ДОКЪДЕ СТИГНАХМЕ? Да се борим за глътка чист въздух, вода в язовирите

Да се надяваме да получим глътка чист въздух, а не да дишаме отровната мъгла от всякакъв вид и количество боклуци.

Да се надяваме да има дъждове, за да може да се напълнят язовирите. В същото време пенсионерите се радват, че са получили 50 лева, за да могат да направят един свестен пазар, да понапълнят малко вечно празния хладилник. 

Да сме на последните места по свобода на словото, да си мълчим при явния грабеж в държавата, който пълни с пачки евро и златни кюлчета нощни чекмеджета. Но само тези на определени хора, а за народа каквото остане и ако изобщо остане нещо. 

Да си църкаме помежду си, защото ни е страх да го направим пред другите, да се радваме на залък хляб, чаша ракия и евентуално да замезим със салатка. Това ли е животът, или е животът на една мишка в човешка кожа?

Честито управление!

Да сте живи и здрави, но в днешно време това става все по-трудно!