Докато го гледах, се замислих дали и в спорта има добри хора.
Един от тях е Стилиян Петров. Цяла година той не каза "гък" и сам се бори с болестта си. И почти успя.
В България се намериха мнозина, които да му помогнат, но го направиха малко служебно. На Острова не беше така. Стотици професионални футболисти от най-голямото първенство в света – английското, превърнаха 19-ата минута в символ. Символ на борбата за живот, символ на ЧОВЕЩИНАТА в това ужасно време на чакали. Ние го минахме, сякаш не е капитан на националния ни отбор. Подкрепихме го само в един кръг на "А" група и го забравихме по време на мачовете на националния отбор. Пропуснахме шанса да превърнем борбата на Стилиян в национална борба. Не за него, а срещу неговата болест. На Острова шотландци, ирландци, англичани караха колелета, срещаха се с бизнесмени, катериха хълмове, но събраха много пари в името на българина. И благодарение на тези пари днес четири болници търсят по-добър лек за болестта.
Борбата срещу рака обедини дори смъртните врагове Барса и Реал М. Нас не можа да ни обедини. Ние, българите, не можем да се обичаме. На нас ни е по-лесно да се мразим. Или да сме безразлични и да забравяме. Затова предавания като "ЧОВЕЦИ" са важни за нас. За да разберем, че някъде там са останали нормални хора. И не всички се интересуват само от културата на моловете и чалготеките.
***
Добре че съотборниците му не забравиха едно момче от Враца. Иначе и то щеше да получи подкрепа колкото Стенли.
- Искам отново да се чувствам пълноценен ЧОВЕК. Да си върна живота. Това може да стане само когато стъпя пак на терена. Когато отново играя футбол.
Това е. Колко просто изглежда желанието на един футболист, който игра със смъртта и я победи. Халфът на Ботев (Враца) Асен Чалъков преодоля комоциото, последвалите епилептични припадъци, над десетчасовата операция за отстраняване на тумора в главата му. Справи се с недоверието и обвиненията, че симулира, отправени от бившите италиански собственици на клуба, устоя в дългите месеци на почти пълна инвалидност и сега мечтае отново да играе футбол.
Един ден в средата на септември 29-годишният Асен припада на стадиона в родния си град Самоков. По време на крос изведнъж губи съзнание.
- Проблемите започнаха малко по-рано. Получих комоцио и ми направиха скенер на главата. След това искаха да мина и на ядрено-магнитен резонанс, защото имаха някакви съмнения. Но епилептичният припадък всъщност изпревари нещата – споделя Чалъков.
За негов късмет ХОРАТА, които по това време са на стадиона, веднага му помагат и той е откаран в болницата. Заради непрестанните гърчове специалистите преценяват, че трябва да го оставят в медицинска кома. Следва животоспасяващата операция във Военна болница в София, където доктор Наков му отстранява тумор от главата.
Поведението на надменните италианци шокира врачаните и ги кара да се обединят и дa му помогнат. Феновете събират средства на домакинските мачове на Ботев, а треньори, съотборници и бивши футболисти на тима като Мартин Петров дават от своя джоб, за да може на Асен да не му липсва нищо.
***
През годината в Литекс се наложи да спрат парите. Но тогава се случи нещо, което може би ще даде бъдеще на футбола ни. В Ловеч решиха да дадат шанс на младите. Те взеха, че го използваха и в момента са трети в класирането. Голямата звезда на отбора е Жоро Миланов - необходимото ни момче, което можем да превърнем в символ на бъдещето на българския футбол. Макар че у нас хубавите символи по-скоро предизвикват насмешка отколкото някакви мозъчни операции.
Чалгата като начин на живот не изкушава Жоро, а това го прави различен от всички около него. Да, слуша и Софка, и Анелия, но не му е фикс идея да има Алисия или останалите буфосинхронистки в леглото си.
- Изключително свестни момчета. Едни от малкото футболисти в училището "Васил Левски", с които не сме имали никакви проблеми. Нито с поведението, нито с оценките. Удоволствие е да се говори с тях, защото са интелигентни и образовани. Най-важното е, че са честни. Можеха да използват кариерата си като мотив да се скатават от училище, но нито веднъж не го направиха. Имало е случаи между две тренировки да бързат за изпит. Това са любимците на училището много момичета само заради тях са на мач - разказва преподавателката на братя Миланови Корнелия Маринова.
Георги Миланов може да е спокоен за бъдещето си. Трябва само да продължи да се развива така и след година-две ще е там, където се озова едно друго момче от Литекс - в ПСВ. А не в кръчмата в Кулата.
***
Единствената българка с два медала от параолимпиадата в Лондон - на диск и гюле, е Стела Енева. Тя беше обявена за Спортист №1 на България с увреждания за 2012 г. Благодарение на Стела и успехите й, показани по БНТ, българите видяха колко силен дух имат спортистите с увреждания, как се борят да се представят достойно. Може би покрай нея и ние, уж нормалните българи, се научихме поне малко да възприемаме тези наши сънародници като обикновени ХОРА, които също имат мечти и умения. На един да е помогнала Стела и да му е показала какво може да направи с живота си въпреки недъзите и скритите погледи, пак е направила добро.
***
Тази година видяхме подвига на още един смел ЧОВЕК. Феликс Баумгартнер доказа, че има най-големите топки на света и скочи от Космоса. Дори да е откраднал идеята от българина Иван Трифонов, това не прави подвига му по-малък. Благодарение на него и спонсорите му ще бъдат развити нови технологии, които някой ден ще помагат на хората.
***
Довечера е вторият епизод на "Човеци". Ако искате, гледайте го. По-лоши няма да станете. Може да станете по-добри и да забравите за кратко скандалите между Булсатком и Би Ти Ви, караниците между Стоичков и Боби, меренето във волейбола, финансовия батак на ЦСКА, сърдитата Станка Златева, неуспехите на олимпиадата, закона за тютюнопушенето и другите злободневни теми.
Животът не е само добър или само лош. Животът е разнообразен и добрите новини не винаги са интересни. Но доброто е заразно. Правете добро, хора, ей така, за кеф.
Цветан Ламбрев, football24.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар