Пеле и “митичните” 1283 гола
На 19 ноември 1969г. на стадион “Маракана” Пеле пречупва бариерата от 1000 гола, като вкарва съмнително отсъдена дузпа в двубой между неговия Сантос и Вашку Да Гама. Наскоро той дори се пошегува, че ако системата ВАР е била в употреба тогава, то нарушението дори е нямало да бъде отсъдено. Така или иначе Пеле вкарва своя гол под номер 1000 и тълпа от журналисти и фенове нахлуват на терена и започват да го прегръщат, целуват и носят на ръце. Едва ли някой се сеща, че мачът все още се играе. Докато времето тече, Пеле дори отговаря на няколко въпроса на журналисти. Каква организация само!
Всичко това изглежда доста съдбовно - най-великият играч в историята на Бразилия бележи своя най-паметен гол на най-известния стадион на планетата. Ако парчетата от този съдбовен тетрис ви изглеждат твърде добре подредени, това е защото всичко е добре планирано. Няколко седмици преди двубоя на “Маракана” става ясно, че Пеле е достигнал бройката от 997 попадения. Бързо е организиран приятелски двубой с Ботафого, където той бележи два пъти, за да е сигурно, че има добър шанс неговият хиляден гол да дойде на легендарния бразилски стадион. Но преди това Сантос има да играе още един двубой с Бахия. Пеле е целеустремен да не се разписва:
“Не исках да дразня съперника, но исках голът ми да дойде в официален мач, затова по време на двубоя не стрелях към вратата. Страхувах се, че играчите ще пуснат топката да влезе с лекота (за да се запишат в историята).”
Но самата локация на този гол е една от по-малките пукнатини в мита за великана Пеле. По-големият проблем е, че според статистика, така нареченият “Крал на футбола” няма 1000 попадения на сметката си, а 762 - бройка, която му дава трето място в историята. Но нека да разгледаме футбола през онези години и да анализираме как въобще той и антуражът му достигат до тези над 1000 гола.
На първо място трябва да отбележим, че футболът, който се играе преди повече от половин век, е почти неузнаваем в сравнение с модерния спорт. Тактиката, която доминира преди световната война, е 3-5-2, а след подновяването на играта по-консервативните отбори започват да преминават към 4-2-4. Именно с тази схема Бразилия става световен шампион през 1958г. Представете си някой отбор да играе с 4 нападателя в наши дни! Тогава обаче, това е нормата. В добавка към това, самият стил на игра е бил далеч по-статичен. Погледнете тези кадри от някои от головете на Пеле:
Тъй като пресиращият футбол на Ринус Микелс и Валери Лобановски е бил все още далеч от хоризонта, играчите просто покриват зоните, дадени им на терена и в резултат на това нападателите имат далеч повече време и пространство да действат с топката. Горните кадри сами говорят и за качеството на повечето бранители, срещу които се изправя Пеле. Да не забравяме, че и спортната наука в онези години не е съществувала и голяма част от играчите пушат и пият в свободното си време. Малцина спазват каквито и да е професионални хранителни режими.
Нека да хвърлим око и на мачовете, в които са отбелязани 1/3 от тези попадения. Вижте например показателите за 1959г. (според RSSSF). Тогава бразилецът бележи цели 61 гола в различни приятелски и благотворителни двубои. През 1960г. техният брой е 29, а през 1961г. е 49. Така е през следващите 15 години от кариерата на футболиста, като едва в две години той има под 20 попадения в приятелски двубои, а участието му в такива е поне по 30-40 на година. Не само това, но той си брои и головете, вкарани с екипа на бразилската армия - 14, както и тези със Синдиката на атлетите на Сао Пауло и разбира се, различните си бенефиси. За къде без тях? Най-вероятно и голът му във филма "Бягство към победата" (1981) с участието на Силвестър Сталоун е хвърлен в микса.
И в този момент някой читател най-вероятно ще попита: “Добре, Пеле няма 1000 гола, но и 700 са впечатляваща бройка, нали?”
Както всичко друго при Пеле, дори и официалните му голове могат да бъдат подложени на известна доза критика. Това е така, защото бразилският национален футболен шампионат започва да се организира едва в края на 60-те години на миналия век. Преди това тимът на Пеле Сантос се състезава основно в щатското първенство на Сао Пауло - Кампеонато Паулища. И както може да се досетите, стандартите там са далеч по-ниски. В този турнир със сигурност не са събрани най-добрите играчи на света и дори на Бразилия. Именно тук обаче идват над 60% от попадения на Пеле.
Веднъж той дори вкарва 8 гола в един двубой срещу Ботафого. Но това не е известният двукратен шампион Ботафого от Рио, а Ботафого, който никога не е печелил голям трофей и към днешна дата се състезава във втора дивизия на Сао Пауло, след като дълги години се мъчи в още по-ниските нива на щатския футбол. Добър еквивалент на това би било Лондон да си организира местна лига, където Челси предимно да играе с отбори от класата на Кристъл Палас, Милоу и КПР.
Победите на Сантос често са разгромни и партньорът в атака на Пеле Коутиньо също се разписва стотици пъти. Той има почти 400 гола за Сантос. Както виждате, в такъв отбор и при такива условия не е чак такова извънземно и уникално постижение да бележиш гол след гол.
Бройката на Пеле, която успяхме да намерим в бразилския шампионат, е далеч по-скромна - 34 гола в 84 двубоя (0,4 гола средно на мач). Отбелязваме, че не сме напълно сигурни в нейната точност.
В крайната сметка, преди времето на интернет и масовите медии е било лесно някой да напише, че Пеле е футболен артист, вкарал над 1000 гола и тази новина да обиколи света, без да има начин да бъде уточнено и проверено къде, кога, как и срещу какви съперници са били записани тези попадения. С времето изопачената лъжа се превръща в мит, свидетелстващ за божествените умения на Пеле (да вкарва редовно в приятелски турнета и на съперници от средна класа).
“Безспорният” крал на Световните първенства
Вярно е, че Пеле има три Световни титли на името си и това е постижение, което нито може да бъде отнето, нито отречено. Но нека отново да погледнем в дълбочина всеки от тези успехи под нашата цинична, но обективна лупа.
Бразилия става Световен шампион за първи път през 1958г. и Пеле вкарва цели 6 гола (в 3 двубоя) в този турнир, едва на 17 години и по този начин за първи път се прочува по света. Впечатляващо наистина и все пак, ние никога не сме казали, че той не е стойностен футболист. Голмайсторът на това първенство обаче е Жюст Фонтен с 13 попадения, а за “Играч на турнира” е избран сънародникът на Пеле Диди.
Бразилската мощ отново е видна през 1962г. в Чили. Но на това Световно става ясно, че Пеле може би не е чак толкова ключова фигура за тима си, колкото разказват преданията. Той се контузва още във втория двубой от груповата фаза и не взима участие в следващи мачове. В негово отсъствие Гаринча, Вава и Амарилдо блестят и до края на турнира Бразилия така и не губи. Следващите четири съперника са сразени по убедителен начин и страната от Южна Америка отново е коронясана със Световната титла.
Ситуацията през 1970г. е сходна. Отборът на Бразилия пращи от таланти, а по това време Пеле започва да достига залеза на кариерата си. Според капитана Карлос Алберто, тогавашният треньор на “кариоките” Жоао Салданя има проблеми с Пеле. Наставникът е загрижен заради слабата форма на нападателя си и дори не е сигурен дали трябва да го вземе в състава. За щастие на Пеле, Салданя е заменен преди Световното с Марио Загало, който е близък приятел на нападателя. Разбира се, Пеле е титуляр във всички двубои на Бразилия, но за всеки е очевидно, че огромна част от магията му е стихнала. Погледнете тази компилация от грешки и смехотворни отигравания от това Световно:
Това не са 2 или 3 слаби изяви от един двубой. Това е компилация от цели 6 минути, което може би ни говори, че инстинктът на Салданя е бил правилен.
Все пак Пеле бележи 4 гола, но само 1 от тях идва в елиминациите. Жаирзиньо е бразилският играч с най-много попадения на това Световно със 7, а Герд Мюлер е голмайсторът с цели 10.
Запитан дали Бразилия щеше да спечели турнира и без Пеле, Карлос Алберто отговаря по следния начин:
"Нашият състав бе уникален. […] С качеството, което притежавахме в нашите редици, опредлено имахме добър шанс да спечелим и без Пеле. Все пак през 1962г. Бразилия спечели Световната купа без него.”
В същото интервю Карлос споделя, че за него Жерсон е бил най-важният футболист за “селесао” през онова златно лято.
Изказванията на Пеле след оттеглянето му
И така, Пеле побутва съдбата където може, за да изпопачи величето си и след оттеглянето си яростно брани легендата си, докато омаловажава постиженията на други свои колеги.
Добър пример е списъкът “ФИФА 100”, който ФИФА публикува през 2004г. За съставянето му световната футболна централата избира Пеле с молбата той да назове 100-те най-велики играчи. Когато бразилската легенда предава своя списък, бързо става ясно, че той е пропуснал няколко ключови имена. Сред тях са Жаирзиньо, Диди, Гарична и Жерсон. Точно така, в същия списък, в който Ел Хаджи Диуф намира място, са пропуснати спортисти, дали върховен принос за Световните титли на Бразилия.
Изказванията му пък за играчи, които са смятани за най-великите за всички времена, също не са особенно ласкави и съдържат известна доза пасивна аресия. Ето например какво казва Пеле за евентуалната възможност Лео Меси да го задмине в пантеона на футболни величия:
“Когато Меси вкара 1283 гола и когато спечели 3 Световни титли, тогава може да говорим за подобно нещо.”
А за своите критици той споделя следното (говорейки в 3-то лице за себе си):
“Някои хора ще кажат, че Бетовен не можел да свири на пиано, а други, че Микеланджело не можел да рисува, а трети, че Пеле не може да играе футбол. Но истината е, че нашата дарба идва от Господ.”
Да, разибра се, че уменията на Пеле идват от по-висша сила и многото му голове нямат нищо общо с факта, че са отбелязани срещу Ботафого и Сао Бенто.
И в крайна сметка какво трябва да е заключението от тази статия? Дали успяхме да ви убедим, че евангелието, което се повтаря вече десителятия, всъщност е изопачено?
Както споменахме в началото, ние не твърдим, че Пеле е слаб играч или пък измаминк. Но трябва да признаем, че много от историите му няма как да бъдат проверени и навярно са силно превуличени. Така например, той разказва как дни преди да вкара своя гол под номер 1000, той конфронтира банда младежи, които са в процес на кражба на кола. Пеле им казва, че не трябва да обират никого (цитат от France24). В друго интервю за ESPN, обектът на престъплението не е кола, а малка пекарна. Дали това се се случло или не - никой не знае, но исторята има за цел да украси епоса, около попадението.
Същата е случката и с това, което Пеле описва като най-красивото си попадение. То никога не е заснето от камерите и малцина свидетели са живи или достатъчно известни, за да го коментират. Ентусиазирани бразилци пресъздават това знаменито изпълнение, следвайки описанието, дадено им от Пеле. Ето го и него:
Вече познавайки характера на Пеле, можем да заключим, че най-вероятно той е прехвърлил един или двама защитника и после е вкарал топката, но твърдението, че волно си е жонглирал с кълбото, докато прехвърля бранител след бранител, а накрая и самия вратар, звучи като нещо, на което само Пеле би повярвал. Интересно дали историята как успокоява плачещия си баща през 1950г. и му обещава, че ще спечели Световната титла е истина. Още веднъж и това няма как да бъде проверено.
Според нас, бразилската легенда просто е жертва на една обикновенна човешка слабост. Той взима истината и я украсява. Това е нещо, което всеки от нас прави, понякога дори и несъзнателно.
"Рибата, която хванах не беше 3кг., а 5. Момичето с което излизам не е с наднормено тегло, а просто приятно закръглена. Висок съм 180 см, а не 179 см."
Всички сме виновни за подобни преувеличиния и на всички ни e ясно защо го правим. Кралят просто има навика да прави всичко това на глобално ниво.
Пеле беспорнo остава един от най-добрите за времето си, но най-добрия за всички времена - абсолютно и твърдо не. Така или иначе Пеле остава или на върха или в подножието му - всеки има право да реши точно къде да забие знамето.
Ивайло Вачев, otzasada.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар