Така остава в сила прогнозата, която направих преди началото на кампанията — следващата управленска формула ще бъде дясноцентристка с неочаквана подкрепа. Почти както досегашната - лявоцентристко управление с неочаквана подкрепа. Само малка, но съществена разлика — смяна на местата между ГЕРБ и БСП, а ДПС ще заеме мястото на „Атака“. Партньор на ГЕРБ във властта следва да бъде Реформаторският блок.
Каквито и скандали да има между тях, те ще отстъпят поради взаимните интереси. Трудното ще дойде после. Трудно ще бъде не само между властолюбието на Борисов и своенравието на Реформаторите. Най-трудна ще бъде неформалната връзка с ДПС. Движението няма да промени нрава си и една от най-интересните интриги в следващия политически цикъл ще бъде дали ДПС ще „изяде“ и ГЕРБ.
Тази перспектива не е безпроблемна, разбира се. Според последното изследване на агенция „Галъп“, макар и обвинена, че този път работи за ДПС и ГЕРБ, като увеличава техните данни, общият сбор на ГЕРБ и РБ не е достатъчен за съставяне на кабинет. Тези проценти дават на ГЕРБ около 100 депутатски места, а на реформаторите 15-18 депутати. 2-3 не достигат. Фатално! Все по-важно става колко и кои от малките партии ще влязат в парламента. Бойко Борисов е притеснен и се опита да отстъпи от предварително заявените маскималистични претенции за 120, а после 110-115 места.
Заговори за една по-широка коалиция, която би могла да включи и някоя от по-малките партии, които биха могли да влязат в парламента. Очевидно имаше предвид „патриотите“, които започна да ухажва. Тъй като му липсва гъвкавост и тактичност, Бойко обърка всички какви са точно намеренията му. Най-напред засегна Реформаторите, които и без това трудно го преглъщат. Наложи се да ги успокоява. Обърка и агенция „Ройтерс“, че има намерение да прави широка коалиция с БСП. На другия ден се обясни така объркано, че само които го познават разбраха какво иска да каже. Иска да каже, че коалицията може да включва и повече от един партньор. Но как ще съчетае такива политически антиподи в един управленски екип?
Колко упреци бяха хвърлени по кабинета на Орешарски, че е подкрепян от националистите на „Атака“. Как сега Борисов ще съчетае националистите от Фронта с подкрепящото го ДПС, а и с РБ? Въобще не виждам мястото и на АБВ в тази компания, макар те да са готови на всичко. Тук на Борисов отново ще дойдат на помощ неговите уж случайни хрумвания и изцепки. По повод кризата с КТБ той опищя света с преувеличенията, че България е пред фалит. А за предизборен девиз избра „Стабилна България.“ Е, сега ще го извърти, че за да се избегне фалита и в името на „стабилността“, трябва да се направят някои компромиси. Номерата му все още минават. Това, което до вчера изглеждаше недопустимо, ще стане неизбежно. И Реформатори, и протестъри, и „ранобудните“ ще кимат с разбиране. Така както приеха с разбиране новата роля на ДПС и Пеевски в задкулисието. Оказа се, че целта е била левицата да бъде остранена от власт и ако задкулисието помага за това, то е добре дошло.
В своето настъпление към властта, българската десница си постави няколко цели. Първо, с помощта на ДПС беше свалено правителството на Орешарски. С атаката срещу КТБ, пак с помощта на ДПС и Пеевски, беше поне отслабена финансово ББЦ, която заплашваше да измести ДПС като балансьор. Следващите цели са маргинализирането на БСП и проправяне пътя на Борисов към властта.
От доста време наблюдавам една невидима война, бих я нарекъл „хибридна“, която се води срещу левицата с всички възможни средства. Крайната цел е голямо поражение на БСП на тези избори, поставянето й в политическия „ъгъл“ веднъж и завинаги. Това е актуализираният възторг на Александър Йорданов с неговото знаменито „с малко, но завинаги“.
Тази война се води с различни от класическите предизборни средства. Така например ГЕРБ въобще не напада пряко и агресивно БСП, освен с общи прикзки. Това е тактика, призвана да приспи левицата, изпаднала в смут и объркване. Добре известно е, че всяка агресия срещу БСП не сплашва, а обратно - мобилизира и сплотява нейните привърженици. Тази тактика дава резултати, ако съдим по вялата и нецентрирана кампания на БСП.
Вместо да използва енергията от смяната на лидера, за да остави на заден план старите ежби, БСП се държи сякаш нищо не я заплашва. Вместо да разширяват малкото територия, която й остана след евроизборите, червените барони се впуснаха в разпри как да си я разпределят за новите избори. Това естествено не води масите до ентусиазъм. Ето откъде идва оптимизма на лидерите на ГЕРБ, че могат да стигнат до самостоятелно управление след изборите. Те очакват да получат подкрепа дори от разочаровани привърженици на левицата.
От своя страна ДПС си е поставила за цел на всяка цена да получи повече гласове от всякога и ако не може да остави БСП на трето място в изборните резултати, поне да натрие носа на довчерашните си партньори. Пази Боже да се разведеш с Доган, той си отмъщава жестоко. Запленена от идеята да бъде смачкана левицата, българската десница забравя цялото си досегашно несъгласие с ДПС и й оказва цялостно съдействие с позициите, които заема във властта и в институциите, за да постигне целта си. Десницата толерира ДПС и за деня на изборите, и за разкриването на многобройни секции в Турция, и за сближаването с Ердоган, и за всякакви изборни улеснения.
В „Хибридната“ война активна роля е дадена на Георги Първанов и неговата АБВ. Тя се включва във войната с конвенционални оръжия - пряка атака срещу сегашното ръководство на БСП, като не се забравя и Сергей Станишев. Първанов добросъвестно играе своята роля. На медиите е определено да водят информационна война срещу левицата. Къде вдъхновени, че играят някаква важна „историческа“ роля, къде мотивирани по по-прагматичен начин, медиите, както никога досега, участват безочливо в унижаването, компрометирането и неглижирането на БСП.
Волно или неволно в обезсилването на БСП се включва и „Атака“, която във финалния си спринт в изборната надпревара взе на оръжие и носталгията по времето на соца. Сидеров открито говори за постиженията на предишния режим на Тодор Живков в образованието, здравеопазването и икономиката, които трябва да бъдат възстановени. По този начини Сидеров отнема част от привържениците на БСП, които изпитват носталгия по старото време.
Прибавете към всичко това и безхаберието, с което БСП води своята кампания, липсата на хъс и мобилизация и няма защо тогава да се изненадваме от ниските нива на Левицата в предварителните прогнози. В БСП все по-остро се чувства липсата на полемичната линия на Сергей Станишев и неговото противопоставяне на ГЕРБ.
Дали обаче българската десница, която едва започва да се възмогва от разпада, в който бе изпаднала, си дава сметка какво ще донесе на България изолацията на левицата. Нали за нормалното развитие на страната трябва да съществуват и нормална десница, и нормална левица. Така или иначе няма каква друга лява формация да заеме мястото на БСП, която в момента е най-демократичната партия у нас. А когато имаме една още слаба десница и една току-що обезсилена левица, това открива пътя на всякакви популистки, националистически и дори екстремистки формирования. Трябва да гледаме по-далече от носовете си и да мислим за държавата си.
Тактиката да се води тиха, скрита, „хибридна“ или просто задкулисна кампания може да изиграе лоша шега на своите автори. Хората не се хващат на псевдокампанията, не се интересуват от обещанията и омръзналите залъгалки. Макар цяла година да се бориха за тези избори, те не вярват, че с тях ще дойде промяната в морала на управляващите. Не вярват в изпълнителите. Предчувстват, че отново ще се повтори досегашната патова ситуация. И отново ще имаме нестабилно управление. И е много възможно една значителна част от избирателите въобще да не гласуват, включително и най-активните от простиращите. А именно от високия процент на гласувалите зависи дали ГЕРБ ще може да състави самостоятелно правителство. И изпадаме в същия цикъл.
Дано лошите ми опасения не се сбъднат.
Иван Гарелов, PIK.bg
Коментари
Публикуване на коментар