Тайната служба, в която по неофициална информация работят около 3000 души, ще се окаже и "златна кокошка" за няколко български университета, сред които като перла в короната изпъква Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ).
ДАНС има сключени споразумения с различни университети, между които и УниБИТ, казаха от агенцията за "Сега". Ректорът на библиотекарския - проф. Стоян Денчев, също обясни пред вестника ни, че през 2010 г. спецагенцията е сключила споразумения за "сътрудничество в областта на научните изследвания" с 9 български университета, сред които УниБИТ, СУ, Великотърновският и Русенският университет, а вероятно и УНСС.
Каква наука се прави в тайната служба - не е ясно
Проф. Денчев е категоричен, че няма договор за обучение на специалисти от ДАНС. От пресцентъра на агенцията обясниха, че "необходимостта от подписване на споразуменията е продиктувана от широкия спектър от дейности и необходимостта от висококвалифицирани кадри в различни области (юристи, инженери, икономисти, филолози, психолози и др.), каквито не може да осигури едно-единствено висше учебно заведение". От тайната служба казаха още, че политиката й е насочена към "повишаване на квалификация и поддържане на високо ниво на осведоменост за научните постижения в областите, засягащи пряко функционалните задължения на ДАНС".
За целта бил създаден учебен център за първоначална подготовка и повишаване на квалификацията на служителите, в който, съгласно подписаните споразумения, университетски преподаватели изнасяли лекции. Така, изглежда, и двете страни са доволни - лекторите, защото вероятно получават добри доходи от държавната агенция, а нейните шефове - защото един след друг се сдобиват с научни титли.
От ДАНС се кълнат, че висшите учебни заведения, с които има подписани споразумения, не са обвързани с подготовка на агенти. Напротив, служителите свободно избирали в кой вуз да се квалифицират или да придобият научни степени и не ползвали преференциални условия. Дали обаче и ръководителите им не получават преференции?
Статистиката показва, че куп хора на висши държавни длъжностни избират научна кариера в библиотекарския
университет, в който библиотечното дело отдавна е изместено от по-печеливши специалности: "Национална сигурност и културно-историческо наследство", "Информационна сигурност", "Национална сигурност: духовност и лидерство" - дисциплини, подходящи повече за полицейската академия. И въпреки че ректорът обяснява, че всеки е свободен да избира как и къде да прави научна кариера, струпването бие на очи. Самият Денчев е рецензент или научен ръководител на десетки докторски дисертации, при това все от автори, които заемат различни висши ръководни позиции в централната или местната власт.
"Не виждам нищо лошо, че действащи хора от властта стават доктори при нас. Как разбрахте, че сме близко до властта?", отговаря той на въпрос на "Сега" с даване на научни титли ли успява да се държи близо до властта. Малко по-друг отговор дава пред в. "Монитор" няколко дни по-рано. "В кръга на шегата, от гледна точна на преподавателския съвет, макар и малък университет, ние успяхме да пласираме доста наши преподаватели за министри, за вицепремиери, за шефове на агенции. Науката е много сладка работа. Веднъж придобиеш ли академично звание, то ти е доживот", казва там Денчев.
И така - от 2010 г. доктор в УниБИТ, а по-късно доцент, е тогавашният председател на ДАНС Цветлин Йовчев. Той защитава дисертация на тема "Информационни аспекти на организационната култура на ДАНС като фактор на промените". През ноември 2012 г. доктор става следващият шеф Константин Казаков с "Организационната култура на ДАНС в периода на трансформация". Последният й председател - Владимир Писанчев, стана доктор през декември с темата "Управление и развитие на политиката за защита на класифицираната информация". През 2012 г. и бившата председателка на Държавната комисия за сигурността на информацията Цвета Маркова защитава дисертацията "Критични фактори за оптимизиране на организационната култура в ДКСИ". През 2012 г. сегашният зам.-министър в МО Орхан Исмаилов също става доцент, докато е член на комисията по досиетата. Неговата дисертация е "Защита на класифицираната информация в условия на кризи". Вицепрезидентът Маргарита Попова също е избрала да защити докторат под ръководството на Стоян Денчев, съобщи webcafe.bg.
Освен че намира време да пише научен труд, докато ръководи ДАНС в критичен момент - гигантска бежанска вълна през българската граница и масово преминаване на радикално настроени елементи, отиващи да се бият на страната на "Ислямска държава", Писанчев използва в дисертацията си класифицирана информация. Затова се налага защитата да стане в ДАНС и на нея да присъстват само хора с допуск до тайни. Така не успява да присъства нито един опонент, какъвто е смисълът на научните защити, и
няма обективен източник за научния принос на новия доктор
От ДАНС обясняват, че закритата защита на дисертации, съдържащи тайни, е разрешена от закона. Въпросът е кой как чете нормата, забраняваща "използването на материали, съдържащи класифицирана информация, за явни публикации, дипломни работи, дисертации, доклади, изказвания и др.". Според хора от научните среди прилагателното "явни" се отнася само към "публикации". Според ДАНС - и към останалите съществителни.
От Министерството на образованието и науката нямат мнение по въпроса и гледат да стоят настрана от горещата тема, въпреки че хабилитирани лица вече изразиха недоумение. Политологът Даниел Смилов например беше цитиран от akademika.bg с думите: "Засекретена дисертация с незасекретен, официален доктор не може да има - това е абсурд. Ако ще си раздават конспиративни звания, нека не го правят публично: да си се знаят, че са доктори в собствения си библиотекарски кръг. Хем така могат направо да си дадат "голям доктор под прикритие". Не може шеф на ДАНС да пише дисертация за ДАНС - това също е абсурд. Това е конспиративна ядка, не е академична институция".
Възмущението е заради факта, че дисертациите на докторите от ДАНС се оказват секретни и се съхраняват в агенцията, с изключение на тази на доц. Йовчев. С тях имат право да се запознават само хора с достъп до класифицирана информация при спазване на принципа "необходимост да се знае". Тоест не всички от тях, а по преценка на ДАНС. Секретността е много удобна и заради биещата на очи еднаквост в заглавията на доста от дисертациите.
Отношенията между ДАНС и университетите започнаха през 2010 г.
по инициатива на тогавашния шеф на службата Йовчев. По същото време текат промени в катедра "Национална сигурност" към Академията на МВР и реално оттам кадри не постъпват към ДАНС. Йовчев провежда няколко срещи с ръководствата на университети, за да се обсъдят възможностите за набиране на агенти на службата сред студентите. В този момент ДАНС основно търси компютърни специалисти. Докато текат совалките, ГЕРБ дава разрешение библиотекарският колеж да стане университет. Оттам нататък симбиозата носи плодове и за двете страни. Йовчев, започнал навремето работа в руския отдел на контраразузнаването и съавтор на доклада за корупция, който Иван Костов използва, за да махне 10 министри, започва научна кариера. УниБИТ става най-бързо развиващото се висше училище.
Пред "24 часа" Стоян Денчев си спомня: "Запознах се с д-р Йовчев, когато беше никой. Тъкмо го бяха освободили от ДАНС. Дотогава е бил докторант в Академията на МВР. Препоръча ми го проф. Цветан Семерджиев (син на бившия министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев) като надежден кадър, който може да се развива в сферата на сигурността на информацията. Така го взех. Той защити дисертация по старата система. След това за моя радост
д-р Йовчев стана шеф на ДАНС, което означава, че съм бил далновиден
Когато каза, че иска да напусне президентството заради лични проекти, един от тях бе разработка на голяма докторска дисертация в областта на службите за сигурност и сигурността на информацията. Предложихме му да стане научен секретар на Института за научни изследвания и обучение на докторанти, където се обучават 150 души. Той прие и независимо че беше в президентството, четеше лекции при нас и се занимаваше с организационни въпроси по управление на науката."
Денчев явно греши - когато защитава докторска дисертация, Йовчев изобщо не е никой, а е шеф на ДАНС. Според данните на Централната научно-техническа библиотека, когато през 2010 г. става доктор в библиотекарския, лично Денчев му е научен ръководител. По-късно като доцент Йовчев чете лекции на магистри по две дисциплини в програмата "Стратегическо ръководство, духовност и лидерство". Освен него Казаков и Писанчев преподават в катедра "Национална сигурност" заедно с бившия социален министър от тройната коалиция Емилия Масларова. В катедра "Книга и общество" лекции чете бившият спортен министър Марияна Георгиева.
По повод дисертациите на кадрите на ДАНС последният шеф на Шесто управление в Държавна сигурност и шеф на Института за изследване и развитие на лидерството в информационна среда в УниБИТ проф. Димитър Иванов казва пред bTV: "Йовчев, Казаков и Писанчев са оперативни работници от едно поколение, първата вълна след мен. Тоест цялата им кариера е минала през демократично време. Когато единият тръгне в една посока, е нормално и другите да тръгнат след него". Пред "Сега" той реагира раздразнено, когато получава конкретни въпроси за ДАНС. За него това са "медийни инсинуации и опити за злепоставяне на университета".
Рецептата на УниБИТ: Прием в скъпи специалности и близък контакт с властта
УниБИТ е проспериращо учебно заведение. От страницата му се вижда, че печели проект след проект както от Фонда за научни изследвания, така и от европейските фондове. Расте и държавната му субсидия заради скъпите специалности, свързани с националната сигурност - за 2015 г. парите са 3.5 млн. лв. Университетът е на плюс, казва гордо ректорът, но реагира раздразнено на въпрос защо няма публикуван финансов отчет на сайта на УниБИТ. Обяснението е: "Не сме длъжни", и препраща към МОН, където също няма публична информация. За сравнение университети като СУ, Пловдивският, Медицинска академия имат актуални финансови данни на страниците си.
Във визитната картичка на катедрата по "Национална сигурност", където е най-скъпата държавна субсидия за студент годишно, се казва, "подготвя широкопрофилни специалисти, които да имат компетентност по разнообразните аспекти на националната сигурност и да са подготвени за работа в условия на евроатлантическа интеграция, за гарантиране на националната сигурност и реализация на националната политика". Гаранция за качествения учебен процес е "висококвалифицираният академичен състав и експерти от практиката - ДАНС, НРС, МО, МВР, МВнР, медии и др.".
Другият "магнит" е Институтът по лидерство. На ритуалното му откриване миналия май се струпват много представители на политическия елит, Йовчев и Писанчев също са там - хем като вътрешен министър и шеф на ДАНС, хем като преподаватели. Йовчев дори реже лентата. Новият институт се заявява като продължител на неправителствения Институт по теория и практика на лидерството "Стефан Стамболов", който връчва наградата "Стефан Стамболов", присъждана за лидерски принос. Сред последните й носители са банкерът Цветан Василев и директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, който стана професор също в УниБИТ.
На научните конференции, които редовно се организират, също се тълпят политически представители. Маргарита Попова, кметът на София Йорданка Фандъкова, председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров са постоянни гости. През 2011 г. Ахмед Доган е зачел форума и е държал спонтанна реч, неразбрана от някои от присъстващите, свидетелстват протоколите от тях. Тогава Денчев в присъствието на тогавашния министър на образованието Сергей Игнатов си пожелава институт за духовност и лидерство. "Гледам скептично на въпроса да има университет за лидери, защото за мен лидерът е 70% даденост и 30% много труд", заявява Доган. Въпреки това миналия май люпилнята за лидери става факт. През януари т.г. даже връчва годишна награда за лидерство на вицепремиера Ивайло Калфин и Видинския митрополит Дометиан. Те вероятно са много поласкани. Дали са бъдещи доценти?
segabg.com
Коментари
Публикуване на коментар