Тъмната страна на пазарната икономика

Помня колко комични и нелепи изглеждаха в началото на 90-те години опитите на мнозина наши професори и доценти по политикономия на социализма да преподават обратното на онова, на което ни учеха десетилетия наред.

Тези опити обаче бяха  колкото смешни,  толкова  и тъжни, защото мнозина от въпросните учени на практика не бяха разбрали истинската същност на капитализма. 

Но човечеството не стои на едно място и на смяна на старите изследователи в бившите соц. страни дойдоха много по-прозорливи и умни автори, които оголиха капитализма до „костната система” и тогава стана ясно с какво чудовище си има работа човечеството, каквото дори Маркс не е сънувал. Появиха се книги като „Капитализмът” на Валентин Катасонов, „Камбаните на историята” на Андрей Фурсов и "Пътят на злото" на Андрей Ваджра, написани с такава вещина, прецизност и дълбочина на историческия анализ, че едва след техния прочит започваш да разбираш какво е истинското лице на онези сили, стоящи както зад старата буржоазия, така и зад модерните транснационални корпорации. 

Някъде зад тях се е притаила европейската аристокрация, за която Андрей Фурсов твърди, че не е изчезнала никъде след буржоазните революции, а продължава да ръководи света от задкулисието и да крои различни пъклени планове като „златния милиард”, „многоетажното човечество” и „футуроархаика”, имащи за цел да ликвидират част от човечеството, а останалата да хвърлят в такова робство, за каквото не са мечтали и азиатските сатрапи. 

Така излязоха наяве редица тъмни страни на капитализма, за които Маркс дори и не загатва, защото неговото отношение към въпросния строй е нещо като "любов-омраза". Той критикува тази система и едновременно с това й се любува, апробирайки мащабите на индустриализацията в развитите европейски страни през периода от 40-те до 70-те години на ХІХ век. В този процес Маркс вижда единствено предпоставките за възникване на бъдещото безкласово общество и неговият подход на изследване е позициониран единствено върху видимата същност на капитализма. 

Но освен нея, съществува и една нелицеприятна същност, забулена в излишна конкретика и второстепенна информация. И това е т. нар. "ВТОРИ ПЛАН НА КАПИТАЛИЗМА", който по една или друга причина е убягнал от полезрението на Маркс, тъй като в неговата епоха този феномен не е бил толкова ясно изразен. 

В мътните води на този "втори план" се крият заговори на милиардери, учени и политици, каквото е "Обществото на Мон-Пелерин", в което през 70-те години е взето решение за отмяна на кейнсианския (регулиран от държавата) планов капитализъм и замяната му с татчеризма и рейгъномиката. Това решение постави началото на злополучния неолиберализъм с присъщия за него радикален капитализъм с привкус на неоколониализъм и неофашизъм.
Капитализъм на войни и икономически катастрофи.    

Големите политически събития от последните 7-8 години доказаха правотата на всичко писано от Фурсов, Катасонов, Ваджра и други изследователи на либерално-капиталистическата идеология. Те  показаха на човечеството онези скрити страни на капитализма, в които няма нищо оптимистично и нищо исторически закономерно, тъй като  в тази ситуация  събитията   се развиват не по логиката на естествените  процеси,  а в зависимост от решенията на разни затворени общества, които са твърде отдалечени от човеколюбието и  вярата в прогреса.

Николай Александров