Това, че няма да имате стотинки за хляб и ще седите на тъмно е сигурно, както всеки ден слънцето изгрява и залязва.
Кое ще преобърне България?
На първо място огромното ниво на задлъжнялост и липсата на достатъчна икономическа сила в произвоството. Близо 2 млн.пенсионери и 1,2 милиона социално слаби са достатъчна маса от консуматори, които получават и не създават продукт, който да служи за ръст над 5-6%.
Брутният външен дълг в края на февруари е повече от 38,6 млрд. евро или 90,6% от брутния вътрешен продукт, отчитат от БНБ. В този показател се включват задълженията на всички сектори, не само държавния. В даден момент държавата няма откъде да вземе нови заеми, за да върне старите си кредити, които е харчила неясно за какво, защото подобен прозрачен отчет с нужните изчерпателни документи липсва.
В голяма част от страните, покриването на бюджетните им дефицити през последните няколко десетилетия представлява една огромна по своите мащаби Понци схема.
С нарастващите очаквания за социални придобивки (особено в Европа), нарастват и държавните разходи за социални трансфери. Когато обаче темповете на икономически растеж спаднат, няма откъде да се намерят пари за трансферите и се получават дефицити.
В началото проблемът не е бил сериозен. Или поне така са смятали политиците, които са били на власт. Точно както у нас, днес. В продължение на няколко години бюджетите са приключвали на дефицит, който е бил попълван с външни заеми и никой не е смятал, че това може да се превърне в катастрофа (точно както у нас). Следващото правителство не е искало да намали разходите (което всъщност е било жизнено важно), защото ще загуби поддръжници и е поддържало дефицитите, които своевременно за нараствали бързо. В един момент плащанията по старите заеми са станали толкова големи, че се е наложило да се вземат нови заеми, за да се плащат вноските по старите. Ето ви началото на Понци схемата. Оказало се е, че този вариант на покриване на дефицитите е много удобен, тъй като проблемът се потулва на момента, а решението му се отлага за бъдещето, когато настоящите политици може би вече няма да са на сцената. С парите от новите заеми са плащани вноски по старите в продължение на десетилетия.
Както обаче стана ясно от част I, Понци схемите са обречени на провал. Важно е да отговорим на два въпроса:
1. Кои са основните потърпевши от глобалния Понци дълг?
2. Кои са основните причини за случилото се?
Историята излиза наяве, когато някой практичен банкер в крайна сметка е седнал и е изчислил, че е дошъл моментът, в който дадено правителство, което трупа Понци дълг от десетилетия, вече няма да може да изплаща нищо и фискът е блокиран.
Всички фактори това да се случи в България след 2017 година са на лице…
Новината се разпространява със скоростта на японски влак и скоро вече е ясно – никой не иска да дава нови заеми на въпросното правителство. Впрочем, тук е мястото да кажем какъв е логичният изход за създателя на схемата (правителствата). Докато Чарлз Понци (и много други като него) е влязъл в затвора като форма на обществено наказание (но хората, които са излъгани не са получавали парите си), то идеята цяло правителство (или правителства) да влизат зад решетките е доста примамлива, но твърде утопична.
Затова изходите са два – допълнително отлагане на проблема чрез емитирането на нов дълг (Гърция), или фактическия фалит на страната. Резултатите ще бъдат идентични за потърпевшите, както при Чарлз Понци, така и при националните правителства – измамените остават на сух.
А кои са измамените?
Обикновените хора. Основната част от дълга се държи от банките (основна част от гръцкия и италианския дълг е изкупен от френски банки). Когато това правителство на България фалира, банките няма да получат парите си. Това ще означава загуба на ликвидност, което на фона на междубанковата задлъжнялост може да доведе до повишаване на лихвените проценти със значителни стойности. Това означава по-скъпи кредити, по-висока безработица, по-ниски инвестиции и задълбочаваща се криза и размирици по улиците.
А защо в глобален мащаб причините не са по-различни?
Типичен пример за това е едно интервю по време на гръцките протести, в което журналистът пита един от протестиращите от какво са недоволни, а мъжът отговаря: „Протестираме, защото не можем да повярваме, че дължим толкова пари.“ В това изречение се крие половината от основната причина за настоящата криза. Другата половина се корени в политическата система и властващия в нея популизъм. Липсата на визия и реформаторски поглед в обществото от ръководителите му е проблем, който и за напред ще създава проблеми.
За съжаление, България целеустремено е тръгнала по пътечката, в чието дъно се намират сега Гърция, Италия и Испания. Колкото и различно да изглеждат нещата по телевизията, уверявам ви, че на практика у нас няма икономическа или финансова политика. Само се говори, че сме в криза. Нищо обаче не се прави. Харчат се спестените пари, без изобщо да има ясна визия какво следва. Може би звучи нереално или имагинерно, но е много важно ти, читателю да имаш мнение и позиция, която да отстояваш. Само така всички ние като общество можем да имаме цел и посока, въпреки политиците си.
Тежък проблем са и т.нар. външни инвеститори, а какво следва от това?
По данни на Гръцката камара на частните съдебни изпълнители през последните няколко години все повече гръцки фирми бягат в България, за да се отърват от натрупаните дългове по време на икономическата криза. Въпреки издадените съдебни решения, до изпълнение рядко се стига. Причината – длъжниците прехвърлят активи от държава в държава и по този начин бягат от задълженията към кредиторите.
Георгиус Митсис, представител на Камарата на гръцките частни съдебни изпълнители: ,,Това, което виждаме като практика в Гърция е, че един длъжник може да се скрие много лесно и ние да не го намерим никога. Причината е много проста. При сменяне на държавата длъжникът сменя и законите.“
Повечето задлъжнели фирми се регистрират в България и местят цялото си оборудване, за да не може да бъде иззето от съдебен изпълнител. Транспортните компании, например, се възползват от дупки в законодателството на двете държави. Обикновено пререгистрират камионите и автобусите в България и започват да се движат в Европа с български номера. По този начин гръцките съдебни изпълнители не могат да изпълнят решението на гръцкия съд. Информация за длъжника също се събира много трудно. Процедурите отнемат месеци и минават през Министерството на правосъдието. Подобна схема използват и български фирми, които търсят спасение от дълговете на юг.
7plus7.net
Коментари
Публикуване на коментар