Баджо: След като напуснах футбола, сякаш умрях!

Роберто Баджо или Божествената опашка, както феновете го наричаха заради особената му прическа, беше култова фигура през 80-те и 90-те години на миналия век. По-старите поколения запалянковци носталгично се усмихват при спомена за италианския виртуоз, а младите четат с интерес за него. Няма как - така е с големите.

Роби започва своето изкачване към висините в скромния Виченца в третия ешелон на Италия. Но дори и там, в Серия "С1", талантът му няма как да остане незабелязан. През 1985-а, едва навършил 18, вече е във Фиорентина, а през 1990-а преминава в Юве. Във Флоренция и Торино Баджо прекарва по пет години - най-добрите му в играта. И се превръща в глобална звезда. Обожаван е по много причини, а креативността в играта му и безпогрешният му голов нюх са само две от тях.

Колко ли още по-ярка щеше да е кариерата на Роби, ако не бяха тежките контузии?

"Всички казват, че съм правил чудеса с топката. Но малко хора осъзнават, че най-голямото чудо е, че играх до 35-годишна възраст. Всъщност през последните години имах на разположение не повече от крак и половина", споделя Баджо, визирайки травмите.

Носителят на "Златната топка" каза сбогом на играта на 16 май 2004 г. на "Сан Сиро" като играч на Бреша в мач срещу Милан. Той бе прекарал два сезона във вечния враг на "росонерите" Интер преди това, но нямаше никакво значение. В 88-ата минута всички по трибуните станаха на крака и го изпратиха с овации.

Липсваха му тифозите и общуването с тях

За разлика от много от колегите си, след края на кариерата си Баджо не стана треньор, телевизионен експерт или коментатор. Даже спря да се появява по стадионите. Най-много да се включи в някой благотворителен мач или бенефис. "След като напуснах футбола, сякаш умрях", с доза тъга казва той.

Неведнъж Роберто е признавал, че му липсва не само играта, но и общуването с феновете.

"Винаги и навсякъде, където съм играл, имах добри отношения с тифозите. За да доставяш удоволствие на хората, трябва да се опитваш да правиш неща, които другите играчи не могат. А за мен това не беше никак трудно. Да не кажа, че ми се удаваше с лекота", обяснява легендата.

На Баджо толкова му липсваше положителната енергия от обикновените хора, че през 2007 г. пусна уебсайт, в който отговаряше лично на всички въпроси на своите почитатели. Но с течение на времето изостави страницата и тя замря.

Роби не присъства и в социалните мрежи. И в Twitter, и във Facebook можете да намерите хиляди акаунти с името му, но те се поддържат от фенове.

Треньорският лиценз и бизнесът

През лятото на 2010 г., след отпадането на Италия от световното първенство в ЮАР, Роберто беше назначен за технически директор на националната футболна федерация. Основният му ангажимент бе свързан с работата с подрастващите таланти и търсенето им из цялата страна.

"Бих искал да работя с млади хора, за да ги предпазя от опасностите, за които знам, че съществуват. В живота си винаги съм искал да търся и да налагам ценностите", подчерта Баджо тогава.

Работата обаче не се оказа за него. Баджо се оплака, че му е скучно и че остава неразбран от страна на шефовете на централата. Според него идеите му не са се възприемали от функционерите. Три години по-късно Роби напусна поста си.

"През декември 2011 г. представих своя проект от 900 страници, но всичко се оказа напразно - оплака се той. - Не обичам просто да седя на стол в офис, искам да правя конкретни и полезни неща. Ето защо реших да се оттегля."

Баджо обаче добре използва времето си във федерацията и през юли 2011-а изкара лиценз за професионален треньор от 2-ра категория, който му даваше право да работи като старши треньор в младежки отбор и Серия "С" (и по-долу), както и като помощник в Серия "А" и "Б". Година по-късно, след като завърши деветмесечен курс в специализирания център за обучение Коверчано, Роберто издържа успешно изпитите и получи лиценз UEFA Pro. Но той така и не започна работа като наставник.

Не че нямаше предложения, просто нито едно от тях не успя да го изкуши.

"Никога не казвай никога. Във футбола не може да се изключи нищо. Всеки нов ден може да ти поднесе нещо ново и неочаквано", каза Баджо.

Треньор не стана, но пък седна да пише и издаде автобиография. Подобаващо място на страниците ѝ заемат разказите за най-големия му кошмар от футболните му дни - контузиите.

"Травмите ме научиха, че всеки щастлив момент може да завърши със завръщане към самото начало на пътя. Помогнаха ми за житейската настройка, че всеки следващ ден е по-добър от предишния."

С какво друго се занимава Баджо е голяма загадка. Според някои данни от италианските медии е инвестирал успешно в няколко вида бизнес, включително строителство и туризъм. Смята се, че доходите му от тях са доста добри.

Баджо прекарва по-голямата част от свободното си време в имението си в родния град Калдоньо. Мястото е божествено. Като за една Божествена опашка на футбола.

"Само там съм спокоен денонощно. Обичам да се забавлявам с многото си племенници - децата на седемте ми братя и сестри. Вярвам, че човек е длъжен да има деца", убеден е Роби. Самият той има три - Валентина, Матиа и Леонардо.

Баджо напълно се отдаде на будизма, отряза легендарната си опашка, обожава лова и разходките сред тишината на природата.

Както винаги, редпочита да държи личния си живот далеч от журналистите, а и не е от хората, които има с какво да пълнят жълтите страници. Вече повече от 30 години е със съпругата си Андреина Фаби, с която живеят щастливо и уединено.

Не съжалява за нищо в семейния си живот, освен за това, че не е успял да играе повече футбол с момчетата си, когато са били по-малки. "Коляното ми е нещо страшно! Мъчеше ме през цялата кариера и продължава да ме мъчи и сега", споделя той.

Баджо участва активно в благотворителна дейност. Той отдавна е посланик на добра воля към Организацията за прехрана и земеделие на ООН и редовно пътува до бедни региони на планетата. За помощта си в набирането на средства за жертвите на земетресението в Хаити и изграждането на болници в страни от третия свят, италианецът беше удостоен с престижната награда Peace Summit Award, която се присъжда от лауреати на Нобеловата награда за мир. Родната Италия също почете своя герой с Ордена за заслуги, който е най-високото отличие в страната.

Самият Роберто не смята, че е направил нещо голямо. Убеден е, че най-доброто тепърва предстои. Всеки следващ ден е по-добър от предишния - нали така?

"Моята философия в живота е да гледам напред, а не в миналото", казва Баджо.

Но когато говорим за Роби, погледите назад са неизбежни. Затваряме очи и си спомняме за една развята божествена опашка и толкова много магия около нея.