдел в Шесто майор К. Котов.

В документа е описан произходът на Неофит. Посочено е, че произхожда от работническо семейство. Баща му е бил  железничар, а майка му чистачка. Безпартийни и силно религиозни.

Симеон Димитров е завършил семинарията в Черепиш, след което и Духовната академия в София. През 1976 г. приема монашески сан (не е посочено, че го ръкополага лично Максим). Допълнено е, че е специализирал църковно пеене в Москва. „Ползва се с подкрепата на патриарх Максим и други висши духовници заради силната му привързаност към църквата и дълбока религиозност. Близък е с епископ Йосиф и е под негово влияние. От началото на 1982 г. е назначен за протосингел на Софийската митрополия”, е казано в секретния документ.

Оперативният работник майор Котов изтъква, че в резултат на водените с него разговори постепенно се наблюдава промяна в негативното му в миналото отношение към участието на БПЦ в икуменическото движение. „Неговото разбиране за религията и мястото на БПЦ в съвременния живот и социалистическото изграждане на страната не е все още напълно избистрено, но се забелязват положителни елементи. Одобрява участието на църквата в борбата за мир. Демонстрира безпределна любов и вярност към Съветския съюз, съветския народ, към работата и линията, която провежда Руската православна църква”, пише още в документа.

Архимадрит Неофит е определен като интелигентен с много обща и богословска подготовка. Очертава се като перспективен духовник. „От него писмени сведения до сега почти не съм вземал, но това не е трудно и не е проблем. Писмена информация е дал единствено относно свои впечатления от едно пътуване в САЩ през настоящата година. Въз основа на горното предлагам Архимандрит Неофит да бъде оформен за агент на ДС под псевдоним „Симеонов” Същият ще се използва за решаване на кадрови въпроси, за изпълнение на задачи при задгранични пътувания и за влияние”, заключава кадровият служител в Шесто. Документът носи дата 19 октомври 1983 г.

Няколко дни по-късно, на 24 октомври 1983 г. с регистрационна бланка на Шесто, 03 отдел, 01 отделение, оперативният работник открил делото Кирил Иванов Котов вписва името на свещеника в агентурния апрат на идеологическото управление.

Проучване в миналото от КДС

Следващият документ в папката „Симеонов” е строго секретно проучване от управление Шесто – КДС (Комитет за Държавна сигурност) от 26 декември 1967 г. Идеологическото управление е образувано само два месеца по-рано. По това време бъдещият митрополит Неофит и живее с родителите на ул. „Жданов” (днес ул. „Пиротска”) и ул. „Борис” І №152.

В документа се посочва, че Симеон Димитров е завършил Семинарията в Черепиш, след това е отбил военната служба и се уволнява през 1966 г. През 1967 г. той вече е студент в Духовната семинария. „В квартала обекта не членува никъде и прояви от общественополитически характер няма. Не са забелязани да има проявени порочни слабости и наклонности. Доколкото е познат прави впечатление на тих и скромен. Дружба не поддържа с никого, тъй като живее изолирано от квартала. Там предимно са учреждения и канцеларии”, е посочено в проучването.

Баща му, роден в Асеновград, е пенсионер и портиер на същия адрес, безпартиен, членува в ОФ, но няма дейност и е аполитичен. Майка му е родена в Карлово и работи като прислужничка в Еврейската синагога. Тя също е безпартийна. Симеон Димитров има по голям брат, роден през 1943 г., който също е студент в Духовната академия г.

Защо богословие?

Един още по-стар документ в досието сочи, че интересът към Симеон Димитров и семейството му датира от 1964 г., когато той е ученик в V курс в Духовната семинария в Черепиш. Този документ дава и отговор защо младежът е избрал богословието. Документът е представлява строго секретна справка относно Симеон Димитров от старши разузнавач без да е посочено името му с дата 24 януари 1964 г. В него е записано, че майката на Симеон Димитров е портиерка в кооперацията, в която живеят на ул. „Жданов”. Тя е описана като редовна посетителка на църквите „Св. Петка” и „Св. Неделя”. „Цялото семейство са много религиозни. Всяка неделя ходят редовно на църква. Особено религиозни са майка и братът на обекта”, е докладвал разузнавачът от ДС.

Той е описал мнението на жена, живееща на същия адрес, според която  „главната причина, за да отидат двамата синове в семинарията, е майката”.

„Обектът по характер е тих и скромен младеж. Много ученолюбив и отличен ученик. Не се е ограничавал само с четене на религиозна литература. Четял много съвременни книги и гледал филми, които църквата им забранявала да гледат”, пише още в справката от 1964 г. Тя завършва с погрешна прогноза, а именно, че „според източника след завършване на семинарията обектът нямало да стане свещеник” (изречение, подчертано с червено).

Още четете ТУК