loading...

четвъртък, 3 юли 2014 г.

"Тайната на железния човек"

Дори и в бурните времена на развитие на науката и техниката през XX век, водещи политически фигури сериозно са разглеждали възможността за съществуването на митичната подземна страна Агартха. Николай Рьорих – руският поет, писател и заедно с това мистик и философ, показва на комисаря по външните работи на СССР Георгий Чичерин “писмо от мъдреците” на Агартха.
На запад вторият по влиятелност човек в нацистка Германия – Хайнрих Химлер не жали никакви средства в търсенето на мистичната страна. Не остава по-назад и кралят на Белгия Леополд III.

Да припомним казаното до тук – в края на месец февруари 1945 г. в столицата на Непал Катманду пристига нацистка експедиция, с кодово име “Черен орел”. В състава й влизат 24-ма учени от окултната организация на Третия райх “Аненербе”. Експедицията се ръководи от оберщурмбаннфюрера на СС Ролф Хьоне. Месец и половина, преструващите се на англичани есесовци се занимават с разкопки под древната будистка ступа Сваямбхунат, а през април експедицията се отправя към границата с Тибет, където следите й се губят. Малко по-късно само един от участниците в експедицията се завръща в цивилизования свят – картографът Петер Ауфшнайтер.

Предполага се, че учените от СС са търсили вход към митичната подземна Агартха, където извира “фонтан на безсмъртието” и се намира Залата на хилядата врати, през които може да се връщаш в миналото. Есесовците са имали за задача да вземат проба от “живата вода” и да изпратят в миналото писмо с предупреждение, Германия да не напада СССР, за да не загуби войната.

Свастиката на божеството

Очевидци разказват, че сътрудниците на “Аненербе” пренасят през митницата на Непал скулптура на “Железния човек”. Това е статуя на будисткото божество Вайшравана, тежаща 10 килограма. На гърдите на божеството е гравирана свастика. Статуята е изработена през IX век от парче от метеорита Чинга. Този метеорит паднал преди около 15 000 години на територията на днешна Русия. По-голямата част от него, тежаща 250 килограма в момента се съхранява в Руската академия на науките в Санкт Петербург.

През 1938 година скулптурата е намерена по време на експедиция в Тибет, водена от щурмбаннфюрера на СС Ернст Шефер. На следващата година той я предава в Берлин на Хайнрих Химлер, който я прибира в специалното си хранилище за подобни находки. Фигурката е висока 24 см, наречена е “Железния човек” и малко преди края на войната изчезва от хранилището на Химлер. По документи “по заповед на райхсфюрера статуята е пренесена на безопасно място”. За съдбата на Вайшравана дълго време нищо не се знае. Изведнъж през 2009 година статуетката е открита у частен колекционер в Германия. Веднага е предложена на търг и пак веднага става ясно, че е фалшификат. Истинската скулптура, може би е изгубена заедно с изчезването на експедицията на СС от 1945 година…
“Железният човек” се смята за един от важните ключове за входа към Агартха, обяснява будисткият богослов Тсеванг Аутсанг пред кореспондент на “Аргументи и факти”. “Много логично е да се предположи, че учените от “Черен орел” са я носили със себе си. Според тибетските легенди скулптурата със свастиката трябва да се постави под Сваямбхунат и пред нея да се разстеле древна карта-манускрипт. Лъч светлина от статуята ще покаже посоката, в която трябва да се продължи.
След това, на указаното място, статуята на Вайшравана ще отвори портал към митичната страна. Статуята е изработена от същия материал, от който е и главната кула в Гартха – камъкът Шантамани, който според преданията пада от небето. Руският мистик Николай Рьорих твърдял, че това е метеорит, долетял от съзвездието Орион. Но по-важно е друго – в Агартха може да се влезе, но не може да се излезе. За простосмъртните това е еднопосочно пътуване. Вероятно немците не са знаели тази подробност.

Кралят и есесовецът

Интересното е, че след края на войната сътрудниците на “Аненербе” - Шефер и Ауфшнайтер – още десетилетия продължават упорито да търсят Агартха. През периода 1954-1960 г. Шефер заема поста на научен съветник на бившия крал на Белгия Леополд III, известен със сътрудничеството си с нацистите. Бившият монарх и съветникът му често се отправят на експедиции – в Африка, в джунглите на Амазонка и… в планинските райони на Непал.
Белгийската преса, а също и втората жена на Леополд – Лилиан Байлс, отбелязват, че кралят е обсебен от окултните идеи, постоянно и дълго говори за Агартха и Шамбала. Леополд е свален от белгийския трон през 1951 година и не е изключено, че чрез окултните Агартха и Шамбала и с помощта на Шефер, да е планирал “промяна в миналото”, за да се върне на отново на престола.
А бившият участник в “Черния орел” Петер Ауфшнайтер малко преди смъртта си посещава планинския район край град Джабдюн на границата между Тибет и Непал, където се намират множество дълбоки пещери.

“За съвременния свят Агартха може и да изглежда като пълна измислица”, обяснява историкът-изследовател Тхондуп Дорджи. “Но през XX век идеята за нейното съществуване се е приемала на сериозно. Рускинята – теософ Блаватская твърди, че с очите си е виждала входа в подземната страна. Когато през 1926 г. Николай Рьорих предава на комисаря по външните работи на СССР Чичерин “писмото на махатмите” – мъдреците от Агартха и Шамбала, никой не му се присмива. Точно по същия начин и Хайнрих Химлер, и крал Леополд, вярват, че могат да използват Агартха, за да върнат назад хода на събитията. Хайде, теоретично да предположим, че са успели да използват “Железния човек” като ключ и групата есесовски учени е попаднала в митичната подземна страна. И какво се случва после? От там не може да се върнеш. Даже “фонтанът на безсмъртието” е безполезен – човек, пил от “живата вода” се сдобива с вечен живот, но само в пределите на Агартха”.

“По-вероятно е, през април 1945 година Ауфшнайтер да е останал да пази имуществото на онези от групата, които са се спуснали в пещерата, посочена от статуетката на Вайшравана”, продължава размислите си Тхондуп Дорджи. “След дълго и безрезултатно очакване на завръщането им, той просто си тръгнал, затова и оцелява. Мисля, че при по-късните си посещения Ауфшнайтер отново е опитвал да намери вход в митичната страна, но претърпява неуспех – липсвал му е ключът към загадката. Дали немците са сполучили, опитвайки се да проникнат в миналото? Не, иначе днес щяхме да живеем в коренно различен свят. Има и много по-прозаично обяснение – експедицията на СС е загинала, като просто са се заблудили из пещерите.

Какво кара Химлер, краля на Белгия, бившите “аненербейци” Шефер и Ауфшнайтер да похабят години в търсене на призрачната страна, чието съществуване изглежда по-скоро като приказка?

Експедицията в Тибет през 1939 г. поразява въображението на Химлер. Историците знаят, че от тази експедиция Шефер донася картата на Агартха и даже “ключът” към нея… Но най-вероятно, експедицията на СС “Черен орел” е погребана някъде в някоя пещера сред Хималаите. Преди края на войната нацистите са се хващали за всяка сламка – и опитите за създаване на супероръжие, и изявленията за “чудо”, и спешното командироване на учени от СС в Непал. Но чудото на Агартха не носи успех. На 9 май 1945 година Третият райх подписва капитулацията си.

nakratko.bg

Няма коментари :

Публикуване на коментар