loading...

петък, 12 септември 2014 г.

Какво в действителност се случи в Пентагона?

В Пентагона официалната версия отново изглежда достатъчно правдоподобна — трети похитен пътнически самолет се разбива във военния команден център на Америка, предизвиквайки пожар, който убива повече от 185 души и кара част от западната стена да рухне. Както е и с останалата част от обясненията за 11 септември обаче, колкото по-отблизо се вглежда човек, толкова по-мистериозно става събитието.


Да вземем случая с Ейприл Галоп, която била на работа в западната част на Пентагона, когато тя е ударена на 11/9. Галоп се канела да заведе детето си на детска градина, когато сградата била разтърсена от експлозия. „Помислих, че е бомба — спомня си Галоп. — Бях покрита с отломки и първата ми мисъл беше за сина ми.

Запълзях наоколо, докато не открих количката му. Тя беше смачкана на топка и аз много се уплаших. Тогава обаче чух гласа му и успях да разбера къде е. Изпълзяхме през една дупка в стената. Отвън се занимаваха с оцелелите направо на ливадата. Всички линейки обаче бяха тръгнали и един човек, който беше наблизо, се намеси, качи ни в частната си кола и ни закара в болницата. Образите са прогорени в съзнанието ми.“

Галоп казва, че докато били в болницата, неведнъж я посетили мъже в костюми. „Те така и не се легитимираха и дори не казаха за коя агенция работят. Знам обаче, че не бяха новинари, защото научих, че Пентагонът е казал на репортерите да не отразяват историите на оцелелите; в противен случай няма да получат никаква информация повече. Мъжете, които ни посещаваха, обясняваха, че не могат да ми кажат какво да говоря, а само искат да направят някои предположения. След това обаче ми казваха какво да правя, т.е. да приема парите [от Фонда за компенсиране на жертвите] и да млъкна. Освен това настояваха, че сградата е ударена от самолет. Повтаряха това до втръсване. Аз обаче бях там и така и не видях самолет или дори останки от самолет. Предполагам, че версията за самолета е измислена, за да промиват мозъците на хората.“

early_PentagonC
Минути след катастрофата, това е “огромния” пожар, довел до разтопяването и изпаряването на частите на самолета и по-късно води до срутване на част от конструкцията на сградата. Но срутването става след часове.
За разлика от Световния търговски център, около Пентагона са се намирали незасегнати свидетели, някои от тях с дигитални камери. Един от тях е Стив Рискъс, 24-годишен компютърен специалист, който казва, че е видял летателното средство да минава над него и да удря улична лампа, преди да се забие в Пентагона*.

lawn1

Незабавно започнал да снима от разстояние по-малко от 200 ярда [182 м] и по-късно публикувал снимките си в един новооткрит уебсайт: http://Criticalthrash.com. Неговите снимки, заедно с други, които не са контролирани от правителството, предизвикват съществени проблеми на по-късната официална версия за катастрофата в Пентагона.
pentagon_347626
Те изобразяват чиста, зелена морава пред повредената стена, която противоречи на официалното твърдение, че самолетът е ударил земята, преди да влезе в сградата. Освен това показват един стълб на улична лампа, който е съборен, но не и другите, намиращи се наблизо и в обхвата на крилете на самолета.
63ax9xg

Защо не се публикуват записите от тези камери? Тази от дясната страна на удара би трябвало да е записала самолета докато се снижава и насочва към сградата. А Пентагона е най-охраняваната сграда в света (повече дори от Белия Дом) и със сигурност има много повече охранителни камери.
Един уебсайт дори публикува многобройни официални снимки на катастрофата в Пентагона и предизвиква зрителите да открият някаква следа от самолет*. Интересното е, че години след 11/9 нито масмедиите, нито ФБР са обърнали някакво внимание на снимките на Рискъс или на въпросите, които те повдигат. Тук си струва да се отбележи, че ФБР конфискува всички видеозаписи от охранителни камери в близост до катастрофата в рамките на няколко минути; малко по-късно Пентагонът публикува само пет кадъра от един от тези видеозаписи, който показва почти неразличим обект, който
се сблъсква в сградата, следвано от огромно огнено кълбо.


Най-голямата мистерия по отношение на катастрофата в Пентагона обаче се центрира върху това, какво точно е станало с Полет 77 на “American Airlines” — „Боинг“ 757, превозващ само 64 пътници. Според официалните източници целият самолет се е изпарил зад стените на Пентагона.

Въпреки това, три години след 11/9, никой не е извадил и една снимка на фюзелаж, реактивни двигатели и седалки от „Боинг“ 757, багаж или някакви други разпознаваеми остатъци. Единственото малко парче червено-бяло-сребърен метал,
разпространявано диво от основните новинарски медии, никога не е било категорично идентифицирано като идващо от „Боинг“ 757. Тази вече прочута мистериозна вещ категоризирана като фалшива от някои от чуждите вестници, просто не се появява в нито една от снимките, заснети през първия половин час от катастрофата.

010911-N-6157F-001
След всяка голяма самолетна катастрофа всяка част от самолета се сглобява, за да се научи причината и да се предотврати повторната й поява. Затова трябва да се запитаме: „Защо никой от правителството не е представил никаква снимка на останките от Полет 77?“
Всъщност единственото по-голямо парче е тайнствения предмет, скрит от камерите, който беше изнесен от мястото на катастрофата.

9-11 pentagon Blue Tarp Carring- 01
Освен това съществуват озадачаващите проблеми с дупките в Пентагона.
Разстоянието между крайните точки на крилете на „Боинг“ 757 е 124 фута и 10 инча [37.45 м]. Официалната версия за катастрофата в Пентагона твърди, че „Боинг“ 757 е навлязъл в сградата под ъгъл от 45 градуса. Този ъгъл би увеличил разстоянието между крайните точки на крилете на 177 фута [53.1 м). Забележете, че общата височина на 757 е 44 фута и 6 инча [13.35 м], а ширината на външния корпус е 12 фута и 6 инча [3.75 м]. Въпреки това дупката в Пентагона, цитирана като мястото, от което е навлязъл самолетът, фотографирана, преди да се сгромолясат стените, е между 15 и 20 фута [4,5–6 м], което едва-едва стига, за да побере ширината на корпуса на машината. А височината на дупката е по-малко от два етажа, или около 20 фута [6 м], по-малко от половината от височината на „Боинг“ 757.

impact
Дори след като стените се сгромолясват малко след 10 часа, възникналата в резултат дупка в стената на сградата пак не е достатъчно голяма, за да могат през нея да минат и крилете на „Боинг“ 757. Странното е, че никакви доказателства за
никакви криле или опашка на какъвто и да е било самолет не са открити извън сградата освен малкото парче метал, споменато по-горе.

The-Pentagon-9-11
Надявайки се да защити официалната версия, френският изследовател на авиационни катастрофи Франсоа Гранжие внимателно изучава катастрофата в Пентагона, но е принуден да заключи: „Мисля, че траекторията — доколкото човек може да я открие днес — изключва удар срещу фасадата… Това, което е сигурно, когато човек погледне снимката на тази фасада, която остава незасегната, е, че е очевидно, че самолетът не е минал оттам. Все едно да си представяме, че самолет с тези размери би могъл да премине през прозорец и да остави рамката му на мястото й.“

punchout_clear
Също толкова странни са фотографиите, изобразяващи това, което според официалните лица е изходната дупка, предизвикана от самолета, когато той прониква в Пентагона. Тази дупка, разположена от вътрешната страна на четвъртия кръг насградата, е не по-висока от 8 фута [2.4 м], има само леки обгаряния отгоре и дори незасегнати прозорци точно над нея. Изключително странно е, че предницата на „Боинг“ 757, чийто обвит с алуминий нос няма никаква плътност, е могла да оцелее от проникването през четири стени от усилен железобетон, като същевременно не е оставила никакви известни останки зад себе си. Официалната версия твърди, че горещината от 1500 градуса, причинена от катастрофата, е била достатъчно силна, за да изпари целия самолет и пътниците. Човек обаче се чуди защо стените от двете страни на тази изходна дупка не са обгорени.

Макар няколко свидетели, например армейския капитан Линкълн Лийбнър, да казват, че отчетливо са видели реактивен самолет на “American Airlines” бързо и на малка височина да се приближава към Пентагона, други не са толкова сигурни*. Стив Патерсън казва на “Washington Post” през онзи ден: „Самолетът изглеждаше така, сякаш може да побере от осем до дванадесет души“. Том Сайбърт заявява: „Чухме нещо, което издаваше звука на ракета, а след това чухме силен гръм“. Майк Уолтър възбудено разказва на CNN: „Самолет, самолет на American Airlines. Помислих си: «Нещо не е наред. Лети наистина ниско». И го видях. Имам предвид, че беше като ракета с крила.“ Даниел О’Браян казва на ABC News: „Скоростта, маневреността, начинът, по който се обърна, всички мислехме в радарната зала, а всички ние сме опитни авио-диспечери, че това е военен самолет.“

Възприятията на О’Браян са точни. Защото каквото и да се е спуснало към Пентагона — твърди се, че от 7000 фута [2100 м] над земята — е било пилотирано по такъв начин, че се е спуснало по спирала, формирайки почти пълен кръг само за малко повече от две минути. Това е изключително трудна маневра дори и за най-опитния пилот.
Защо самолетът ударил Пентагона прави такъв завой, вместо да лети право към своята цел?
Защо самолетът ударил Пентагона прави такъв завой, вместо да лети право към своята цел?

Скоростта, маневреността и пронизителният писък на реактивните двигатели, съчетани с малките размери на дупката, карат много изследователи да предполагат, че това, което е ударило Пентагона, е било просто някаква крилата ракета, боядисана така, че да наподобява самолет на American Airlines.

Възможно ли е това да е причината, поради която министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд неволно спомена „ракета“, когато описваше атаката срещу Пентагона пред списание Parade?
Освен това съществуват и притеснителните изявления на друг висш правителствен служител. Свидетелствайки под клетва в средата на 2003 г. пред Националната комисия по терористичните атаки от 11 септември, министърът на транспорта Норман Минета дава следното описание на преживяванията си на 11/9 сутринта:

След като заявява, че е пристигнал в Президентския кризисен оперативен център малко след удара срещу Южната кула на Световния търговски център, Минета си спомня: „По времето, когато самолетът се приближаваше към Пентагона, имаше един млад човек, който идваше и казваше на вицепрезидента: «Самолетът е на 50 мили», «Самолетът е на 30 мили». И когато стигна до «Самолетът е на 10 мили», младият човек освен това попита вицепрезидента: «Заповедите още ли важат?». А вицепрезидентът се обърна, завъртя глава и каза: «Разбира се, че заповедите важат! Да си чул нещо, което да противоречи на това?» По онова време не знаех какво означава всичко това… [Това беше] самолетът, който се удари в Пентагона…“
Попитан дали тези „заповеди“ са били да се свали объркалият курса пътнически самолет, Минета отговаря: „Е, точно това не знам. Знам обаче, че самолетите [изтребителите] бяха вдигнати от «Лангли» или от «Норфолк», областта на Норфолк, така че не знам точно за тази заповед, освен че чух онзи разговор… Впоследствие открих.“

Заместник-председателят на Комисията Лий Хамилтън след това пита: „Имаше ли обаче военни самолети във въздуха, които да са в състояние да свалят пътнически самолет?“ „Точно така — отговаря Минета. — На самолетите беше наредено бързо да излетят, мисля, че от «Отис». По онова време вече бяха излетели.“
Странният разговор между Чейни и „младият мъж“, както е разказан от Минета, поражда няколко озадачаващи въпроса. Какви са били тези заповеди? И ако заповедите са били да се свалят пресрещнатите пътнически самолети, както по-късно заявява Белият дом, защо не са били изпълнени? Ако изтребителите не са успели да стигнат до Пентагона навреме, какво да кажем за противовъздушните ракетни батареи, разположени около Вашингтон… всъщност в съседство на самия Пентагон?

Изследователите безплодно търсят в администрацията заповед за неизлитане, за да обяснят липсата на ефективна реакция на 11/9, но може би такива заповеди са били много по-обикновени — просто въпрос на лека промяна на стандартните процедури на NORAD (Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство).

Преди юни 2001 г., по директивите на Министерството на отбраната, макар че министърът на отбраната запазва властта да одобрява излитането на военни реактивни самолети в подкрепа на цивилните власти, е предвидено и че: „Нищо в тази Директива не пречи на командващия да упражнява властта си за незабавна реакция в спешен случай…“ и че „Искането за незабавна реакция (т.е. всякаква форма на незабавно действие, предприето от компонент на DoD* или военен командир, за да се спасят хора, да се предотврати човешко страдание или да се ограничи нанасянето на големи  материални щети при надвиснали сериозни обстоятелства) може да се осъществява от всеки Компонент или Командване. Компонентите на DoD… могат да инициират неформално планиране и — ако е необходимо — незабавно да реагират, както са оторизирани в DoD Директива 3025.1 (алинея g).“ С други думи, в случай на въздушна опасност, местните командири могат да инициират реакция, която подлежи на по-късно одобрение от министъра на отбраната.

Всичко това се променя на 1 юни 2001 г. с помощта на Инструкция 3610.01А на Шефа на Обединените щабове. Този документ гласи* — под заглавието „Отвличане на граждански и военни самолети“, — че „NMCC [Националният армейски команден център] е фокусът в Министерство на отбраната за осигуряване на помощ. В случай на отвличане
NMCC ще — с изключение на незабавните реакции, оторизирани както следва — предава молбите за помощ от Министерство на отбраната за одобрение от министъра на отбраната.“

„Министърът на отбраната [Доналд] Ръмсфелд е лично отговорен за издаването на заповеди за пресрещане — отбелязва авторът в Интернет Джери Ръсел*. — Полевите командири са лишени от всякаква власт да действат… сега е ясно, че [всякаква заповед за неизлитане] е приложена чрез рутинна административна докладна записка.“
Разбира се, ако Полет 77 не е ударил Пентагона, възникват още повече въпроси. Какво е станало със самолета и неговите пътници? Минал ли е през въздушното пространство на Вашингтон, преди към Пентагона да е изпратена ракета? Забил ли се е в Атлантическия океан, както се предполага от някои? Ракетата или самолетът ръководени ли са били от някакво външно място, както ще бъде обсъдено по-късно?

Всички подобни догадки и предположения биха могли да се прекратят просто като на обществеността се покажат останките от самолета. След 13 години обаче такива снимки все още не са показани.
Неполучилите отговор въпроси продължават да се трупат след трагедиите от 11 септември. Странният случай с катастрофата в Пентагона е сред най-озадачаващите от всички.


Източник: Джим Марс, “Вътрешна работа: Демаскиране на конспирациите от 11 септември”

Няма коментари :

Публикуване на коментар