loading...

неделя, 21 юни 2015 г.

Г- н Министре, излезте от „ресторантбанк”, процедурата „се оттече”

Преди осем месеца обещах, че ще съобщя на колегите журналисти деня и часа, в който ще се проведе насроченият тогава конкурс за директор на Националния литературен музей, за да може процедурата да бъде прозрачна за медиите. Защото не може да претендираме всичко в държавата да е явно, а пък конкурсите да са тайни – с необявено предварително жури и с неясни критерии за оценка.

Под ръководството на Националния литературен музей са къщите музеите на българските класици Иван Вазов, Елин Пелин, Пейо Яворов, Петко и Пенчо Славейкови, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Димитър Димов, Емилиян Станев и още три мемориални кабинета.

Логично е при тежкото състояние на тези музеи, някои от които превърнати в руини, конкурс да има. Преди месец на парламентарно питане на народния представител от Реформаторския блок и заместник-председател на Народното събрание Иван Иванов за това какво се случва с конкурсите в Министерството на културата, министърът отговори, че за Националния литературен музей „тече процедура”.
Не, господин Министре, процедурата вече не тече. Процедурата се оттече, защото мина 6-месечният срок от обявяването на конкурса. Сред многото документи, които се подават – една средно обемиста папка с концепции, биографии, копия от трудови книжки и т.н., има един документ, наречен „свидетелство за съдимост”, чийто срок е с валидност 6 месеца от издаването му. Правилно вашите чиновници са свалили обявата за конкурса и от сайта на министерството, защото той вече не е валиден. Пиша това, защото ако го проведете, той може да бъде анулират по съдебен път.
И сега трябва да обявите нов – за трети път. Защото първия път го провали Вашият предшественик Петър Стоянович, докато протестите вървяха под прозорците на Министерския съвет.

Хедонизмът не винаги е лошо качество, разбираемо е и всяко отчаяние при загуба на пари, но някак не е в добрия тон в българския парламент да заявявате, че ядете и пиете, като си влагате парите в „ресторантбанк”, докато специалистите в културата получават заплати малко над минималните за страната. Но може би знаете – това са хора идеалисти и ако виждат, че нещата се случват, ще преглътнат материалната обида. Само че картината е различна – има ли някой, който да не знае, че музеите на Яворов и Смирненски, да речем, са руини?

Има и други руини – ако си говорите не само с началници, аз мога лично да Ви заведа и да Ви ги покажа. Разбира се, мога да пусна снимки на стената си, но ме е срам от потресаващата картина на разрухата. Каня Ви и на работното си място – там, където се съхраняват архивите на онези творци, които нямат къщи музеи, но се страхувам, че Вашето естетическо чувство ще бъде сериозно провокирано от това, което ще видите. И с пълно основание може да започнете да псувате управията.

Накрая искам да Ви кажа, че усилията в мегапроекти са похвални, независимо дали е постигнат първоначално заложения резултат. Но националната култура е в традиционните културни обекти, онези, в които трябва да има уют и да се чувства душата на физически отишлия си, ала духовно останал творец. Ето затова исках да се явя на конкурса, който Вашите чиновници провалиха. И който тепърва трябва да насрочвате отново. Само че дотогава – докато все пак такъв се проведе, не се знае колко от музеите ще са все още със здрави основи – в буквалния смисъл, за да може да се направи необходимото. И да се гради…

д-р Мариана Кирова

Няма коментари :

Публикуване на коментар