Често жълтата преса черпи своята информация от още по-жълти сайтове или Фейсбук пространството. Понеже по правило информацията в жълтата преса не се проверява, то на практика всяко едно твърдение, обвинение или злонамерена догадка може да се превърне във водещ материал на някое печатно издание.
Така на пример във Фейсбук можете да видите директни обвинения, че лице с профил - Силвия К. е циганка и туркиня. Въпросният женски профил няма нищо общо с певицата, но това не пречи на някой да определя етническия и произход: Тя е туркиня. България не е нейната Родина. Преди време беше казала, че българите били злобни и завистливи. Да се маха в Анадола и да си слага бурката, като не и харесва тук.
Силвия К. е публикувала свой коментар във Фейсбук, без да подозира, че съвпадението с името и ще и навлече сериозни обвинения. Обвинения, които утре като нищо могат да попаднат и в жълтите медии.
Политиците са най-често засегнати от пускането на слухове и невярна информация в интернет пространството, но при тях това може да бъде обяснено и с факта, че те събират и голяма доза обществена омраза. Именно тя стимулира интернет "жълтината" изсипвана върху тях, пък и върху всяка една популярна личност.
Да не забравяме, че кризата с Първа инвестиционна банка бе предизвикана главно заради лавинообразни съобщения във Фейсбук, който твърдяха, че трезорът е пред фалит. Нещо, което принуди клиенти на банката само в рамките на един ден да пожелаят да изтеглят 1 млрд. лв. За щастие всичко свърши добре и още на другия ден се разбра, че всичко е било просто - СЛУХ!
От край време слуховете витаят навсякъде в интернет пространството. Естествено, най-уязвими са известните личности и на ПР-ите често им се налага да се справят с подобни проблеми. Слухът пуснат един път, трудно се спира. Именно поради тази причина
Китай вече представи строги мерки, целящи да спрат разпространяването на "безотговорни слухове" в интернет. Най-строгата от тях е затвор от 3 години, в случай че публикуваното съобщение е подето от останалите потребители и масово се цитира в световната мрежа.
Ние пък може само да се надяваме, че скоро ще стане готов софтуерът, изработен по европейски проект и с участието на българска фирма, който разпознава дали пуснатите в социалните мрежи и въобще в интернет пространството слухове и информации са верни, или са лъжа.
Целта е компании и обществени организации да проследяват разпространението и истинността на информация, идеи и други онлайн съобщения, които често влияят на общественото мнение, на акциите на компаниите, държавни дългове и политици.
д-р Николай Георгиев
Коментари
Публикуване на коментар