Защо забраниха на Меси да играе на Олимпиадата?

На олимпийските игри умишлено е допусната огромна недомислица, от която губи най-големият спорт на света. В Лондон могат да играят само трима футболисти над 23 години. Останалите трябва да са младежи. Което се отразява на качеството и интереса към турнира. Все едно на финала на 100 метра да бягат само спринтьори до 23 г. Откъде накъде във футбола навършването на 23 г. ще е престъпление?

Решението на МОК и ФИФА е хем правилно, хем не е. Като в живота – нищо не е само черно или само бяло. От една страна, днес се играе твърде много футбол и големите играчи не могат винаги да са в топ форма. Или са контузени, или са уморени, или просто понякога им се повръща, като видят топка. Но това си е техен проблем – затова им плащат по 10 млн. евро на година. Клубовете пък не са навити да пускат най-добрите си състезатели на майната си няколко седмици преди старта на първенствата и Шампионската лига. Помните как Меси замина за Пекин напук на Барселона. Кой щеше да плаща неустойката, ако се беше контузил? ФИФА, УЕФА, МОК или аржентинската федерация?

От друга страна, футболът не е за играчите, ФИФА и УЕФА. Футболът е за хората. И те искат на уж най-голямото спортно събитие да участват най-големите спортисти. Техният отбор да победи и мачът да е хубав. Да има интрига, зрелище, шоу.

Както винаги, причината за това странно решение са парите и властта. ФИФА се страхува, че ако пусне най-добрите си играчи на олимпиадата, игрите ще засенчат световното първенство. МОК пък се страхува, че ако футболът доведе всичките си звезди, ще увехнат останалите спортове (примерът на НБА показва, че това са глупости) и ФИФА ще завладее и олимпийския комитет. В същото време полуфиналът между Бразилия на Роналдиньо и Аржентина на Меси от Пекин е най-гледаното наживо тв олимпийско събитие този век!
Но това са финансови проблеми. А нали уж олимпиадата е за хората. Футболистите искат да играят в Лондон, онези с билетите – да ги гледат. Щом не разрешават и на едните, и на другите да правят каквото искат, говорим за репресия. Срещу футбола.

Цветан Ламбрев