Между 1,9 млн. и 2,1 млн. души (около 30 % от имащите право на глас) се очаква да гласуват на предстоящите на 27 октомври парламентарни избори. Това сочат данните от последното проучване на социологическата агенция „Медиана“.
Оттам допълват, че това вероятно ще са избори, за които отново ще се каже, че са с най-ниска избирателна активност от началото да демократичните промени.
Данните са от национално представително проучване, проведено между 8 и 13 октомври със собствени средства на агенция „Медиана“, сред 978 души над 18 години, чрез пряко стандартизирано интервю face to face, двустепенна гнездова извадка.
Според резултатите от проучването няма партия, която да концентрира върху себе си надеждите и очакванията не само на мнозинството, но дори и на значителна част от избирателите. ГЕРБ, „Възраждане“, БСП („Обединена левица“) и „Има такъв народ“ (ИТН) запазват позициите си, но не нарастват значимо, коментират от агенцията. При „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) спадът на доверието продължава, сочат данните от проучването.
Според данните на „Медиана“ за коалицията ГЕРБ-СДС са заявили, че ще гласуват 24,5 % от участвалите в допитването, за „Възраждане“ – 13,7 %, за ПП-ДБ – 12,1 %, а за „БСП – Обединена левица“ – 8,8 %. Втората на последните избори партия ДПС е разцепена и сега се явява в две формации, които се борят за пето-седмо място в парламента – „Алианс за права и свободи“ има подкрепата на 8,7 % от запитаните, а „ДПС – Ново начало“ – на 5 на сто, информират от „Медиана“. За „Има такъв народ“ са заявили, че ще гласуват 7 % от участвалите в проучването.
„Величие” на практика изчезна от политическия терен (0,7 % в изследването), коментират от агенцията. Двете формации („Меч” и „Синя България”), които са близо до 4-процентната бариера, запазват своите шансове не толкова поради голям прираст на избиратели, а благодарение на ниската избирателна активност. Според агенция „Медиана“ избирателите, които са заявили, че ще изберат опцията „Не подкрепям никого“ като процент, вече се доближават до размера на втора по сила политическа формация или 11,4 %.
Колебаещите се кого да подкрепят са около 360 000, като на фона на очертаващата се много ниска изборна активност това е огромна маса, която би могла драстично да промени очертаната картина. Засега обаче не се очертава някакъв значим притегателен център за тези избиратели, допълват социолозите.
Има доста голям шанс независимо от ниската избирателна активност да бъде сформирано трипартийно мнозинство за съставяне на правителство. Проблемът ще бъде по-скоро трайността на такова мнозинство и неговата легитимност в очите на огромната маса негласуващи избиратели, допълват от „Медиана“.
Възможността за съставяне на правителство може да реши проблема на партиите с така наречената „политическа криза”. То обаче няма да реши проблема на обществото с политическото му представителство. Огромната част от избирателите (53 %) не вярват, че те реално избират и не вярват, че от техния избор зависи кой и как управлява страната и е проблем, който предстоящите избори вероятно няма да решат, става ясно още от изводите на социолозите.
От „Медиана“ са задали и въпроса „Смятате ли, че има опасност от световна война в близко бъдеще (следващите една – две години)“ и са сравнили отговорите с тези на същия въпрос, зададен през 2022 година. В сравнение с преди две години са се увеличили хората, които отговарят положително на въпроса – 49 % в сравнение с 33 на сто. За 25 % от анкетираните и сега и преди две години такава вероятност има, но е малко вероятно война все пак да избухне. По-скоро няма опасност за световна война за 15 на сто от хората през 2024 година, което е намаление в сравнение с 24 % през 2022 година.
БТА
Данните са от национално представително проучване, проведено между 8 и 13 октомври със собствени средства на агенция „Медиана“, сред 978 души над 18 години, чрез пряко стандартизирано интервю face to face, двустепенна гнездова извадка.
Според резултатите от проучването няма партия, която да концентрира върху себе си надеждите и очакванията не само на мнозинството, но дори и на значителна част от избирателите. ГЕРБ, „Възраждане“, БСП („Обединена левица“) и „Има такъв народ“ (ИТН) запазват позициите си, но не нарастват значимо, коментират от агенцията. При „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) спадът на доверието продължава, сочат данните от проучването.
Според данните на „Медиана“ за коалицията ГЕРБ-СДС са заявили, че ще гласуват 24,5 % от участвалите в допитването, за „Възраждане“ – 13,7 %, за ПП-ДБ – 12,1 %, а за „БСП – Обединена левица“ – 8,8 %. Втората на последните избори партия ДПС е разцепена и сега се явява в две формации, които се борят за пето-седмо място в парламента – „Алианс за права и свободи“ има подкрепата на 8,7 % от запитаните, а „ДПС – Ново начало“ – на 5 на сто, информират от „Медиана“. За „Има такъв народ“ са заявили, че ще гласуват 7 % от участвалите в проучването.
„Величие” на практика изчезна от политическия терен (0,7 % в изследването), коментират от агенцията. Двете формации („Меч” и „Синя България”), които са близо до 4-процентната бариера, запазват своите шансове не толкова поради голям прираст на избиратели, а благодарение на ниската избирателна активност. Според агенция „Медиана“ избирателите, които са заявили, че ще изберат опцията „Не подкрепям никого“ като процент, вече се доближават до размера на втора по сила политическа формация или 11,4 %.
Колебаещите се кого да подкрепят са около 360 000, като на фона на очертаващата се много ниска изборна активност това е огромна маса, която би могла драстично да промени очертаната картина. Засега обаче не се очертава някакъв значим притегателен център за тези избиратели, допълват социолозите.
Има доста голям шанс независимо от ниската избирателна активност да бъде сформирано трипартийно мнозинство за съставяне на правителство. Проблемът ще бъде по-скоро трайността на такова мнозинство и неговата легитимност в очите на огромната маса негласуващи избиратели, допълват от „Медиана“.
Възможността за съставяне на правителство може да реши проблема на партиите с така наречената „политическа криза”. То обаче няма да реши проблема на обществото с политическото му представителство. Огромната част от избирателите (53 %) не вярват, че те реално избират и не вярват, че от техния избор зависи кой и как управлява страната и е проблем, който предстоящите избори вероятно няма да решат, става ясно още от изводите на социолозите.
От „Медиана“ са задали и въпроса „Смятате ли, че има опасност от световна война в близко бъдеще (следващите една – две години)“ и са сравнили отговорите с тези на същия въпрос, зададен през 2022 година. В сравнение с преди две години са се увеличили хората, които отговарят положително на въпроса – 49 % в сравнение с 33 на сто. За 25 % от анкетираните и сега и преди две години такава вероятност има, но е малко вероятно война все пак да избухне. По-скоро няма опасност за световна война за 15 на сто от хората през 2024 година, което е намаление в сравнение с 24 % през 2022 година.
БТА
Няма коментари:
Публикуване на коментар